Вече не можем да седнем до коленете на дедите ни
Настъпи голяма промяна от някогашните деди до сегашните в дългите телевизионни сериали. Дядо Сюлейман е на 65 години. Брадата му е побеляла, лицето му се набръчкало, но сияе. Накарал е внуците му, които са по на 5 и 10 години да клекнат пред него и ги пита: „Колко Аллаха има? Внуците му отговарят: Един! Къде се намира? Той винаги и навсякъде е готов и вижда всичко. От чий уммет си? На нашия Пейгамбер Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем). Откога си мюсюлманин? От деня „Калю беля“. Как се казва бащата на нашия Пейгамбер? Абдуллах. А майка, му? Амине. Името на дядо му? Абдулмутталиб. Къде е живял? В Мекка. Къде починал? В Медина. Чети, моето момче! Субханеке, Тахийят, Фатиха...
Внуците му с голямо вълнение четат онова, което иска дядо им. С голямо желание отговарят на въпросите му. Първите стъпки по усвояването на исляма правят до коляното на дядо си. Този учебен процес се повтаря почти всяка вечер. След всеки урок дядото ги целува един по един, прегръща ги, дава им подаръци. Така в резултат на едно търпеливо обучение и възпитание, което продължава дни, месеци и години, децата получават ислямско възпитание. Понякога в края на урока той им разказва свои спомени: „Мили мои, ние Корана го научавахме в схлупените къщурки. Сядахме на рогозката и повтаряхме след дядо ни... Затова знайте цената на сегашното време. Запомнете това, което сте научили, не го забравяйте! Слава на Аллах, сега имате и много възможности...“
Сега вече вместо броеница дедите имат дистанционно
Това описание на дядо може би е отпреди 25-30 години. Дали сегашните деди са същите? Тогавашните бащи сега вече станаха деди. Имат си внуци. Дали те успяват да накарат внуците си да седнат до тях и да им разказват що е ислям, кой е нашият Пейгамбер? Или пък след като от традиционното семейно огнище днешното семейство премина в съвременно „най-малко ядро на обществото“? Такива деди трябва да се търсят под дърво и камък. Или пък дедите станаха пленници на телевизията? Дали не следят сериалите, които нищо не говорят и нищо не искат да знаят за нас?
Както може да се види, вече са на мода дядовците от телевизионните сериали. Мястото на онези деди, които даваха първите уроци по вероучение и мюсюлманско възпитание вече са заели сериалните дядовци. Аз обичам този сериал, ти обичаш онзи. Всички деди гледат и следват сериалите. И днешните внуци, ги възпитават вече не дедите, а сериалите. Няма ги вече дедите за пример, които да милеят за Корана. Отмина едно поколение, дойде ново, което не милее за нищо. Той не чете, не пише. Той е роб на телевизията.
По-рано имаше дядовци с броеница в ръка, а сега в ръцете им ще видите дистанционно, «Остави ги да се научат сами!.. Ще ги научат в курсовете по Коран... Не мога да се занимавам с тях... Нямам време...» Така крехките души растат жадни за знания...
Деди, върнете се отново в нашия живот!
В резултат на всичко това израства, поколение лишено от съзнание, невежо и което не иска да учи и да знае. Това поколение представлява родените преди 20-30 години. А тогавашните бащи са сегашните деди. Това поколение не дава добър пример на децата си. Ако и децата им не се усетят и те в бъдеще ще станат телевизионни деди. Все още не е късно да се поправи всичко.