9 Не можахме да опознаем дълбокото духовно измерение на религията ни

Не можахме да опознаем дълбокото духовно измерение на религията ни

Според заместник главния мюфтия Ведат С. Ахмед не е достатъчно исляма само да се изучава, но и да се практикува.

(Продължение от предишния брой!)
Чий принос е по-голям в запознаването с религията и изпълнението на ибадетите й на семейството или на кого? Достатъчни ли са религиозните познания, които се получават в семейната среда?
Няма съмнение, че за запознаването и прилагането в живота на религиозните познания най-важната роля се пада на семейството. Особено онези ценности, които децата получават до седемгодишната си възраст имат голямо значение за определяне на жизнения му път. Но не е достатъчно да се задоволяваме само с религиозното възпитание, което се получава в семейството. Защото на първо място то не е на достатъчна висота в мюсюлманските семейства. Освен това светът се развива, променят се обществата, с тях се развива и човека като тяхна неотменна част. Колкото и да се обновява дадено семейство, то не може да достигне онова равнище да разбира проблемите на днешните поколения. Ето защо налага се в този процес да поверим известно време децата си на специалисти в тази област. От друга страна религията освен индивидуални има и обществени измерения. Ето защо човек има да учи много неща като участник в обществения живот. Чувствата, съзнанието до голяма степен се оформят сред обществото. Религията е такова нещо, на което само изучаването му не е достатъчно, а трябва и да се изживее. Именно по този начин расте въздействието й. Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) учи, че, прилагайки познанията си в практиката, нашият Създател ни учи на нови неща. От нашите книги узнаваме, че в епохата на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) по-голямата част от съвременниците му са приели исляма като са имали предвид някой образцов човек или някоя постъпка. Това е така и в днешно време.
Погледнато от гледна точка фарзовете на религията кой ибадет се изпълнява от най-голям брой хора? На какво се дължи това?
Оказва се, че най-голямо въздействие върху религиозните чувства на мюсюлманите оказва месец рамазан и ибадета оруч. Ето защо ибадета оруч се посреща и изпълнява с по-голям интерес от мюсюлманите. Реално погледнато намазите оказват много по-силно духовно въздействие. Тъй като оручът не се спазва постоянно, а само през определен период от времето привлича по-големия интерес към него. Освен това в нашето общество и изобщо в ислямския свят се зародила и утвърдила определена рамазанска култура. Може да се каже, че това от своя страна също така увеличава интереса към рамазана и оруча. При това нека да не забравяме словата на лечителя на нашите души Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), който повелява че «през месец рамазан сатаната бива окован във вериги». Аллах Теаля дал много благодат на този месец и ако човек не е безчувствен, той се възползва от тази благодат.
Вярно ли е според Вас, че уважението и любовта към исляма се променят според различните райони?
Вярно е. Почитта и любовта към исляма може да се променят според различните райони, дори дадено населено място или квартал. Това може да е следствие от исторически събития, социални възможности, географски условия или под въздействието на средата или влиянието на определена личност. Познавам такива райони и села, където факта, че дадена личност служи самоотвержено, прави то да се различава от останалите села и райони. Така например, в някои села, които остават по-далеч от християнските, религиозната чувствителност е по-голяма. Но само това не е достатъчно, защото има някои мюсюлмански села, които са далеч от християнски села, но поради липса там на религиозни водачи или поради недостатъчната му подготовка почти изцяло са забравили религията си. Доскоро мюсюлманите в нашите села бяха повече привързани към религията си, което е факт и сега, но трябва да отбележим, че сериозно взе да отслабва привързаността на селата ни към религията ни, защото и в селата хората вече гледат телевизия, имат възможност да се свързват с интернет и онова, което се случва по света, отеква и по селата. Поради тази причина виждаме, че извън онези личности, които пробуждат любов и уважение към религията, влиянието на останалите фактори от ден на ден намалява все повече. Расте влиянието на единствено на някой ходжа, учен и Аллахов приятел с образцов и ценен живот, който съумява да създаде близки контакти с хората.
През пролетните и летните месеци в различни краища на Родината ни се провеждат молебени за дъжд и други мероприятия. Откъде води началото си този обичай народът да се стича на такива места като теккето Демир баба и мимоходом връзват конци и парцали по клоните на дърветата, да оставят дрехите си?
