Верността и преданосттаИскам да споделя с вас нещо много ценно, което сме загубили в днешно време; верността. Това е изключително ценно качество, което или сме забравили или са направили да го забравим.
Доскоро ние ставахме свидетели на верността или предаността. Това е прекрасно качество, което прави обществото общество, джемаата - джемаат... Това е качество, без което е немислимо приятелството, разбирателството между братята.
Верността или предаността е свойствена на влюбените, на даден човек към своята борба, на идеалистите към идеалите си. Да останат верни и предани на делата си, да изтърпят и понесат всичко в името на това дело. Колко много са хората, предани на борбата и делата си, постигнали са своята цел в живота и останали в историята.
Верността или предаността означава постоянство в любовта, да подадеш ръка на другаря си при необходимост. Верност е също така, когато загубиш свой близък приятел, да продължаваш да обичаш и уважаваш децата и семейството му, неговите близки, да не спреш да се интересуваш от тях. По начало мюсюлманите са верни хора. Да можеш винаги да мислиш, че доброто, което си направил за приятеля си, не е достатъчно и че той е правил много повече за теб. Вярност е да го поддържаш с любов и интерес не само на този свят, но и след като си си отишъл. Поетът добре го е казал:
„Верният ще вкуси сладостта на приятелството, неверният ще понесе греха за него.“
Някога възрастните хора са съветвали синовете си: «Сине, не можеш да дружиш с всекиго. Не бива да бъдеш приятел с онзи, който бяга от теб при необходимост, а когато си добре - гледа да те ограби; когато пък се издигне, се представя колко е велик!“
Когато дедите ни казвали: „Едно кафе има 40 години хатър”, са искали да подчертаят колко е важна верността и колко много са държали на нея. А сега? Колко сме далеч от това.“ Колко сме се отчуждили от нея?
Всяка година се срещаме и запознаваме с много хора. Разговаряме с тях, полагаме усилия за подобряване на материалните или моралните им желания. С някои от тях работим година или пет, мъчим се. Случва се често да си помагаме. Поделяме си храната, пиенето. Правим всичко, за да сполучат материално и морално било на този, било на онзи свят. Нека Аллах да ни отсъди. Едните от тях няма да те търсят и питат за теб след това, защото нямат повече интерес. Затова че са те забравили, още веднъж показва и доказва, че човекът е непризнателен. А с другите поемаме към нови простори и широти на приятелството. Продължаваме приятелството си както за този, така и за отвъдния свят. Такива приятели остават верни на едно кафе не 40 години, а цял живот. Дори в отвъдното...
С някои от тях може да сме споделяли само един обяд, разговаряли сме мимоходом, но когато се срещнем след години, отново си спомняме, прегръщаме се със сълзи на очи, като казваме: “Та как може да се забравим!” Такива приятели ни напомнят верността. Те показват колко е важно това качество. С друг пък може би сте били години заедно, но може да каже: “Простил ли ми е или не - не ме интересува. Това не е мой, а негов проблем!” По такъв начин той проявява своята невярност.
Няма съмнение, че Творецът ни премерва много по-добре от нас и го показва:
“А ако се отвърнат - Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само посланието. И щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А сполети ли ги злина заради онова, което сами са направили, тогава човекът става неблагодарник”. (еш-Шура, 48)
Когато стане въпрос за правото и истината, сещаме се за Сабит, бащата на Имам Азам. За него се разказва следния анекдот: Един ден негова светлост вижда една ябълка, паднала във водата, неволно я взел и захапал. В този миг се сетил, че това, което прави е харам, и не посмял да я преглътне. Но нали все пак бил вкусил сока й. Потърсил стопанина и поискал да му даде откуп, за да бъде извинен за провинението си. Само че градинарят отсякъл: “Ще те извиня, ако работиш при мене докато аз пожелая и то само срещу прехраната ти.”
Според преданието, той останал да работи седем години при него. След това отново пожелал да каже какво му дължи, но и този път градинарят поставил ново условие: “Имам, рекъл, дъщеря. Тя е сляпа, глуха с едното ухо, ръцете и краката й не държат, тя е няма. Ако се ожениш за нея, ще ти простя!”
Негова святост Сабит се съгласил. Първата нощ, когато останал насаме с булката, видял, че пред него стои прекрасна девойка и моментално напуснал стаята като помислил, че се е объркал.
Отвън го чакал бащата на девойката и го попитал защо е излязъл. Тогава Сабит му отговорил, че влязъл в погрешна стая, където вместо да го посрещне девойка със споменатите недостатъци, видял приказна красавица.
Тогава бащата на девойката пояснил: “Казах, че е сляпа, защото никога не гледа харама (непозволеното). Казах,че ухото й не чува, понеже зная, че не обича да слуша непозволени-харам разговори. Заявих, че е няма, понеже зная, че не яде харам, непозволени храни и не говори неуместни неща. Казах, че ръцете й не са в ред, тъй като никога не посяга на непозволеното, харама. Изтъкнах, че краката й не са в ред, тъй като зная, че никога няма да отиде там, където е непозволено.”
Ето на какво изпитание се подложил човека за една ябълка. Нашите предци, дедите ни много внимаваха в тези неща. Те никога не казваха: “Какво ме засяга. Не е моя работа. Не е важно за мене”. Те бяха много чувствителни в това отношение. Затова от тях се родиха и други като Имам Азам. А сега?..
Когато се каже вярност или преданост веднага ни идва на ум: Вярност към обета! Защото неверността е белег на мюнафъка-двуличник. Подобни двуличници, които не остават верни на обета, клетвата, думата си, рано или късно ще се изложат не само на този, но и в отвъдния свят. В това отношение нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява:
„В деня на къямета при всеки, който не е останал верен на клетвата си, ще се издигне по едно знаме и ще се обяви: “Това е знаме на еди кой си изменник!”Верността е качество на истинския мюсюлманин. Изменниците са безлични двуличници. С подобни хора не само, че не трябва да се предприемат съвместни дела, но дори не трябва да се тръгва на път. Те много бързо ще те предадат и продадат, ще те зарежат насред път без да те жалят, без да ги притесни съвестта.
Източник 
Портал 
