Вярата е силата, която осмисля живота ни
Човек се ражда чист като мляко и безгрешен като ангел от майка си. Това е най-ранният етап от детството му, в който той е най-спокоен, тих, кротък и безгрешен. По-късно постепенно му се дава възможност за говор, ум и разсъдък, а заедно с тях и вяра, с която той се превръща в най-славното същество на земята. Защото всяко дете поначало се ражда с ислямска природа и вяра. В неговото тесто няма никакви примеси от злини и петна. Чисти и пречисти са както гласът му, така и погледа, храненето и пиенето му. Той разнася край себе си само радости и усмивки. Не знае какво е ненавист, омраза, насилие и злоба. Първоначално той копира само това, което вижда в семейството си и онова, което е край него. През следващите години която религия изповядват родителите му, тях ще ги последва и това невинно същество. Ако майката и бащата следват ислямската вяра, то и детето им ще бъде мюсюлманин. Ако пък родителите изповядват християнство или юдейство, то и детето ще избере една от тези две вери. Така по естествен начин детето, под въздействието на семейството ще предпочете една от небесните религии.
Но в нашето съвремие различните технологични продукти, сред които се намира и интернет, до голяма степен оказват влияние върху природата и бъдещето на това дете. Противно на това всеки изминат ден намалява водещата роля на родителите. За голямо съжаление учебно възпитателните учреждения също не могат в достатъчна степен да осветлят бъдещето на тези невинни същества. В края на краищата тези крехки душички, които би трябвало да се запознаят с истинските ценности на вярата, много често попадат в мрежите на атеизма, който представлява първото стъпало на лесния и несъзнателен живот. Те затъват в един житейски начин, в който няма идеали и бъдеще, без да са вкусили сладостта на вярата. Не може да се каже, че съвременният свят е взел в достатъчна степен мерки срещу тези отрицателни тенденции. В зависимост от това се зачерня бъдещето на мнозина деца и семейства.
Ала трябва да се знае, че именно вярата е онази сила, която осмисля живота на индивида и на обществото като цяло. Защото тя е вярата в свободната воля на човека. Създателя на световете Аллах Теаля. Именно при това положение човек благодарение на вярата си се слива в едно с живота, започва да гледа положително към заобикалящия го свят, събитията и явленията в него. Та нали вярата в буквалния смисъл на думата означава доверие, сигурност и благополучие. Според източниците на нашата религия вярата означава вяра в единния Аллах и на основните положения, залегнали в Корана и сюннета на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и тяхното потвърждение. В историята на нашата вяра тези основни положения са изразени с думата „аменту“. След разкриването на значението на тази дума става ясно, че следните неща влизат в основата на онова, което трябва да се вярва: Вяра в Аллах, в Неговите меляикета, книгите и пейгамберите, както и вяра в Съдния ден и че съдбата, доброто и злото са от Аллах. Да се свидетелства, че ще има съживяване след смъртта, че няма друго божество освен Аллах и че Пейгамбера Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем) е Негов раб и пейгамбер.