Нашите поверия имат различни измерения. Тези с истинните, кораничните измерения и тези с традиционните и фолклорните измерения. Ако изворите, от които черпим вдъхновение водят до Коран-и Керим или до сюннета на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), тогава вярата ни ще бъде правилна. Когато обаче вземем да се отдалечаваме от тези източници, вярата ни започва да се формира под влиянието на някои традиции, фолклора, митологията и другите религии. И се стига до положение, при което трудно можем да различим вярното от погрешното. Когато в началото Коран-и Керим показва верните неща и нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) призовава хората да възприемат тези истини, част от тях наддадоха гласове: «Ние така сме видели от предците ни!» и не приеха правилните неща.
В някои религиозни мероприятия ние наблюдаваме подобно нещо. Свидетели сме как на някой молебен за дъжд в някои райони примесват митологични и фолклорни елементи. Или при посещения на гробове долавяме шаманистични поверия. За голямо съжаление, в наше време теккетата в България не са места за духовно узряване, където се учи на нравственост; където пехливаните се учат как да прилагат силата си в рамките на нравствеността, където се прилагат методи за възпитание на нефса, търси се лек срещу духовни болести, а се превърнали в места за материални увлечения; където се търсят отговори на светски страсти, дори някои от тях се превърнали в места за пиянски оргии. А такива влечения като връзване на конци, оставяне на дрехи, молби за лечения и подобни суеверия са резултат на това. Те представляват някакви фолклорни поверия, които нямат нищо общо с исляма. Подобни постъпки имат различни причини; като липса на истинска вяра, незнание за отвъдния живот, отчасти влиянието на християнството и на традиционните поверия. Но според мен най-важната причина затова е изгубването, премахването на суфизма, който представлява дълбочинно изживяване на исляма. Човек се нуждае от суфистко възпитание, което засилва моралните чувства и братските връзки между хората, възпитава нефса и го пречиства от лоши чувства. Когато тази необходимост не се удовлетворява, хората почват да го търсят на погрешни места. Освен всичко това в нашата страна векове наред просъществувал суфистки живот. А когато през последното столетие взело той да отмира, останали са само някои негови следи, които за съжаление не са използвани правилно, а премесвайки се с фолклорни поверия се породили други, които се отдалечили много от истинския си вариант. Когато улемите, духовниците се откъснали от суфизма, тогава се появили някои шарлатани, които твърдели, че са продължители на суфизма, ала не знаят нищо за същността му.
Като че ли подобни мероприятия внасят по-голяма социална полза от гледна точка на факта, че хората се събират заедно и се опознават.
Да, в днешно време сме свидетели на това, че подобни мероприятия по-скоро се откъсват от своето религиозно значение и спомагат за сплотяване на обществото и изпълняват политически функции. Естествено, има и такива, които не са изгубили религиозното си значение, но особено в теккетата и тюрбетата нещата излизат от релсите. А причина за това е, че религиозните деятели не са достатъчно подготвени и не са в състояние правилно да ориентират обществото, в резултат на което други хора изземват функциите им. Аз, естествено, никак не подценявам социалните функции на подобни мероприятия. Те също така са необходими. Но трябва зърното да се отдели от плявата и хората да се насочат правилно. Особено там, където става въпрос за вярата не трябва да има разколебаване. Нашата общност се нуждае както от социална подкрепа, така от политическа солидарност. Това са неща, които ще заздравят общността ни. Но както вече заявих, променяйки същността на нещата, които изцяло са свързани с религията ни, ние не трябва да постъпваме с разбирането, че и така може и иначе става. Особено когато става въпрос за неща отнасящи се до вярата. В това отношение нашите мюфтии и религиозни водачи трябва да бъдат по-настойчиви.
В какво състояние са духовните училища в страната ни? Като че ли през 90-те години имаше по-голям интерес и наплив към тях, който по-късно спадна. Споделяте ли това мнение? Преди години в Духовното училище НЮВВАБ са израснали просветени млади хора, които са служили години наред на нашия народ. Задоволява ли сегашното състояние на НЮВВАБ?
Вашата констатация е вярна. За съжаление не виждаме онзи интерес, който го имаше през 90-те години. Както ви е известно, в страната ни имаме три средни духовни училища и един Висш ислямски институт. Освен тях организираме краткосрочни курсове за подготовка на имами и един Център за подготовка на хафъзи. Ние-често се замисляме върху причините на тези неща, прибягваме до различни методи за преодоляване на проблема, само че постигаме частични резултати, които нямат продължение. Естествено, въпреки нашето желание, ние не очакваме да имаме онзи интерес, който имаше през 90-те години или тогавашните количества, защото условията тогава бяха много по-различни. Само че дори да не постигнем същата бройка, ние трябва да дадем още по-високо и качествено образование. В това отношение ние като Главно мюфтийство, районните ни мюфтийства, имамите, училищните ръководства и фондация Диянет като наш спонсор трябва да се замисляме къде са недостатъците ни. И когато констатираме съответния недостатък, трябва да обърнем острието на ножа срещу себе си и да признаем къде сме сбъркали. Не че сега не го правим, но изглежда това е недостатъчно.
