Какво представлява Свещения Коран?Коранът е последната Аллахова книга, изпратена на хората. Както отбелязва и Британската енциклопедия, Коранът е книга, която най-много се наизустява и оказва най-силно въздействие върху хората на земята. Кораничният текст не е написан нито в стихотворна, нито пък в прозаична форма, но оказва силно художествено въздействие върху читателите и слушателите. Текстът на Корана е низпослан на последния Аллахов Пратеник Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) чрез Джебраил на арабски между годините от 610 до 632 година.
Речниковото значение на думата “Коран” означава “съставяне, събиране в едно, четене”. А от религиозна гледна точка означава: “Аллахово слово, низпослано на последния Пейгамбер Хз. Мухаммед, пренесено на страниците на мусхафите (томовете), достигнало от Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) до нас чрез слух, и с чиито текст се изпълняват ибадетите ни. Той започва със сура Фатиха и завършва със сура “Нас”. Друг подобен текст на арабски никой не е бил в състояние да състави, макар че по онова време арабската литература придобила голямо развитие.
Низпосланието на КоранаИзвестно е, че Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) до четиридесетата си годишнина живеел скромен живот в Мекка. До тази възраст все още не му е била възложена веровестителска длъжност. Въпреки това обаче той никога не е бил извън събитията, които се случвали. Не можел да търпи недоразуменията и несправедливостите. Всеки път се стараел да ги предотврати тези, на които ставал свидетел. Притичвал се на помощ на бедните, безпомощните, лишените, самотните хора и сиротните деца. Не пропускал да посещава съседите си и болните. Интересувал се от потребностите на чужденците, които пристигали в Мекка; посрещал и ги изпращал: подпомагал ги да решават възникналите проблеми. В резултат на това негово чувство за отговорност, заедно с първенците на града Мекка учредили дружеството «Хилфул-фудул» (сговор), което да защитава правата на ощетените, на нуждаещите се и посрещане на другите социални проблеми.
Поради справедливото, трайното и решаващо значение, което той проявявал към събитията започнали да го наричат “Мухаммед-ул емин” (Довереният Мухаммед). Именно поради това доверие му дали и званието “Съдията на Кяабе”. Благодарение на тази му справедливост, успявал да разреши проблемите с лекота, далновидност и справедливост, да предотврати яростната борба между представителите на отделните племена, всеки от които настоявал да положи пръв Хаджер-юл есвед (Черния камък) на мястото му в стената на Кяабето.
За да отдъхне от тези изморителни деяния и да се отдаде на размишления, Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) през месец рамазан се усамотявал в пещерата на върха на планината Хира, на север от Мекка. Тук дни наред се отдавал на своите ибадети и дълбоко размишлявал. Когато се налагало, отивал при Хз. Хатидже, вземал нещо за ядене и отново се връщал на същото място. Именно тук, в планината Хира, една вечер получил първия си вахий (откровение). Нека оттук нататък видим какво е споделил по-късно: «Меляикето ме хвана и взе да ме притиска, докато силите ми отмалеят. После ме остави и ми нареди: «Чети!» Казах му, че не зная да чета. Той повтори и потрети същото и започна да ми чете следните айети. Аз повтарях след него:
«Чети с името на Всевишния, твоя Създател, Който сътвори човека от съсирек! Чети, твоят Създател е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема; научи човека на онова, което не е знаел». (Аляк, 1-5)
Коранът представлява чудоНа арабски чудо се нарича « мууджизе», която от своя страна означава жалък, беззащитен.» Това са действия, положения и въздействия, които обикновените хора не са в състояние да извършат, а са дадени от Аллах само на пейгамберите». Именно затова Коранът представлява чудо, защото е най-убедителният и траен факт, който доказва истинността на пророчеството на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Впрочем в някои сури и айети на Корана се опровергават онези, които го отхвърлят. Така че, ако има някой, който да отрича, че тази книга е дошла от Аллах, или пък да твърдят, че е съчинена от Хз. Пейгамбера ни, и ако са честни и откровени, то нека тогава представят подобна книга. Но въпреки твърденията си, никой досега не е могъл да представи подобна книга, сура, айет или пък една едничка дума дори.
Коранът винаги ги е опровергавал и унижавал със следните айети:
“А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете своите свидетели - освен Аллах - ако говорите истината! Но не го ли направите - а никога не ще (го) направите - бойте се от огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.“ (Бакара,23-24)
Ако трябва да обобщим накратко - има три важни особености, които потвърждават, че Коранът представлява чудо:
1) Коранът е Аллахово слово. Защото самата подредба на думите в него и начина им на употреба, граматичната им особеност, литературната им стойност, вложеният в тях смисъл са до такава степен съвършени, че не се поддават на подражание. Така че немислимо е един човек или дадена общност да представят по смисъл или по научност текст на такова равнище.
2) В епохата, в която Коранът бива низпослан, по нищо не наподобява и произведенията на арабската литература и поезия, които са заемали важно място в живота на арабите и се славели навред. В прослава на произведенията на литературата и творчеството на писателите тогава се организирали литературни състезания в своеобразни фестивали. Но Коранът, който включва в себе си въпросите на вярата, ибадетите - действия, нравственост, примери и различни притчи и разкази за исторически събития, по красотата на своя свойствен стил и форма е засенчил във всяко отношение човешките съчинения. Пред неговото изящество всички поети и писатели замлъкнали, било известено, че като Аллахово слово той ще просъществува до къямета.
3) Освен това Коранът и по съдържание дава различни познания за строежа на вселената, за човека, за сътворението, за съществуването, за отвъдния свят, за процесите в света и за бъдещето. Както е известно поради условията на онова време Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не е имал възможност да се изучи и да получи образование. Корани Керим засяга и този въпрос и окачествил Хз. Пейгамбер като “юмми” - неук. (Джума, 2) Следователно не може да се очаква той да бъде вещ по всички въпроси, които се научават по пътя на образованието и които засяга Корана. Тези Аллахови слова, които завладяваха постепенно сърцата на вярващите и които съдържаха здрави и трайни знания, не можеха да принадлежат на никой друг, освен на Аллах. Впрочем и любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в един от своите хадиси известява, че тези Аллахови слова са му дадени от Всевишния както на предишните пейгамбери.
«Няма нито един измежду пейгамберите, на които да не е дадено колкото са били възможностите на тяхното време. А онова, което на мен ми бе дадено като чудо, е само Аллаховото откровение – вахий. Ето защо аз ще имам най-голям брой последователи от всички пейгамбери». (Бухари)
доц. д-р Фикрет КараманИзточник 
Портал 
