Внимателно с кристалите
Събуди ме гласът на жена, която викаше за помощ. Не разбрах какво ми стана, но когато се изправих, усетих как сърцето ми бие учестено. Гласът идваше откъм съседите и жената продължаваше да нарежда:
- На животно ме направи. Загубих човешкия си образ от побоища. Животно ли съм аз? Нямам ли душевност?
Мъжът все така упорито я налагаше. Поради невъобразимия шум някои от съседите загасиха светлините, после пак светнаха. През следващите дни видях жената. Тя не искаше да забележим следите от побоя. Срамуваше се. Това продължи с прекъсвания, докато един ден тя взе децата си и напусна тоя дом. Какво стана с нея, така и не узнахме. Повече не се върна...
Много пъти разказвала за състоянието си, искала да потърсят някакъв изход, но всеки баща й казвал:
- Мъж ти е! Ще те бие, ще те обича! Между мъжа и жената не може да се застане!
Бяха през десетата година от женитбата си. Това бяха дни и нощи, изпълнени с мъки и горчивини. По някое време блокът започваше да кънти от викове, но съседите бяха свикнали с това. Дори когато се обаждаха в полицията, жената мълчеше, не се оплакваше и всичко продължаваше по старому...
Бяха изминали десет години в робство... Беше изтърпяла десет години в унижения. През цялото време стискаше зъби и не се оплакваше. То и зъби не бяха останали в устата й.
Жените, които се събираха в джамията говореха за нея:
- Нищо не можем да направим. Тя самата не ни е молила за помощ. Страхува се да не би мъжът й да я бие повече след това. Когато чуем, че се карат, отиваме у тях, на следващия ден виждаме, че пак са се сдобрили. Съобщихме на родителите й. Майка й много се измъчва, но тъй като баща й не позволява, не могат да я приберат. Какво ли ще стане с тях, не знаем...
Аз познавам много деца, които бягат в другите стаи, когато бащите бият майките им. Дори не са малко децата, които казват:
- Веднъж да порасна, ще отвлека майка ми и ще оставя баща ми самичък. Когато рече да удари мама, с все сили ще удържа ръката му.
Беше четвъртък вечерта. Наближаваше утрото. Жената слезе долу при въглищата и там изяви последната си воля. Бе загубила всяка способност да мисли. Обхванала я някаква умопомраченост. В ръката си държала въже. Никой не можа да я настигне...
Каквато ще и да е причината за него, дори да е прав този, който го прилага, винаги събужда омраза към насилника. Защото боят не е нещо присъщо на човешката природа. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) веднъж в Медина се изкачил на минбера и заявил следното против онези, които биели жените си:
„Някои от вас денем бият жените си, а вечер споделят същото легло с тях. Не ви ли е срам от това положение?” (Муслим, Дженнет)
В един друг свой хадис, достигнал до нас, отново нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелявал: “Най-съвършеният по вяра от вярващите е този, който има най-добър характер. А най-добрият измежду вас е онзи, който се отнася най-добре с жена си.“ (Тирмизи, Рада)
Насилието, което се прилага срещу жените, децата, възрастните, е най-жестокото и безжалостно нещо. Това е изява на убийствена сила от страна на уж силния спрямо жалките и безпомощни същества. Насилието е най-голямата причина за болката, която убива семействата. Това е раковото образувание в обществото, което кара жените, децата, възрастните, с една дума смирените и безсилните да изпитват страх, недоверчивост, беззащитност, нещастие и откъснатост от света. Насилието е голямо зло. Както на много места в Коран-и Керим се подчертава, Аллах (дж.дж.) не обича насилниците.
Насилието, независимо от какво е причинено, е неприемливо престъпление.
Някои жени не мога да ги разбера. Те винаги приемат всяко насилие, което мъжете прилагат към жените, като казват: „Жената е тази, която дава сопата в ръката на мъжа.“
Това е крайно погрешно схващане. Всъщност този, който прилага насилие, няма здрава душевност и би трябвало да се лекува. Аз съм срещала не малко мъже, които безпричинно бият жените си. Дженаб-и Хак е сътворил мъжа силен и логичен, а жената - състрадателна и милостива, изпълнена с чувства. Човекът трябва да използва за добри дела всяка даденост, която притежава. Иначе става жесток злодей.
Другото нещо, на което често съм ставала свидетелка е, че онези жени, които са подлагани на насилие, не могат да се занимават спокойно и щастливо с възпитанието на децата си. Нещо повече, има жени, които от своя страна ги подлагат на насилие. Дори и не всички жени, които изпитват насилие, упражняват насилие върху децата си, но такива има не малко. Онези жени, които имат усет за своята цена, ценят и децата си.
Нашият любим Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) оприличавал жените по характер на ребро и повелявал: „Не насилвайте, може да счупите. Не ги и оставяйте така да стоят все криви. Опитайте се да ги насочите към добро, без да чупите и трошите!..“
...Някога Енджеше често подръчквал камилите, които носели жените. Тогава те изпадали в неудобни положения. Когато забелязал това, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заповядал на Енджеше: „Я, Енджеше, внимателно с кристалите!“ (Бухари, Едеб).
Жените наистина са като кристали. Когато се отнасяш внимателно и нежно с тях, ти доставят радост и щастие. А когато се отнасяш грубо, те се трошат на парчета и за нищо не можеш да ги използваш. Този, който изпитва насилие, независимо дали е жена, дете или възрастен човек, през цялото време живее в страх. А когато изпитва страх, умът на човека се вцепенява. Той не може да мисли логично, дори изобщо не мисли. Ако майките или бащите, които с бой или с дърпане на ушите очакват да получат правилен отговор от децата си при подготовката на уроците, се лъжат дълбоко. Под страх от бой и от насилие детето забравя и това, което знае. Дори не може да отговори.
Ако едно общество направи така, че жените в него да се чувстват ценени и достойни, като се отнасят към тях самоотвержено, състрадателно, с любов и уважение, тогава нито жените, нито децата и възрастните не биха били подложени на насилие. Защото ръката, която люлее люлката, властва над света и твори общество от хора, обичащи и състрадателни.
Фатма Хале Лиман
Портал 
