Поздравът в света и в отвъдното

Поздравът в света и в отвъдното

Селямът в езика на Корана и представлява своеобразна парола за вярващите на тоя и на отвъдния свят, една жизнена философия. А в езика на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се явява една практична формула за осигуряване на обществения мир.
Когато хората се срещат, се поздравяват. Това е едно пожелание за добро здраве и благополучие. Макар и изразено с различни думи, поздравът съществува в различните религии и култури. От гледна точка на мюсюлманина обаче думите, които обичайно се повтарят при срещите на хората, не са обикновени. Напротив, това е един ибадет и дуа, които трябва да се извършват съзнателно.
Всъщност поздравът „селям“ е възглед, жизнена философия. Преди всичко „селям“ е едно от прекрасните наименования на Аллах Теаля. (ел-Хашр, 23) Впрочем, накрая на намазите си ние заявяваме молитвено: „Аллах мой! Ти Си Селям, Спасението е от Теб“. Защото Той е изворът на здравето и избавлението. По такъв начин Той дарява рабите Си с благополучие и доверие, Той ги защитава.
Отново Коранът призовава вярващите в «силм», т.е. да бъдат миролюбиви и внушаващи доверие в живота си. Защото мюсюлманинът е човек, на когото могат да имат доверие останалите. (Муслим, Иман, 65) По такъв начин общността на вярващите е гаранция за мира и здравето на земята. Това го виждаме и в следния айет: «О, вярващи! Встъпете всички в мира и доверието» (ел-Бакара, 208) Вярващите отвръщат на поздравяващия или равностойно или с по-хубав поздрав. “И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.” (ен- Ниса, 66)
Селямът е езика на Корана е своеобразна парола за вярващите на тоя и на отвъдния свят, една жизнена философия. А в езика на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е практична формула за осигуряване на обществения мир. Впрочем, той повелява: „Поздравете всеки, познат или непознат“. (Бухари, Иман, 6) Няма да е пресилено, ако заявим, че с тези си святи слова, той е поставил едно от златните правила при контактите и съобщенията между хората. Отново е повелил: „Искате ли да ви кажа нещо, което, ако го правите, ще се обичате помежду си? Разпространете селяма помежду си“. (Муслим, Иман, 93)
По такъв начин Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) предложил една проста, но действена формула, която има жизнено важно значение за единството и сплотеността на дадено общество.
Поздравът „селям", така, както ни е завещал Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), е наш всеобщ език и парола като общност. Благодарение на селяма ние установяваме връзка с всеки, независимо от това на какъв език разговаряме. Това положение изживяваме особено по време на хаджа. С един «селям» - поздрав ние изпращаме на хората, които принадлежат на различни народи и нации посланието: „Готов съм да се сприятеля с теб. Няма потребност да се тревожиш от мен; аз съм ти събрат, искам да го знаеш!“
Един сърдечен поздрав е ключ за вратата, която води към бъдещи искрени приятелства.
Когато двама души се срещнат, очаква се първата реакция да дойде от отсрещния човек. Така възниква едно недоразумение. Ето защо Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) заявява, че този, който поздравява пръв, е по-добродетелен. „По-достойният пред Аллах Теаля е онзи, който пръв поздравява“. (Ебу Давуд, Едеб, 132-133) Да се поздрави пръв като се проявява снизходителност същевременно е проява и на скромност.
Да се поздравява е сюннет, а получаването (отвръщането) е фарз. Можем да си зададем въпроса: Каква е разликата между тях? Това може да се обясни по следния начин: Да бъдеш пръв при поздрава е благородство. Обаче неприемането (неотвръщането) на поздрав може да стане причина за обида и огорчение между хората. Така се дава възможност в сърцето да проникнат сатанински съмнения. И за да се избегне това при приемането на поздрава, отвръщането му има много по-голямо значение.
Понякога хората правят разлика между събеседниците си по въпроса за поздрава. Най-вече поради общественото им положение, богатствата, дали са млади или възрастни, дали са мъже или жени. Те могат да категоризират хората според ценностите, приети и валидни на този свят и да станат причина да не се доближат до тях. Това може да доведе до нарушаване на хармонията и съгласието в обществото, както и за отслабване на братските връзки между хората. Следователно, човекът трябва да бъде поздравяван не заради поста, който заема, а единствено поради факта, че е човек. Впрочем, в препоръките и действията на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) виждаме именно тази особеност. Той е поздравявал всеки, независимо дали е мъж или жена, дете или възрастен. (Ебу Давуд, Едеб, 135-137; Муслим, Селям, 14)
Меляикетата изпращат човека от този свят с поздрав, защото са живели винаги със стремежа към добротата и красотата. (ен-Нахл, 32) Именно поради това ги посрещат по същия начин и в отвъдното, в градините Адн. И тъй като те са наследници на дженнета, там ги посрещат ангелите заедно с добрите родители, съпрузи и деца с поздрав. (ер-Рад, 23-24) „Привет вам! Пристигнахте пречистени, влезте в дженнета, вечната ви обител“. (ез-Зумер, 39)
проф. д-р Ибрахим Хилми Карслъ

Източник