Внимателно при осиновяванията!
Въпросът за осиновяванията при мюсюлманите се разглежда чрез правилата, установени от Аллах (дж. дж.) и хадисите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Особено в Прощалното слово на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) тази тема е разработена в подробности и е подчертана важността й.
Ако бащата и майката не са живи, в ислямското право се подчертава, че отглеждането на детето на първо място е задължение на лелята. В свещения хадис се казва: „Лелята е като майката“. Впрочем, когато майката Рахил почива, Юсуф (а.с.) бил отгледан от леля си Лея. Когато детето достигне зрялост, поради авторитета му се предоставя на чичото. А девойките могат да останат при лелята. Според ханефиите - девойката също трябва да се дава на чичото. Ако пък нямат чичо или леля, тогава детето поемат дядото или бабата, ако и тях ги няма или ако семейната среда не е подходяща поради (лоши отношения, бедност и т.н.), тогава детето може да се предостави в детски дом на грижите на държавата. Само че това е последния изход, който се препоръчва от религията ни и съвестта ни. Защото нито един детски дом, колкото и добри условия да предлага, не може да замени семейството.
Всъщност основната тема, която тук искам да осветля, е въпросът за осиновяванията. Съобразяващите се и несъобразяващите се с религията ни не са наясно по този въпрос. При последното си посещение в детски дом направо се побърках. Някога пълния с деца дом сега като че ли се беше опразнил. Служителката ми каза: “Не смогваме. Постъпват много искания”. Как се предават тези деца? Припомнят ли се ислямските правила когато те се дават в семействата? При какви условия отиват в тези приемни семейства? Като осиновени ли? Или се приемат, за да бъдат защитени, а на околните се представят като осиновени? Ако се приемат като осиновени - няма проблеми, защото тогава може да се потърси и установи истинското им роднинство. Ако детето е осиновено, но представено като истинско дете на семейството и така е отгледано, страшното започва тогава. Четем или слушаме с ужас забранените женитби, които се дължат главно на факта, че детето не знае истинските си родители.
Да речем, че някои семейства осиновяват дете на малка възраст. После си го приписват на семейството и го отглеждат като свое. Тъй като тези деца не знаят кои са родителите им и произхода си, признават осиновителите като истински родители. При това положение кой може да гарантира, че утре, когато пораснат, няма да има опасност да се оженят за истинския си брат, сестра, вуйчо, леля, чичо, братовчеди?
В 4-ти и 5-и айет на сура ел-Ахзаб се повелява: “Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които оприличавате на своите майки. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път.” По този начин решител¬но се изтъква, че не може да се приеме еднакво роднинската връзка, която идва от друго потекло и истинското дете.
Пак в сура ел-Ахзаб, 5-и айет повелява: “Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. И ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали.”
Преди да бъдат низпослани тези айети, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) осиновил Зейд ибн Харисе, след което започнали да го викат на име “Зейд ибн Мухаммед” (Зейд, сина на Мухаммед). Когато обаче били низпослани 5-и и 40-и айет, името му било променено на “Зейд ибн Харисе” В 40-и айет на сура ел-Ахзаб се повелява: “Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах.”
След всичко това може да възникне следния въпрос: “Никак ли не може да се осиновява? Забранено ли е осиновяването в нашата религия? Не, нашата религия не е затворила вратата към осиновяването, а напротив, подкрепяла е опазването на сиротните според правилата и верния път.
1) Ако ще се осинови момче или момиче над 2,5 години, (без по-нататъшно ограничение на възрастта) тези деца не трябва да се накарат да забравят имената на истинските си родители, а винаги да им се казва и заявява, че живеят само в защитно семейство и ги отглеждат с любов и състрадание. Те трябва да ги подпомагат в рамките на своите възможности при получаването на подходящо образование и усвояването на приемлива професия. Освен това трябва да се погрижат и за задомяването им.
2) Ако се цели осиновяването да действа спокойно в дома както и останалите членове желаят съвместно да съжителстват в семейството, тогава ако е осиновено момиче, то трябва да е от братята на този, който изпълнява ролята на баща. И тъй като са племенници на бащата, не могат да се женят. От своя страна жената в ролята на майка е дама, няма проблеми по покриването и оставането насаме. Ако иска да се осинови момче, тогава трябва да вземе от братята на жената, за да се поддържа забраната за женитба, а и членовете на семейството да са спокойни от гледна точка на исляма. Защото жената на семейството е леля на осиновеното момче и женитбата е забранена. Няма и опасения за мъжа на семейството, тъй като осиновеното дете е момче.
3) Ако осиновеното дете е на 2,5 години или по-малко, налага се кандидат майката да го кърми. Но се пита: След като не е раждала, може ли да има кърма? Поради милостта Си Аллах към това дете може да даде кърма на кандидат-майката както напролет съживява голите клони и да осигури прехраната му. Защото в айетите е заявено: «...и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш». (Ал-и Имран, 27) „И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас.“ (ел-Исра, 31)
Я, Рабби! Дари ни със съпруги и потомци - радост за очите ни! (ел-Фуркан, 7)
Портал 
