Който не се интересува от делата на мюсюлманите, той не е от тях
В първия брой на списание „Мюсюлмани“ имаше притурка, в която бяха описани селата и събраните от тях средства за седмицата па образованието. Някои населени места бяха събрали повече, а други по-малко. Срещу името на някои населени места с отбелязано 0,00, което означава, че мюсюлманите, които живеят там не са събрали никакви средства. Срещу някои селища обаче е написано НЕ, което означава,че хората там не са положили никакви усилия за подпомагането на ислямското образование. Тогава си спомних хадиса на Мухаммед алейхис селям: „Който не се интересува от делата на мюсюлманите, той не е от тях.“
Всъщност това е свързано с айета, в който Аллах Теаля повелява: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността.” (Маиде, 2)
От този айет е възможно да се извлекат няколко принципа в исляма.
Първо: Не е възможно човек да бъде мюсюлманин и да живее изолирано, без да се интересува от обкръжаващата го среда. Индивидуализмът не е присъщ на нито една религия, тъй като всички религии играят важна роля, не само по отношение на индивида, но и по отношение на обществата. Именно затова историците твърдят, че в исторически план не съществува общество без религия. Що се отнася до исляма, в повечето айети в Корана Аллах Теаля се обръща към хората или към вярващите в множествено число.
Второ: Взаимопомощта между хората е основна причина за щастието и просперитета на мюсюлманите. Това може да се подкрепи с айети и хадиси, но по-уместно ще бъде да споменем битката при Муте, след която е имало много ранени от страна на мюсюлманите. Един сподвижник взел съд с вода и тръгнал между ранените за да им даде да пият. Насочил се към един от лежащите на земята и тъкмо да му даде вода, друг ранен се обадил и помолил за глътка. Първият ранен казал да дадат водата на втория ранен, защото той имал по-голяма нужда. Когато разнасящият водата стигнал до втория ранен, обадил се и помолил за вода друг пострадал, който лежал на няколко крачки. Вторият ранен казал да дадат вода на третия. Разнасящият вода се насочил към третия, но докато стигне до него, той починал. Върнал се при предишния ранен, но уви и той бил напуснал този свят. Тогава се устремил към първия ранен, но и него не заварил жив.
Това са сподвижниците на Мухаммед – алейхисселям – предпочитат да помогнат на други, вместо да се грижат за себе си. Те са хората, които са приложили исляма в живота си. Те са хора, които са обичали Аллах Теаля повече от глътка вода, та дори и да са в предсмъртния си час. Те са хората, които се грижат първо за обществото и след това за себе си. Те са хората, които ни показват как да живеем като мюсюлмани.
Дали обаче следваме техния пример, дали и ние сме самоотвержени като тях, дали и ние се отзоваваме на повика за помощ, дали и ние обичаме религията си, както са я обичали мюсюлманите преди нас...? Ако следваме пътя на предците си, следваме ли техния пример?
Събират се помощи за образование, което означава че мюсюлманите имат нужда от помощ, тези помощи няма от къде другаде да дойдат, а от самите мюсюлмани, защото ислямът е наша религия и ние трябва да се грижим за нея. Щом сме мюсюлмани, трябва да следваме примера на сподвижниците на Мухаммед – алейхис селям – и да се притичват на помощ на всеки, който е в беда. Няма никаква разлика дали нуждаещият се е ранен и иска глътка вода, или е ученик, който се нуждае от нормални условия в училище. Този, който не помага днес, няма да помага и утре, който не помага с малко, никога няма да помага с много. Мюсюлманите пренебрегват себе си за да помагат на другите, а тези, които не помагат, към кои се числят?
В хадис Мухаммед – алейхис селям – казва: „Положението на вярващите в обичта, милостта и състраданието си един към друг е като положението на тялото. Когато един орган от него е болен, то останалата част от тялото, започва да будува и трепери.“
Трето: За пример се вземат добрите дела, за които хората научават от техните предшественици, или от хора с достойнство и чест. Кое е добро и кое е лошо дело, го определя обществото, позовавайки се на общественото мнение, на традициите и най-вече на човешката природа, като изброените до тук фактори се коренят в религията и се подхранват от нея. Без значение доколко дадено общество спазва религиозните норми и доколко членовете на това общество спазват религиозните обреди, всяко общество е свързано с религията по свой начин. Въз основа на това религията играе водеща роля при определянето кое е добро и лошо. Егоизмът, скъперничеството и нехайството не се възприемат от нито една религия, поради, което не се възприемат и от нито едно общество. Факт е също така, че религиозният облик на дадено общество – като символика например – също изцяло зависи от религията, към която принадлежи самото общество.
Четвърто: Взаимопомощта трябва да бъде само по отношение на добрите неща. Ако някой върши забранени от исляма дела или има непристойно поведение, не само, че не трябва да бъде следван, но трябва да му се помогне да се откаже от извършването им. В този смисъл е хадисът, в който Мухаммед – алейхис селям – казва: „Помогни на брат си, независимо дали е прав или не.“ Когато сподвижниците казали: Ако някой от нас е прав, ясно е как ще му помагаме и ще го защитаваме, но ако не е прав, ако върши престъпление, как да му помагаме? В отговор на това Мухаммед – алейхис селям – отговорил: „Помогнете му да се откаже от престъпленията.“
Ако се върнем към въпроса за взаимопомощта, не е достатъчно само да не взимаме пример от пасивните и скъперниците, а трябва да бъдем максимално активни в подпомагането на ислямската кауза, трябва да помагаме на пасивните също да се активизират, за да се изгради силно и солидарно общество. Нима това не е смисълът на пребиваването ни на този свят? Тук или си полезен, или си излишен.
д-р Мустафа Хаджи
Главен мюфтия
Портал 
