Мюсюлманите във великотърновско тачат вярата ни
Разговор с районния мюфтия на Велико Търново Турхан В. Мехмед
Районният мюфтия във Велико Търново Турхан Бурхан Мехмед е роден на 28 февруари 1984 г. Първоначалното си образование е получил в с. Межден, Силистренско, след което завършил Средното духовно училище в Русе. През 2006 година той се дипломира във Висшия ислямски институт в София и постъпва на работа като имам във Варна. През 2009-2010 г. е имам в Дулово, а от април 2010 г. е районен мюфтия във Велико Търново. Женен е, има две деца.
Районното мюфтийство във Велико Търново е открито отскоро и Вие сте първият мюфтия в района. Как преценявате този факт с оглед религиозното обслужване на мюсюлманското население?
Както и Вие подчертахте, бидейки първи районен мюфтия в този край, ми предстоеше много и интензивна работа през първите дни и месеци. Но, слава на Аллах, сега вече виждаме плодовете на нашия труд и се надявам през следващите години те да бъдат по-добри.
Велико Търново, като стар престолен град е един от важните ни исторически и културни центрове. За съжаление обаче знаем много малко неща за мюсюлманското население, което е живяло и живее в този край. Какво ново Вие научихте за техния бит и живот откакто сте тук?
На първо място искам да подчертая, че нашето районно мюфтийство обхваща две области – Великотърновска и Габровска. В тях живеят около 35 хиляди мюсюлмани. Когато ме назначиха като районен мюфтия в този край бях доста обезпокоен, тъй като не познавах добре района, не знаех с какво ще бъда изненадан. Когато обаче се срещнах с населението на града, безпокойството ми изчезна. Видях какви прекрасни хора живеят тук. Вярно е, че поради налегналата ни икономическа криза имат тежък и нелек живот. На първо място тук трябва да изтъкна безработицата. Въпреки това обаче хората ме посрещат с радост и усмивка така, както подобава на един мюсюлманин. Постепенно установих, че хората в този край са много сърдечни и гостоприемни, почитат мюсюлманските ни обреди и обичаи и преди всичко нашата религия.
Трябва да се предполага, че в района има важни архитектурни паметници - джамии, училища, вакъфи и др., останали от предците ни. Какво бихте разказали на нашите читатели за тях? В какво състояние са те?
Както Ви е известно навсякъде по територията на България е имало множество архитектурни паметници, но след Руско-турската война повечето от тях са били разрушени. Ето защо в района на Велико Търново много джамии и медресета са били закрити и с времето опустошени. Така например от съществувалите някога в града 16 джамии днес е останала само една. От друга страна унищожени са книжнината, архивите и т.н. Така че Вие преценете какви са пораженията, понесени от мюсюлманите в този край.
Известно е, че по време на авторитарното и тоталитарно управление атеизмът разгроми нравствеността и духовния живот на хората, като голяма част от тях откъсна от праведния път на Аллах. Какви са последиците? Знаем за усилията Ви да възстановите религията ни в този край. Бихте ли ни разказали за това?
Ислямът е понесъл най-големи поражения по време на комунистическо-атеистичното управление в този край. Като стара престолина, в града, естествено, преобладавало християнско-българското население. Ето защо тук влиянието на исляма се чувствало по-слабо. Впоследствие населението се откъснало още повече от вярата ни. Но в годините, последвали тоталитаризма, положението значително се подобрило. Служилите млади имами като положили големи усилия за ислямското просвещение на населението.
В този смисъл какво може да се направи за приобщаване на мюсюлманското население, особено на младежта и подрастващото поколение към ценностите на исляма? В тази насока организирате ли курсове за изучаване на Корана и вярата ни?
На този въпрос бих отговорил по следния начин: 90 на сто от джемаата, който посещава джамията във Велико Търново е от млади хора на възраст между 20 и 40 години. Слава на Аллах това е благодарение на усилията на имамите ни, които са млади и енергични. Не бих желал да пропусна и следния факт: по-миналата година в района ни бяха открити 16 курса за изучаване на Корана. Елхамдулиллях, през миналата година техният брой достигна 26. Онези от имамите, които имат възможности, провеждат не само на едно, но дори на две места такива курсове. Благодарение на това участниците в тях заеха едни от първите места в националното състезание, проведено в София.
Работата сред жените мюсюлманки винаги е заемало важно място в дейността на Изповеданието. Какво възнамерявате да направите в това отношение?
Нашата работа сред жените мюсюлманки е постоянна. Имамите ни веднъж или дваж през седмицата организират беседи за повишаване на религиозните им познания. Тъй като жените играят важна роля за религиозното осъзнаване на населението. Естествено, това не е еднократен акт, а продължителна дейност.
Какво правите, за да запознаете мюсюлманите от този край със списание МЮСЮЛМАНИ, което ще ви помага в усилията Ви за просвещение на мюсюлманското население?
Мюсюлманите от нашия край са изключително радостни, че излиза такова списание и са много доволни от него. С увлечение четат всеки брой и хутбетата, които се поместват. А малките читатели с голямо удоволствие разгръщат и четат приложението за тях „Хилял“.