Как можеш да успееш в делата си?
Тайната на ключа към доброто, благоденствието и успеха се намира в извършването на истихара. Истихара означава търсене на напътствие от Аллах по определено дело чрез анализ и дуа. Намаза истихара и отправянето на дуа, са заложени в религията ни чрез достоверни хадиси. За съжаление обаче, това е една сунна, която е забравена. Голяма ще бъде наградата пред Аллах Теаля на онзи, който стане причина за възстановяване на тази сунна. Когато един вярващ искрено и с подобаваща сериозност пожелае от Аллах полезни неща, Той улеснява причините за сполуката на този човек и отваря за него вратите на препитанието.
Братко мюсюлманино, не забравяй във всичките си дела най-напред да направиш истихара. Не е от значение дали делата са важни или не, дали са малки или големи, ти трябва да направиш истихара.
Ти, братко, който се занимаваш с търговия, трябва да направиш истихара преди да закупиш стоката. Ти, братко, който си на служба, трябва да направиш истихара преди да се нагърбиш с нова задача. Ти, братко, който си лекар, преди да смениш заведението си с друго, преди да разкриеш клиника или преди да започнеш операция, трябва да направиш истихара. Ти, братко, който си болен, преди да влезнеш в болницата за лечение или преди да влезнеш за операция, трябва да направиш истихара.
Ти, братко мюсюлманино, който си баща, преди да закупиш дом или уред, преди да се пренесеш от един дом в друг, преди да излезеш на път със семейството си или преди да закупиш кола на сина си, трябва да направиш истихара.
Да, братко мюсюлманино и сестро мюсюлманко, и вие братя и сестри ученици, преди да започнете някакво дело след като отслужите две части намаз, извън задължителния, обърнати към Къбле вдигнете отворени към Аллах ръце с думите: „О, Аллах, Ти си Всезнаещ, Ти за всяко нещо имаш сила и Ти си, Който знае тайните. Ако това мое дело (споменава се за делото) е добро за религията ми, за живота ми, за бъдещето ми, за отвъдният ми живот, отреди то да се осъществи, улесни го за мен и го направи благодатно. Ако това дело о, Аллах, е вредно, отдалечи го от мен и мен отдалечи от него. Отреди за мен това, което е полезно. И после стори ме да съм доволен от това, което Ти си отредил."
За истихара намаз и дуа не се посочва определено време за изпълнение. По-подходящо с обаче то да се извършва във времената през които вероятността за приемане е по-голяма. Например: Дуата, отправена между езан и икамет не се отхвърля (приета е). Дуата, отправена след полунощ и дуата преди сабах намаз. Дуата истихара може да се отправи по време на намаз на суджуд или преди излизане от намаз (преди селяма). Може да се отправя и след селяма.
Авторът на фъкхус-сунна Сейид Сабик в своето произведение във връзка с истихара намаз казва: От сунната човек да търси да разбере дали ще е полезно делото от позволените дела, които желае да извърши. Отслужват се две части (ракат) намаз извън задължителния, независимо дали е през деня или нощта. След фатиха се чете сура от Корана по желание, след това се прославя Аллах и се прави салеуат. След това се отправя следната дуа от сунната, която Бухари е предал от Джабир (радиаллаху анху):
„Аллахумме инни, есте'хируке би илмике уе естекдирук, уе еселюке мин фадликел азим. Фе иннеке такдиру уе ля екдир, уе теалему уе ля еалем. Уе енте аллямул гуйуб. Аллахумме ин кунте теалему енне хазел емр хайрун ли фи дини уе меаши уе акибети емри уе аджили емри уе а'джилихи фекдирху ли уе йессирху ли. Сумме барик фихи. Уе ин кунте теалему енне хазел емр шеррун ли фи дини уе меаши уе акибети емри уе аджили емри уе аджилихи фесрифху анни уе йесрифни анху. факдир лийе'л-хайра хайсу кяне. Сумме ердини бих."
„О, Аллах, моля Те за добро от Теб, защото Ти си Знаещия и Те моля за сила от Теб, защото Ти си Силният. И Те моля за благодат от Твоята велика благодат. Ти имаш сила за всичко, аз съм безсилния. Ти си Всезнаещия, аз съм незнаещия. Ти знаеш тайните (това, което ще стане). О, Аллах, Ти знаеш, ако това дело е добро за мен в религията, в живота и крайните ми дела, дай го веднага или впоследствие. Отреди ми това дело и го улесни за мен. Направи го благодатно за мен. О, Аллах, Ти знаеш, ако това дело е лошо за религията, за живота и крайните ми дела, отдалечи го от мен. Отдалечи и мен от него. Отреди за мен добро. Направи после да съм доволен от него..."
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (86), Август, 1999 година