5 Милостинята зекят потушава греха

Милостинята зекят потушава греха

Една от основите на ислямската религия след свидетелството шехадет, отслужването на молитвата намаз, говеенето през месец Рамазан и извършването на хадж в Свещените места, е даването на милостинята зекят. В никой друг език няма еквивалент на смисъла, вложен в думата от Корана "Зекят". Това не е просто форма на благотворителност, даване на садака, или вид данък. Нито е само израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече. Това не е просто отделяне на определен процент от богатството, а щедро обогатяване и духовна инвестиция.
Думата зекят включва в себе си благотворителност, милостиня, добрина, официален данък и т.н., а освен всичко това включва подчинението пред Великия Аллах, както и духовните и морални мотиви. Ето защо не може да има синоним на думата зекят, поради върховната неповторимост на Книгата на Аллах –Корана.
Милостинята зекят е задължение (фарз) за всеки мюсюлманин, достигнал количеството нисаб, според което той се счита за богат. Това определя ежегодното количество пари, което всеки заможен вярващ трябва да разпредели сред имащите право на това. Когато дойде времето на милостинята зекят, определен процент от богатството трябва да се разпредели по правилен начин, регламентиран от Закона на Аллах. Ако не направи това, той очевидно задържа нещо, което вече не му принадлежи, а е собственост на бедните. Великият Аллах на много места в Корана заповядва: "Кланяйте молитвата Намаз и давайте милостинята Зекят!" (ел-Бакара, 2:110)
А Пратеникът на Аллах Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в хадис, разказан от Абу Хурейра (радиаллаху анху) казва: "На когото Великият Аллах даде богатство и той не му изплати зекята, в Съдния ден това богатство се поставя пред собственика му под формата на силно отровна змия с два зъба. Тази змия се окачва като гердан на притежателя на това богатство. После със зъбите си ще захапе челюстта на този човек и ще му каже: "Аз съм твоето богатство, аз съм твоето съкровище."
Абу Хурейра (радиаллаху анху) казал: "След това Пратеникът на Аллах прочете този айет от Свещения Коран: "И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В деня на Възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха." (Али Имран, 3:180 )
Много хора гледат с леко око на това голямо и важно предписание зекята, като проявяват скъперничество и изобщо не го изплащат, забравяйки, че незаконно задържаният дял прави цялото богатство нечисто и застрашено. Защото зекятът не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност за много богатство. В резултат на това обществото – като цяло ще се пречисти и ще се освободи от лошите чувства, недоверието, корупцията и разединението, както и от други подобни злини.
Зекятът, като средство за подпомагане на бедни и нуждаещи се, не е задължително да се изплаща само през месец Рамазан. Милостинята зекят може да се изплаща през цялата година. По всяко време мюсюлманинът трябва да проявява съпричастност към Аллаховите разпоредби. Защото милостинята зекят е заповед (фарз), която по значение се нарежда заедно с молитвата намаз. Всевишният Аллах нарежда един до друг като два неразделни елемента зекята и намаза. Не случайно Той ги е обединил заедно в 82 айета от Свещения Коран. В един от тях Всевишният Аллах заповядва: "И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата (намаз), и да дават милостинята Зекят. Това е правдивата религия."(ел-Бейине, 98: 5)
В голяма заблуда са изпаднали тези, които приемат като задължение половината айет, кланяйки намаз, и отхвърляйки другата половина – зекята. За такива хора Хз. ЕбуБекр (радиаллаху анху) казва: "Кълна се в Аллах, аз твърдо ще се сражавам с онзи, който прави разлика между молитвата намаз и милостинята зекят."
Даването на зекят е едно от качествата на вярващите и е условие за въвеждане в Дженнета (Рая). Веднъж един мъж попитал Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): "О, Пратенико на Аллах, какво мислиш за човек, изплатил зекята за своя имот и богатство?"
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал: "Който изплати зекята за своя имот, той отстранява злото от него." Недаването на зекят обаче, е качество на съдружаващите (мушриците). Съдружаващите са едни от най-големите грешници. Великият Аллах казва за тях: "Горко им на съдружаващите, които не дават милостинята зекят!"(Фуссилет, 41:6-7)
От Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни е известно, че отказът да се дава зекят е причина за суша. Ибн Омер (радиаллаху анху) съобщава, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "Онези, които лишават своите имоти от зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът, нямаше да има (изобщо) дъжд за тях."(Ибн Маджа)
Милостинята зекят изтрива греховете на вярващия. По този повод Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал на един от сахабетата си: "Да ти покажа ли вратите към доброто? Говеенето е закрила, милостинята потушава греха, както водата потушава огъня и молитвата на човек в дълбината на нощта."(ет-Тирмизи)
Милостинята зекят допринася благоденствие на богатството, на семейството, на имота, на бизнеса, на населеното място и т. н. Тя предизвиква милостта и берекета на Великия Аллах към тези, които я дават, към тези, които подпомагат бедните и нуждаещите се и по този начин изпълняват заповедта на Всевишния, Който казва: "Милостинята Зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата (към исляма), и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) - (това е) задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър."(Тевбе, 9:60)
Милостинята зекят може да се разпредели пряко на хората на една или повече от посочените групи, или на благотворителни организации и сдружения, работещи в полза на исляма. Може да се разпредели като стипендии на ученици и студенти и т.н. А тези мюсюлмани, които са бедни инвалиди или болни, имат предимство да получат зекят пред онези, които могат да печелят нещо. Зекят могат да получат тези, които не притежават нищо за посрещане на своите нужди, или имат по-малко от определения минимум нисаб. Онези, които имат този минимум или повече, трябва да дадат, а не да получат милостиня зекят. И ако тези, които са получили своя дял и с него са достигнали количеството нисаб, то те не трябва да приемат повече зекят, а да го върнат, за да се възползват други от него.
Наистина колко е хубаво, когато се подпомогне бедния, нуждаещия се, когато се обърне внимание на самотния, на сирака, на просяка, на търсещия помощ човек, когато всичко това става от сърце, с желание и без притеснение, че даваме една малка част от богатството си, защото знаем, че ще се възвърне многократно с двойна печалба – и за земята, и за Ахирета.
Даващият милостиня зекят не трябва да търси гордост, слава или показност с изпълнение на това предписание. Той трябва да го прави колкото може по-скрито, за да не бъде обхванат от лицемерие и гордост, които да анулират добрите му дела. Пречистият Аллах казва в Корана: "Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах и после нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят. Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг. О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден!" (Бакара, 2: 262-264)
Зекятът не проповядва слава и гордост, а подпомагане и взаимопомощ между хората. Задоволеният да подкрепи лишения, ситият да нахрани гладния, този, който има възможност да подпомогне нуждаещия се. Това са все неща, заповядани в нашата религия – най-хуманната религия.
Данъците, които днес плащаме на нашата държава, не отменят това религиозно предписание. Милостинята зекят е специално задължение, което се плаща отделно от държавните данъци и не може да се причислява към тях.
Историята на ислямската държава помни епохи, когато не е съществувал нито един човек, имащ право да получи милостиня зекят. Всички жители на обширната мюсюлманска държава – мюсюлмани, християни и евреи, са разполагали с достатъчно средства за посрещане на своите нужди. А управляващите е трябвало да внасят събраното от зекята в държавната хазна. Нямало нуждаещи се или бедни – такива, на които да се даде милостиня зекят. Това доказва още веднъж факта, че зекятът е Божествена повеля, заповед на Аллах – Всевишния и Премъдрия. Задължение, което никой мюсюлманин не може да пренебрегва, и за изпълнението на което ще бъде пряко отговорен пред Аллах.