Не можахме да опознаем дълбокото духовно измерение на религията ниСпоред заместник главния мюфтия Ведат С. Ахмед не е достатъчно исляма само да се изучава, но и да се практикува.Като оставим настрана проблемите на Главно мюфтийство и направим една равносметка на последните 20 години, ще се окаже ли как мюсюлманите в България се развиха? Успяха ли да се запознаят с религията си? Нарасна ли интереса към религията ни?През последните 20 години мюсюлманите в България както и цялата страна, преживяха един процес на преход като този процес за разлика от това на страната все още не е приключил. Ако трябва да го назовем някак можем да го наречем връщане към същността си, себеоткриване или среща със своето аз. Сиреч процес на среща на мюсюлманите със собствения си аз в общия процес на демократизация на страната.
Няма съмнение, че изживеният процес беше много болезнен. Защото от една страна в периода 1989-1990 г. заедно с много други още неща се издигат претенции като “искаме си вярата”, “искаме религиозна свобода”, а от друга няма възможност за всичко това да стане с един замах. Освен всичко това в България взе да се шири разбирането “религията не е забранена, но може и без нея”. При една такава обстановка мюсюлманската общност започна да се лута. В началото имаше силен уклон към религията. Насочихме се към джамиите, но поради изселванията след 1950 г. и удара, който бе нанесен на религиозното обучение видяхме, че в храмовете не бяха останали, оцелели хора за това. По-правилното е да кажа, че видяхме да са оставени такива хора и като прибавихме онова, с което се сдобихме при тези ограничени възможности, към това, което бе останало в сърцата ни, ние решихме, че постигнахме религията си.
Въпреки това обаче като се възползвахме от възможностите, които ни предоставиха новите условия, с мисълта, че все някъде нещо трябва да е оцеляло, скъпите ни ходжи и онези, които бяха се позабравили в атмосферата на комунистическия атеизъм, но се пробудиха с първите ветрове на демокрацията като се опомниха и онези, които някога бяха получили религиозно образование. Първите започнаха да преподават вероучение и да организират онези учреждения, където можеше да става това. По такъв начин първоначално в селата започна изучаването на Корана като вредом с това се преподаваха и религиозни познания. Така се положиха основите на днешните курсове за изучаване на Коран, чиито брой вече достига 700. Същевременно съживихме историческия МЕДРЕСЕТЮН-НЮВВАБ, който сега функционира като средно духовно училище. В Русе и Момчилград също така отвориха врати подобни училища както и Висш ислямски институт в София. Същевременно Главно мюфтийство започна да издава религиозна литература без тука да споря дали е достатъчна или не. Тези първи стъпки след време се разшириха и въпреки различните притеснения повиши се тяхното равнище и качество. Тъй като обаче тогаз, когато съществуваше най-голям интерес към усвояването на религията мюсюлманите в България не можаха да доведат до край приобщаването си към религията като процеса се удължи прекомерно.
Въпреки всичко обаче мюсюлманите в България се сдобиха с възможността да се запознаят с религията си. Въпреки някои недостатъци всяка година, слава на Аллах, хиляди деца на турци и мюсюлмани участват в курсовете за изучаване на Коран и тази бройка се увеличава от година на година. Все пак като статистически данни мога да посоча, че през 2005 г. у нас е имало 245 курса с близо 4000 ученика. През следващата 2006 г. броят на курсовете нараства на 400 със 7000 участника През 2010 г. броят на курсовете достига 600 с 9000 участника в тях. През 2011 г. сме постигнали 670 курса с около 10 000 ученика в тях. В средните духовни училища, които действат вече 22 години са получили своето образование над 1300 ученика, а около 250 души са имали възможност да изучат религията по-детайлно във Висшия ислямски институт в София. Освен тях около стотина души са имали възможност да получат религиозно образование в чужбина. Не мога да отмина и факта, че от 1999 г. в общинските и държавните училища веднъж седмично се преподава като свободно избираем предмет религия ислям. Въпреки че мюсюлманите не проявяват кой знае какъв интерес, а други се мъчат всячески да попречат да се възползваме от тази законова наша възможност предмета религия ислям се преподава напълно законно от квалифицирани и педагогически подготвени учители макар и в малък брой държавни училища. Ако към всичко това добавим качествените издания, които се правят от Главно мюфтийство и други издатели, работата на квалифицираните ни имами и ваизи, и особено възможностите на радиото, телевизията и интернета ще се види, че има достатъчни начини и възможности да се запознаят с религията.
Само че аз не мога да твърдя, че познаваме религията си както трябва. Според мен положиха се доста усилия, за да могат мюсюлманите в България да се запознаят с религията ни. Само че от качествена гледна точка нещата не са тъй добре. Затова споделям убеждението, че мюсюлманите в България се запознаха повърхностно със своята религия, но мисля, че няма да сгреша ако кажа, че не и с дълбоката й духовна същност както и нейната структура, спомогнала да изгради дълбока и глобална цивилизация. Но въпреки всичките критики и отрицателни мнения виждам и мисля, че с всеки изминат ден расте броят на знаещите и осъзнати мюсюлмани в страната ни. С една дума когато се уталожиха потоците от буйните години на вълнения и реките поеха по естествените си русла видяхме, че започнало да се оформя една осъзнала себе си мюсюлманска младеж.