Както се вижда в същността на вярата стоят потвърждението, чистосърдечността и покорството. Именно поради това сурата, която символизира нашата вяра в Аллах се нарича „Ихляс“ (Пречистването). В тази сура Коран-и Керим ни съобщава, че Аллах е „Самед“, че всички твари се нуждаят от Него, а Той няма нужда от никого; защото Аллах е извечен и Който ще просъществува и след края на Вселената. Мощта и силата владее Той. Той не е раждан и не е раждал. Той няма съдружници и Себеподобни. Нищо не е равно с Него. Всеки вярващ, който носи в себе си тази духовна сила и същност, наистина ще е силен. Защото Аллах е опората, приятеля, помощника и убежището за вярващите. Няма по-добър приятел от Него. (ел-Енфал, 40)
Щом като стана въпрос за това нека споменем и особеностите на вярващите, чиито сърца трепват и се разпалват, когато и където се споменава името на Аллах: „Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им трепнат и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им и на своя Аллах се уповават”. (ел-Енфал, 2) Както става ясно между чувствата и вярата на истински вярващите съществува взаимовръзка. Там, където и когато се споменава името на Аллах, сърцата им се изпълва със страх и вълнение. Защото онези, които изпитват страх от Аллах, имат чувство за отговорност. Те изпитват милост към всички живи същества. Отнасят се с любов, уважение и състрадание към тях. Не се отнасят с мъст, омраза, насилие и злоба и неправда към околните. Защото Аллах е обявил човешкия живот за свещен и неприкосновен. Затова опазването на един живот се приема като свещено и неприкосновено опазване на цялото човечество. И обратно, погубването на един живот се приема като вина и престъпление, като посегателство на живота на цялото човечество. (ел-Маиде, 32) Заслужава всички мюсюлмани и в частност мюсюлманите от България да знаят следното нещо: Истинската вяра пред Аллах не се състои само от думата вяра. Истинската вяра се състои в това доколко ние сме в състояние да покажем с нашите постъпки и социален живот онази преданост и зависимост, която извира от душите и сърцата ни. Да осъзнаваме, че тя е Аллахово благоволение и дар за нас, за което трябва да сме благодарни и признателни. И да направим всичко, което е необходимо в това отношение. Впрочем нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в един от своите свещени хадиси подчертава, че вярата е действие, акция и богатство, което обхваща социалния живот като повелява: „Вярата има седемдесет степени. Най-висшата степен е вярата, че няма друго божество освен Аллах, а най-ниската проява е да премахнеш онези неща от пътя, които биха попречили на хората. Чувството за срам също се включва във вярата.“ (Муслим, Иман, 58)
Тук виждаме, че се отправят важни послания към социалния живот на обществото. Естествено е, че потвърждаването и заявяването на висок глас, че „Няма друго бог, освен Аллах“ е върхът на вярата. Но приемането на другите основни неща на вярата, изпълнението на техните изисквания, надпреварата в ибадетите и добродетелите правят още по-въздействащи съдържанието и силата на вярата. Намазът, оручът, зекята, хаджът, уважението към родителите, опазването правата на съседите, съблюдаването на позволеното и непозволеното в живота са посочени като “амал-и салиха” – прекрасни постъпки. По такъв начин са били благочестени онези, които заедно прилагат вярата и ибадетите с постъпките и нравствените красоти. Така че отстраняването на всякакви видими пречки, които биха попречили на преминаващите по пътищата, парковете, автогарите, улиците и пазарищата хора, опазването на чистотата, също така се приемат за неделима част от вярата. Освен тях “хая”, или чувството за срам, което се изразява в спазването на правилата в училищата, чувството за вежливост, учтивост, любезност, скромност, свенливост и възпитаност също така се включват във вярата. А чистотата, която засяга пряко здравето на човека е обявена за половината на вярата. (Муслим, Иман, Навярно в историята на човечеството не е изказано по-въздействаща мисъл от това.
Всевишния Аллах е сътворил вярващите като общност с уравновесен, съгласуван и осъзнаващ своите задължения уммет. Това положение в Коран-и Керим е заявено по следния начин: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряването и възбранявате отреченото и вярвате в Аллах.“ (Ал-и Имран, 110). А в един друг свещен хадис, който е в тясна връзка с темата ни, се повелява следното: „Който от вас види някакви злини, нека да ги възпре с ръката си, ако не му достигат сили за това, да го изкаже с езика си, ако и за това не му достигат сили, да го осъди със сърцето си. Това е най-слабата степен на вярата.“ (Муслим, Иман, 76)
Както става ясно, на вярващите е възложено много важно задължение като да повеляват добрини и да възпират злините. Където и да се намират те са призвани да поведат хората към добрини, правдини и красоти. И напротив, настоява се да бъдат трезви и будни към всякакви форми на насилия, които заплашват човешкото общество, решително да се противопоставят на терора и нарушаването на човешките права, разпространението и употребата на наркотични вещества и проституцията.
Смисълът на всичко това в днешно време истински принос в достойнството, мира и благополучието на човечеството. Защото най-добрият измежду хората е онзи, който е полезен за другите. Ето защо главната и основна цел на всеки мюсюлманин е където и в която географска шир да се намира той, да остави едно прекрасно наследство, спомен и ехо след себе си.
Доц. д-р Фикрет Караман
Портал 
