5д Първият оруч на Омер

В дома на Омер течеше възторжена подготовка за посрещане на месец Рамазан. Приготвяше се баклава и най-различни вкусни ястия. През тази нощ Омер щеше да стане за първия си оруч в живота. Всички бяха радостни възторжени. Но най-много се радваше Омер. Защото щеше да говее за първи път. Още от предишните години, когато настъпваше месец Рамазан той знаеше колко е важно да се става сутрин за закуската "сухур". Затова тази среднощна закуска беше много специална и от голямо значение за него.
Вечерта си легнаха рано, защото трябваше да стават през нощта. Майката на Омер каза: "Да навием часовника, за да не се събудим късно!" Той беше много развълнуван, известно време дори не можеше да заспи. По-късно обаче се унесе и заспа.
Рано сутринта всички станаха заедно със звъненето на часовника. Майката на Омер приготви софрата. А той се събуди от шума, който чу при приготвянето на масата. Веднага изми ръцете и лицето си и изтича да помага на майка си. Всички заедно седнаха на масата и започнаха да се хранят. Погледът на Омер се спря върху тавата с баклава. Но майка му каза: "Първо си изяж храната, тогава, защото апетитът ти ще се пресече."
Омер си изяде храната. Яде и от дългоочакваната баклава, а накрая се напи с вода. После направи дуа и възнамери да държи оруч.
Омер започна първия си оруч. През деня той често отваряше Вратичката на шкафа с храната и си казваше: "Никой не ме вижда, да си взема ли нещо! Не, не... Но тази баклава... как само ме гледа! Само едно парченце. Не, не, не може. Никои не ме вижда, но Аллах ме вижда." После затвори шкафа.
След като почувстваше глад, отиваше до шкафа, отваряше вратичката, поглеждаше към храната и си казваше: "Ненаситен стомах... не можеш да издържиш гладен няколко часа. А другите деца, които са гладни, защо не помислиш за тях! На ифтар, когато разваляме оруча можеш да ядеш всичко, но те не могат да ядат всичко. Хайде, да затворим този шкаф!"
По едно време Омер отиде до каната с вода и въздъхна: „И как ожаднях. Устните и гърлото ми пресъхнаха. Да пийна ли една глътка, или една капка! Не, не трябва. Аллах ме вижда. По-добре да излезна и да си поиграя.“ Чак до вечерта Омер се бореше със себе си. Много се бореше, но спечели. Не развали оруча си.
Накрая се чу езана на вечерната молитва.
Заедно със семейството си Омер седна на масата и развали оруча си. Благодари на Всевишния Аллах, Който го дари със сила и Който му помагаше.