Наистина напоследък се забелязва определен интерес у младите хора към исляма. На какво се дължи това? На семействата, на училището или работата на мюфтийствата?Макар че това развитие да е далеч от желанията ни, може да се каже, че напоследък интереса към исляма наистина расте. Всъщност това е световна тенденция. Тя се забелязва особено сред младите поколения. Дори едно обикновено наблюдение в петъчните дни в шуменската Томбул джамия, софийската Кадъ Сейфуллах ефенди (Баня башъ) джамия и джамията Мурад Худавендигяр (джумая) в Пловдив ще ни убеди в това. Само че някои могат да ми възразят като кажат: “Джамията в селото ни се опразни, намалява броя на джемаата.” Да, и това по правило е вярно. Само че нека не забравяме, че селата ни се опразниха, тъй като особено онези поколения, които се родиха и израснаха в условията на демокрацията се преселиха в градовете или заминаха в чужбина в търсене на препитание.
Интересът към исляма у младите хора се дължи на раздвижването на съществуващия таен потенциал у тях. Сега вече берем плодовете на големите усилия, които се полагаха от началото на 90-те години. Така например когато организирахме Коран курсовете в средата на 90-те години се сблъсквахме със следните неща: През летните дни мнозина от децата в началното училище се стремяха да дойдат в джамията и да се стараят да научат основите на вярата ни. Но онези от тях, които достигаха юношеска възраст, до голяма степен поради недостатъците в наша¬та работа и безплановостта се образуваше пропаст между него, вярата и джамията. Дори напълно се откъсваше. Но въпреки това ние бяхме настоятелни по отношение на Коран курсовете, защото вярвахме, че щом веднъж се „заразят“ от идеите на исляма, рано или късно отново при подходящи условия ще прекрачат прага на джамията. Именно плодовете на това наше усилие до голяма степен събираме днес. Истина е така също, че нашите бащи и майки принадлежат към онова поколение, което не е получило религиозно образова-ние, но родителите на днешните деца, може би не спазват условията на исляма, но в детските си години все пак са изучавали Корана и са посещавали джамиите. Сега вече говорим не за поколение, което се страхува да посещава джамията поради незнание, а за поколение, чието детство е преминало в джамията.
Интересът към религията не можем, естествено, да обясним единствено с посещаването на курса за изучаване на Корана. Както подчертах по-горе, влиянието на семейната среда в това отношение е много голямо. Тъй като онези, които посещават ислямските ни училища, където се запознават по-обстойно с религията ни, проявяват по-голям интерес към нея. Нека не забравяме и голямата роля на районните ни мюфтийства в обслужването на населението. Нашите мюфтийства, наред с ислямското съзнание и чувства, които внедряват на мюсюлманите в България стараят се да им внушат и определено самочувствие в работата си. Имаме районни мюфтийства, които полагат особено голямо старание в това отношение и ако тези райони разполагат с добре подготвени в религиозно отношение кадри, тогава и младите хора проявяват по-голям интерес към религията. Мюфтийствата и особено онези хора за пример, които в детските си години са просмукали ислямското сияние в душите си проявяват специално старание за разпръскване на това сияние и образуване на здраво сплотена мюсюлманска общност.
Значи става въпрос за задвижване на скритите възможности. Навлизането на по-младата смяна имами, дейността на жените и мъжете ваизи в нашите райони също така допринася за повишаване интереса на младите хора към религията ни. Независимо от изключенията, прави впечатление, че възрастните имами привличат в джамиите възрастните, а младите имами - младежите. И като прибавим към всичко това беседите, конференциите, социалните мероприятия, които се провеждат на различни места и при различни поводи, всичко това довежда до значително въздействие върху мюсюлманското население.
Естествено, в това отношение има още много неща за свършване. Ние като Главно мюфтийство, районните ни мюфтийства, имамите и ваизите трябва правилно да преценяваме реалностите на съвремието ни, за да можем да предложим съответни алтернативи пред общността ни. Особено правилно трябва да преценим движението на мюсюлманите към градовете. Защото мнозина наши младежи учат в средните училища в градовете. Голям брой младежи мюсюлмани следват в университетите, а заедно с това расте и броят на работещите в градовете. Ние трябва да имаме предвид този фактор и да насочим нашите усилия към градовете. А работата в градовете е и трудна и лесна. Трудна, защото градовете са големи и космополитни, трудно се реализира взаимодействието. Лесна, понеже учещите в градовете са по-просветени и по-податливи за възприемане на исляма във всичките му измерения.
(Продължава в следващия брой)Иззет Исмаил
[You must be registered and logged in to see this link.] 
Портал 
