Поука от разказите в Свещения Коран
В свещената книга на Аллах Теаля – Корани Керим е дадено широко място на бедите, сполетявали предишните народи.
Описвайки тези истории Аллах Теаля, като послание до съвременните мюсюлмани, използва изрази като: „нима не виждат, нима не разсъждават или не се ли поучават". Когато става въпрос за исторически разказ или случка се имат предвид бедите сполетели някакъв народ в миналото поради неговото опълчване на Аллах Теаля. Когато Всевишния Аллах пожелае нещо Той го осъществява на момента, защото това не представлява трудност за Него.
Историческите събития отразени в Свещения Коран за размишляващите хора са носители на много мъдрости. Това което се полага на нас, рабите на Аллах Теаля, е да разсъждаваме върху тези събития, за да схванем техния смисъл.
Ако разгледаме случая с фараона по времето на Муса (алейхис селям), който искал да достигне Аллах Теаля със стрелата си. Вследствие разбираме за горчивия пример как за рабите на Аллах се отваря път в морето, а фараона и неговите последователи са издавени до един.
Нима за нас не представлява поука за нас разказа за Ибрахим (алейхис селям) и върлия противник на Аллах Теаля, Немруд, който в желанието си да унищожи Ибрахим (алейхис селям) събира дърва и наклажда голям огън, в който чрез специално приспособление за мятане хвърля Ибрахим (алейхис селям) в средата на огъня.
Като заключение на тази история Аллах Теаля не ни ли разкрива, че както за Ибрахим (алейхис селям) огъня се превръща в градина за онези, които са търпеливи и се надяват на помощ единствено от Аллах, вместо поражение ще има благодат.
Не е ли поучителен примера със Сюлейман (алейхис селям), който разбира говора на птиците и на който мравките сторват път за да мине?
Също така, каква е тайната в съживяването на мъртвите от Иса (алейхис селям) и издигането му в небесата? В какво се крие тайната с една малобройна войска при Бедр, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да разбие многобройния противник?
Имайки предвид тези събития можем да резюмираме мъдростите в Свещения Коран по следния начин: Чрез пророците Аллах Всевишния е призовал хората към истинната религия, като ги е известил, че вярата и ибадета за тях ще бъдат средство за спасение. Въпреки това повечето хора избрали пътя на унижението като не само се възпротивили, а и от ден на ден засилвали своето вражество. Поради тази причина Аллах Теаля унищожил противниците по различен начин. Той прави това, което пожелае и както поиска.
В Сура Енам (6:130) Аллах Теаля повелява:
О, сборище от джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които ви разказваха за Нашите знамения и ви предупреждаваха за срещата с този ваш Ден? Ще рекат: „Свидетели сме за себе си." И ги прелъсти земният живот, и засвидетелстваха за себе си, че са били неверници.
Великият Аллах не подлага на наказание и отговорност хората, без да им е изпратил пророк. Ако те обаче не послушат пророците и последват страстите си, тогава ги сполетява наказание.
Наше задължение е да размисляме върху тези истории и да вземаме поука от тях. Аллах Теаля не подлага на наказание и не унищожава никой народ без да е заслужил. Те са предизвикани от безумието на хората. Кой каквото предпочете, това му се дава.
Това, което мюсюлманите трябва да вземат поука от тези случаи е да размислят върху тях с разбирането, че подобно бедствие може да сполети и тях и да се приведат във вид подходящ на Исляма. В противен случай беди, като черен облак ще се стоварват над главите ни, а освен това неизбежно ще бъде и мъчението на Аллах в Отвъдния живот.
Нека Аллах Теаля, Съдника над съдниците, Който има сила за всяко нещо, отреди на всички мюсюлмани да предпочетат пътя на истината. Нека за всички отреди четенето на Свещения Коран, разбирайки мъдростите в него и улесни пътищата за вземане на поука от тях. (Амин).
Ахмет Хасан
Висш ислямски институт
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (97), Юли, 2000 година
Портал 