Равнището на учебното дело в училищата ни мен лично не ме задоволява. Но когато имам предвид състоянието на образованието в страната ни, макар и отчасти изразявам задоволството си от постигнатото в нашите училища.
Училището НЮВВАБ, дало образование в продължение на 25 години след основаването си през 1922 г., е било голяма придобивка и благодат за мюсюлманите в България. Тъй като е било единствено училище в онези години в рамките на цялата страна, там се насочвали най-добрите и даровити и изпълнени с желание да се изучат младежи, което е допринесло за прослава на училището. Ние трябва много добре да изучим историята на това училище, да открием онези движещи сили, което са открили това училище и да ги пренесем в наше време. Защото НЮВВАБ е оказвал влияние в продължение на цял век и продължава да оказва и сега.
Имало ли е по-рано хора, които бихме нарекли религиозни лидери, които народът ги уважавал и почитал, а когато се налагало се съветвали с него? Чувства ли се в настоящия момент необходимост от такъв духовен водач? Изпитват ли хората ни, да речем, да се съветват с имама за неща, свързани с ежедневието им?
Естествено, че такива мъдри аксакали (белобради авторитети) е имало. С такива очи са гледали хората на част от завършилите Медресетю-н-Нювваб. Но факт е така също, че с изселническите вълни те се прехвърлили отвъд границата.
Днес също така имаме уважавани ходжи. Но в сравнение с миналото техният брой е малък. Защото преживяхме 45-годишен период на прекъсване на религиозното развитие. Един етап на премахване на мозъчен слой на неговото погубване. Такива мъдри, уважавани личности не израстват от ден до пладне. Необходима е волна, доверена среда за това. Из средите на поробени, потъпкани хора рядко израстват авторитети. Но такива с комплекси и с душевност на диктатори израстват немалко. Аллах Теаля за да отгледа Муса алейхи селям като уважаван и личностно изграден религиозен човек го взе от средите на синовете израилови, които са имали робска душевност и живеели потиснати и благоволил той да израсне в една волна среда в двора на Фараон.
Виждаме, че в една обстановка на самоувереност и свобода, духовниците ни действат по-ефикасно и по-ползотворно. Само че това го виждат и други и прибягват до методите на заплахите. Може би именно поради тази причина не се чува достатъчно гласа на някои наши религиозни дейци. Но имаме такива духовници и те работят не ден за ден, а дългосрочно.
Освен това не можем да отминем и кампанията по очернянето на ходжите, която продължава десетилетия. Все още следите от тези кампании са запазени някъде в главите ни. Нека сега да зададем следния въпрос: «Кое е онова нещо, за което се сещаме като се каже «ходжа»? Вероятно няма да е някаква приятна асоциация. За това положение допринесоха до определена степен и самите ходжи.. Но за създаването на такъв отрицателен имидж някои хора положиха много големи усилия. Това е естествено, не се отнася само до ходжите, а се отнася може би с още по-голяма сила за християнските свещеници. Тъй като не можеха да атакуват пряко религията, те го правеха години наред чрез носителите на тази религия, именно ходжите.
Освен това има още нещо: Едно време авторитети бяха ходжата, попа и кмета. Те бяха източници на познания, затова и ги уважаваха. Сиреч имаше необходимост от източник на знания. Днес положението е много по-различно. Хората са грамотни, знаят да четат и да пишат. Има книги, вестници, радио, телевизия, интернет. Преди всичко има го «аксакала» „Google ходжа“ който всеки миг е на разположение на човека. След като нарасна тяхното въздействие, то влиянието на ходжите намаля. Но у нас винаги са оказвали силно въздействие чистосърдечните, правдивите и знаещите духовници и в бъдеще това ще е така. Дори в следващите години необходимостта от тях ще бъде още по-голяма. Затова наш неотменен дълг е да подготвим условия, чрез които да израснат такива стойностни, знаещи, мъдри хора, които ще намерят отговор на всички проблеми на обществото.
Иззет Исмаил
[You must be registered and logged in to see this link.]