Болестта, която ни изпепелява

Болестта, която ни изпепелява

В Свещения Коран се разказва за един трагичен случай, който съпровожда човечеството от самото му начало. Събитието се случва между двамата синове на Хз. Адем. Според преданието между тях възниква неразбирателство. Вследствие на това те обещават да привнесат курбан – чиито курбан бъде приет, той ще е прав. Но става така, че се приема само курбана на Хабил. Тогава Кабил убива своя брат. Според преданието причина за това престъпление е била завистта – Кабил не могъл да понесе, че бил приет курбана на Хабил и посегнал на брат си. (ел-Маиде, 27-30)
Друго събитие, което ни предава Корана, е онова, което се случва с Хз. Юсуф. Според преданията малкият Юсуф сънува, че единайсет звезди, слънцето и луната му се покланят. Нали е дете, как би могъл да осмисли това, което видял в съня си? В бъдеще той ще бъде добър тълкувател на сънища, но засега нищо не разбрал. Затова решил да го сподели с баща си.
Когато Хз. Якуб изслушал съня му, ясно си представил висотите и славата, което малкият щял да постигне в бъдеще. Тогава се обърнал към сина си и му казал: «Пази се и никога не го разказвай на братята си! В противен случай могат да ти поставят някакъв капан».
Защото да насъсква братята един срещу друг дело, което сатаната никога не пренебрегвал. Якуб пейгамбер много добре знаел това. Впрочем, онова, от което най-много се плашел, му се случило. Синовете му били обхванати от неизлечима завист срещу Хз. Юсуф. Огънят на раздора и падението изгаряло душите им. И те започнали да мислят как да премахнат Хз. Юсуф. Измислили различни начини, сред които и убийството му, но най-накрая решили да го хвърлят в кладенец.
По-нататък в преданието става ясно как завистта става причина за предателството, коварството, двуличието, лъжата и злините. (Юсуф, 2-18)
Завистта понякога престава да бъде само лично отклонение от правия път и придобива обществени измерения. В това отношение най-важният пример, който Корана ни привежда, са синовете Израилови. Зад неверието в пророчеството на Хз. Пейгамбер лежи завистта им. (ел-Бакара, 90). Защо? Защото по никакъв начин не можели да асимилират факта, че очакваният от тях Веровестител ще е от арабите. Как може от арабите да се яви пейгамбер, докато тяхното племе е там? При това те били пророческо племе. Векове наред те бяха предавали от поколение на поколение святото знание. Те се славеха като богоизбрано племе. Когато размишляваха върху всичко това, те умираха от завист.
Тези примери, които ги приведохме от историята са доста показателни от гледна точка на раните, които са причинили на човешкото общество. Завистта както в миналото така и в настоящия момент причинява неизлечими рани, поражда вражда между хората, разрив между братята и в семействата, обществото, на работните места, с една дума навсякъде, където хората живеят съвместно.
Завистта възниква главно между хората, които са в близки, професионални, икономически, научни, политически, социални и други отношения. Ала всъщност би трябвало човек да изпитва благородна завист за онова, което вижда у другите; да желае да ги има или да ги постигне. Грешката е желанието им другите да бъдат лишени от тези блага и красоти. Завистникът се опитва да премахне благата и възможностите, които другите притежават, а когато не може да ги постигне възпроизвежда клюки, злословия и очерняне. Погледната от тази гледна точка завистта като че ли е майка на всички злини. Не дай се боже, човек да се зарази от тази болест, след което следват редица други нравствени отклонения.
Завистникът не желае някой да е над него. Той по никакъв начин не може да приеме добрите качества и успехите на тези, на които завижда и по всякакъв начин се опитва да очерни онези неща, които останалите хора одобряват и харесват. Някои го вършат открито като по своему изтъкват основателни причини, а другите го вършат много по тайнствен и коварен начин.
Малко или много чувството за завист го има у човека по рождение. Ала за да изживее един здравословен живот той и обществото, човек трябва да осъзнава тази своя слабост и да го контролира. Той трябва да се стреми да върви обратно на причините, които пораждат чувство на завист. Не е правилно нито да се завижда на другите, нито пък да постъпва така че да поражда завист у другите. В това отношение той трябва да избягва думите и делата, които биха пробудили завист у останалите хора. И както бе изтъкнато в началото, той трябва с молитвите си да се приюти при Аллах от злините на завистниците.
Завистта е изключително коварна болест, която заплашва мира и благополучието между хората, единството и разбирателството. Тя е от нравствените отклонения, върху които рядко се замисляме, малко говорим, но непрекъснато наблюдаваме отражението й при междуличностните отношения. Толстой описва завистта като чувство, което унижава и принизява човека. Завистникът изпитва задоволство от нещастието на този, на когото завижда и по никакъв начин не може да асимилира щастието. Завистта се проявява като липса на обич, неуважение, злословие, очерняне, неприемане на другите и т.н.
Доц. д-р Ибрахим Хилми Карслъ

Източник