Съкровищница за поука и мъдрост

Съкровищница за поука и мъдрост

Човекът е най-славният сред живите твари. Аллах го е дарил с вяра, ум, разум и умение да говори. Затова той трябва да гледа Аллаховите творения, себе си и онова, което се случва по света като извор на поука и мъдрост. Животът, изживян с поуките и мъдростите, допринасят за узряването на човека.
Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) един ден станал рано, отишъл до месджида, за да се приготви за сутрешния намаз. След като изпълнил няколко рекята, облегнал се на едната си страна и се разплакал. Тогава Билял се доближил до него и му съобщил, че е време за намаз. Но когато видял, че плаче, попитал: «О, Пратенико на Аллах, защо плачеш? Всевишният отдавна е простил твоите минали и бъдещи грехове. «Аллаховият Пратеник му отвърнал: «Я, Билял! Как да не плача? Тази вечер бе низпослан следния айет: «В сътворяването на небесата и на земята, и в смяната на нощта и деня, има знамения за разумните.» (Ал-и Имран, 190)
В Корана мъдростта се описва по следния начин: «Аллах дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават.» (ел-Бакара, 269) Когато се замислим върху тълкуването на тези два айета, виждаме, че изразяват поуката и мъдростта, доброто и правдивата наука, която вселява Аллах в сърцата.
Какво означава да сме чисти и добронамерени? Нека сега разгледаме науката и мъдростта от гледна точка на историческото събитие, което узнаваме от хадисите, възникнали в резултат на чистите и добрите намерения. Преданието е стигнало до нас чрез Абдуллах бин Омер по разказа на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем): Трима души, принадлежащи към обществата преди вас, тръгнали на път. Приютили се в една пещера, за да прекарат нощта. През това време огромна скала се откъснала от планината, търкулнала се и затворила изхода на пещерата. Тримата, попаднали в безизходица, решили: „Никой освен добрите ни дела не би могъл да ни освободи оттук.“ Първият рекъл:
„Аллах, мой! Аз имах възрастни родители. Всяка вечер преди домочадието си, хранех и поих тях, осигурявах почивката им. Една вечер бях излязъл навън. Прибрах се късно. Те бяха заспали. Приготвих храната им. Не ги събудих, за да не ги безпокоя. Изчаках ги пред вратата, докато се събудят. Останалите членове на семейството ме гледаха в ръцете. През това време те се събудиха и ги нахраних. Аллах мой, ако това съм извършил в Твое име, отмести камъка от отвора на пещерата!“
При тези думи камъкът леко се отместил, видяла се светлина през пролуката. Но това не било достатъчно.
Вторият казал:
„Аллах мой! Не бих могъл нищо да скрия от знанието Ти. Чичо имаше една дъщеря. Много я обичах. Исках да ми се отдаде, но тя не се съгласи. Мина много време. Настана голяма немотия. Хората умираха от глад. Когато тази девойка и семейството й обедняха, дойдоха при мене, за да им помогна. Тогава повторих предложението си, което бях направил преди години. Прие го по принуда. Дадох й достатъчно пари. Но когато трябваше да им се отдаде, тя каза: „Имай страх от Аллах. В момента извършваш грях!“ Единствено заради вярата си в Аллах и страха от Него, се въздържах да извърша този грях. Но същевременно й оказах необходимата помощ. Направих го само заради Твоята воля.“
Тогава камъкът се отместил още малко, но все още не можело да се мине.
Третият допълнил:
„Аллах мой! Бях наел работници да ми свършат работата. Всеки ден плащах за труда им. Само единият от тях си тръгна без да получи надницата си. Никъде не можах да го открия. С неговите пари купих две овце. Заедно с моите започнаха да се размножават. След много години човекът изведнъж се появи. Поиска надницата си. „Заповядай, рекох. Ето, това стадо е твое!“ „Подиграваш ли се с мене?“ ме попита той. „Не! - му отговорих. И му разказах за случилото се. Тогава той прибра и отнесе стоката си. Аллах мой, всичко това го извърших в Твое име. Ако съм постъпил правилно, изведи ни оттук!“
Добрите и чистите намерения били одобрени и приети от Аллах. Камъкът се търкулнал далеч от отвора на пещерата и тримата другари се спасили.
Какво ще кажете, не си ли струва човек да се замисли върху този поучителен и изпълнен с мъдрости случай?
Фикрет Караман

Източник