Предписания за изпращане във вечния живот

Предписания за изпращане във вечния живот

Да помним и да се готвим за смъртта
Хазрети Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е завещал никога да не забравяме за смъртта, като всяка наша дейност и работа, позволена от Аллах, да бъдем в съгласие с нея и да не губим надежда от благодатта Му. Колкото и голяма да е мъката, Аллах не ни е позволил да пожелаваме смъртта.
Оправдаване, освидетелстване и говорене след покойника
По приетия и утвърдения у нас обичай, имамът след дженазе (погребалния) намаз се обръща към джемаата с въпроса: „Я, джемаат! Как го познавахте този човек?“ Джемаатът отговаря:. „Като добър го познавахме. Аллах рахмет ейлесин!»
Съществува още един обичай в големите градове: След дженазе намаз имамът говори продължително до покойника за неговите добрини и се моли, с което получава одобрението на джемаата.
Но дългите речи край починалия, хвалебствията по негов адрес са обичаи, останали от ерата на невежеството и противоречат на изискването за бързото подготвяне и погребване. Възможно е хората да се прощават с покойника и да се четат кратки молитви.
Не е прието мюсюлманите да лъжесвидетелстват за непознати като казват, че е бил добър или лош. Казва се: „Аллах рахмет ейлесин!» Това е молитва, а не освидетелстване. Предпочитано е за добрите да казваме, че е добър. А за онези, които познаваме като лоши, по- добре е да премълчаваме; или ако трябва наш дълг е да изтъкнем истинското положение.
От камъка мусалла до гроба
След изпълнението на дженазе намаз, остава покойника да бъде пренесен до гроба. В този случай е спорен моментът дали тези, които не го пренасят, да стават когато видят шествието. Прието е покойникът да бъде носен по 40 крачки от четирите страни.
Не е прието и е забранено през това време да се говори високо, да се произнасят текбири и зикир; да се свири и да се носят венци, докато покойникът не бъде поставен в гроба, а според други учени - докато не бъде свален от раменете, не бива да се сяда.
Четене на молитви и Коран след погребението
След погребението Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) се застоявал известно време до гроба и казвал на присъстващите: „Примолете опрощение от Аллах за вашия събрат и пожелайте безпогрешно да отговори на въпросите, защото в момента той е подложен на разпит.“ (Ебу Давуд, Дженазе)
Според Ебу Ханифе и Малик е мекрух да се чете Коран край гроба, защото според тези имами няма достоверен хадис, който да изисква това. (Газали) Четенето, което става за покойника, е безплатно и за благоволението на Аллах.
Обаче мнозинството от ислямски учени се обединили около мисълта, че ибадетите, които се извършват за даряването на покойника, са истинни и полезни, от тях ще се възползват хората, населяващи отвъдния свят.
Мястото, в което не е прието да се свири, да се ръкопляска и да се издигат лозунги
Според ислямската религия починалият мюсюлманин се изкъпва по възприетия начин, обвива се с кефен, изпълнява се погребалният намаз, след което се погребва. Религията ни отдава значение всичко това по възможност да става по най-бързия начин, без да се отлага и в тишина.
Оплакванията на висок глас, късането на дрехи, мъченията чрез нанасяне на удари по лицата и телата, и други подобни неща, характерни за епохата на невежеството, са забранени от Аллаховия Пейгамбер. Той е повелил вестта за смъртта на човека да се съобщава тихо и спокойно на роднините, приятелите, съседите и останалите вярващи, които незабавно да изпълнят своите последни задължения пред починалия си събрат.
Онова, което нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни е учил като дълг при погребенията, е покойникът да бъде изкъпан, обвит и погребан.
Това че обичащите и близките на покойника ще плачат тихо след него, несъмнено, е човешко. Аллаховият Пратеник е заявил, че тези чувства са естествени.
Най-доброто поведение, което приляга при смъртни случаи, е мълчанието и тишината. Затова покойникът се носи тихо, безмълвно. Времето на тъжния ритуал е време за преоценка на живота, всекидневието, смъртта и живота след нея. «Ако дошло е време корабът котва да дигне, от този пристан, към неизвестността, той поема безмълвно по своя път самотен, и никой за сбогом не маха от брега.“
Особено не приляга да се ръкопляска, когато този тих пътник се изпровожда в последния му път. Защото от гледна точка на мюсюлманите това са ритуали с характер на ибадети. При тях мюсюлманите се молят за своите събратя, споделят болката на семейството му, спомнят си и размишляват за смъртта.
