Какво представлява Ислямът?
Въпреки неверните тълкувания на атеистите ислямът присъства открито с цялата си простота, красота и новаторство. Много далеч от отрицателните качества, които му приписват някои, той е съхранил свойството да бъде надежда за нещастните и неудовлетворени хора на нашето време. А това ще продължи вечно.
Ислямът, който се обръща към всички хора, независимо от тяхната религия, език, раса, произход, и материално състояние, обратно на това, което мислят атеистите, не е нито идеология, нито само икономически и политически порядък, нито пък философски възглед. Той е една необятна система от убеждения и устройство на живота, които обгръщат хармонично вселената и всички същества в нея, защитават вярата в единния Бог, противопоставят се остро на идолопоклонничеството и езичеството, не дискриминират хората и ги третират с търпимост от гледна точка на тяхната човешка същност, на целта му на Земята е обичта и справедливостта. Той е една универсална система от ценности, която в рамките на своето величие и всеобхватност ни предлага основни принципи, свързани с всички области на живота, и ни предоставя пътища за решаване на житейските проблеми. Той е начин на живот, който диктува как да се подхожда с нежност и състрадание към живите същества, толерира скромността, препоръчва на хората доброто и честността, напомня, че материалният свят е тленен.
Ислямът, който съблюдава равновесието в обществото и между индивидите в социалната област, без да предпочита едното пред другото, е запазил правото и .на двете, наред с обществения ред е станал защитник и на свободата на личността. Не е разглеждал човека като инструмент, подобно на някои идеологии, които се наблюдават през XX век и оставят горчиви спомени на човечеството, поставил е човека в центъра на света, устроил е всичко в името на неговото добро. В правото е възприел като фундамент принципа на справедливостта и равенството, препоръчал е на всички хора (и особено на управниците) да спазват този закон.
Ислямът е наложил труда, печеленето на нари но честен път, осъдил е измамата, лъжата, експлоатацията и потискането на слабия. Той е поощрил познанието и научните изследвания, заклеймил е невежеството, леността, фанатизма и грубостта, категорично е забранил магьосничеството и суеверието. В управлението е отдал значение на консултациите и компетентността, видял е в ръководителите стражи на справедливостта, слуги на народа и пазители на самотните и бедните.
Ислямът е отхвърлил всякакъв егоизъм, расизъм, възгордяване, чувство на превъзходство и преследване на користни цели, не е толерирал намесата в имуществените въпроси, душата, личността, семейството и личния живот на другите и изказванията против тях.
По отношение на вярата и богослужението не е одобрил принудата, натиска и интригите, придал е значение на добрата воля, дискретността и искреността. Посочил е, че богослужението може да се извършва навсякъде, където е чисто, дори по проблемите на намаза, говеенето и поклонението хадж е взел под внимание силата на човека и неговата психика, не търси отговорност от никого поради болест, незнание, невръстна възраст, старост и лоша памет.
Наред с важността, която е отдавал на религиозните учени, се е противопоставил на клерикализма (клерикалната структура), на никого не е признал правото да изпраща хората в Ада или Рая. Не е проявявал търпимост към изпадането в отчаяние на хората, независимо от тяхната възраст или минало, не е приел прекъсването на връзката с живота и религията на нито един човек. Посочил е, каквото и да е било миналото и предишните деяния, човек може да се върне към Аллах, при условие, че не повтаря грешките си, и всеки един етап от живота би могъл да бъде една чудесна възможност за това.
Д-р Айдън Топалоглу
Заместник-ректор на
Висшия ислямски институт
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (95), Май, 2000 година
Портал 
