Повелята на вярата е
Да поверим делата в ръцете на можещите
Сомунджу Баба, който бил шейх на Хаджи Байрам Вели вместо да заръча на сина си Юсуф просветителското дело, назначил Хаджи Байрам Вели за свой наследник. Затова синът му Юсуф изпитваше известна обида и учудване. Един ден, обхванат от тези мисли, той изваждал вода от кладенеца в градината, когато баща му го повикал при себе си и му казал: «Виж какво, сине мой! Пътят на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е открит, повеля на вярата ни е държавните и духовните дела, както и изкуството, е да се поверят в ръцете на можещите. Затова трябва да се избира онзи човек, който най-силно е привързан към духовните тайнства и притежава най-добрата дарба да възпита свои последователи. Като такъв аз виждам Хаджи Байрам Вели. Моята бащинска обич към теб не може да ме отклони от изпълнението на моя дълг и правия път.»
Като чул тези думи на баща си, Юсуф го попитал: «Но, татко, ти не виждаш ли, че дори падишасите, които управляват цели държави и народи, а не като тебе някое обикновено текке, предават престола на синовете си. Нима те не познават повелите на исляма? Те не знаят ли пътя на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем)?»
Тези думи стреснали Сомунджу Баба. Лицето му преблед-няло. Тогава с мъка заговорил:
«Сине мой! Ти засегна един много важен момент. Прав си. Но щом сме поели по пътя на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), трябва да поверим управлението в ръцете на най-даровития, най-силния. Това, че в управлението на властта е подета такава лоша традиция и тя продължава, е факт. Съществуването на подобни лоши традиции не би трябвало да ни тласка да се противопоставим на непроменящите се реалности. Всичко трябва да си е на мястото. Пази се всякога от невежеството да сложиш диаманта на наковалнята на златаря, а медта на короната на султана.» При тези думи на баща си, Юсуф на драго сърце се привързал към Хаджи Байрам Вели и му служил вярно.
Портал 