От друга страна ислямът смята за свой основен принцип, особено при ибадетите и ритуалите, които имат характер на ибадети, да не се оприличават и подражават на немюсюлманите.
Погребалният намаз
Погребалният намаз е ибадет пред Аллах, молитва за покойника и поздрав на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Най-разумната постъпка, която може да се върши там, е да се молим за покойника, да пожелаем опрощаване на греховете му, да споделим, мъката на близките му и да мислим за смъртта. В Коран-и Керим, където с похвални слова се говори за положителните качества на живите вярващи се изтъква, че се молят за починалите мюсюлмани. „А които дойдоха след тях, казват: „Аллах, наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Аллах наш, Ти Си състрадателен, милосърден!“ (ел-Хашр, 10)
Подир покойника
Най-важните неща, които трябва да се организират след изпращането на покойника, без да се изпада в нервна криза след загубата, да се грижи за нормалното протичане на живота, превръщането на загубата в относителна печалба от гледна точка на съществуването си. Погребалните ритуали имат място във всяка култура и верска система. Нито една култура и вяра не е захвърляла на една страна мъртвите си, за да продължи своя живот, развили са се различни ритуали, с които изпращат покойника. Няма съмнение, че те са посветени на онзи, който е имал своето място в живота на хората и са полезни процеси за онези, които остават да живеят след него.
Погребалните ритуали преди всичко допринасят за безболезненото приемане на смъртта. Това е една от причините те да се провеждат за хора, чиито тела са се променили, вследствие на природна стихия, катастрофа или други. Защото не се приема леко смъртта на обичания, уважавания и ценения човек.
Една друга, много важна функция на погребалните ритуали е възможността присъстващите на погребението да споделят мъката, която преживяват близките. Когато човек вижда останалите хора да споделят неговата болка, разбира че има и други, които изпитват същите чувства и това я намалява.
И на последно място, може би най-важната роля на погребалните ритуали е - близките да изживеят чувството на удовлетворение, че изпълняват последното си задължение, че няма какво друго да направят, освен този ритуал.
Нашата отговорност подир покойника
Макар че е важно, да се чете Коран на умиращия човек преди последното му пътешествие, за да се хване с две ръце за него и да го подсеща за съществуването и единството на Аллах, но всъщност, мисълта да му бъде другар и помощник в трудния преход, зависи доколко той го е прилагал в живота си. Защото Свещеният Коран е Книга, изпратена не на мъртвите, а на живите.
Няма съмнение, че оставащите след покойника проливат сълзи заради раздялата. Това е нещо нормално и естествено. Сърцето плаче, а устните шепнат молитва за търпение.
Сълзите са благодат от Аллах. Докато сърцето не гори, сълзите не се стичат! Забраната не се отнася до плача след покойника, а неистовия рев, разкъсването на дрехи и други подобни действия. (Тирмизи, Дженазе) Молитви и четене на Корана след погребението Има някои задължения, които трябва да се изпълняват от близките на починалия. Ако той е дължал пари на някого, те като негови наследници трябва да ги върнат незабавно. (Тирмизи, Дженазе) Когато някой почине, трябва да се разказва за добрините му, да се молим и да не се говори по неговия адрес, защото вярващият желае доброто на своя събрат. Четенето или настояването за четене на Корана срещу заплащане след покойника или така наречения «девир» и «искат», превръщането на гробищата в места за поклонение, паленето на свещи до гробовете и тюрбетата с искане на помощ, са бидат и не са позволени.
Три неща тръгват подир мъртвеца. Двете се връщат, а едното остава с него. Първото, което го следва, е семейството му, второто - парите му, а третото - делата му, които остават с него. (Муслим) След смъртта на човека книгата с делата му се закрива. Изключение от това са несекващите добрини (садака-и джарие), полезните науки и добрите дела, които оставя след себе си.“ (Муслим, Васийет) Смъртта, естествено, не е изчезване. Най-добрата утеха за сърцата е знанието, че смъртта е началото на безкрайния живот... За онези, които в името на Аллах вършат добри дела, смъртта е началото на друг, по-жив живот.

Източник