Връщането към Века на щастието е връщане към Аллах и Неговия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
Този свят, макар и преходен, с неговите вечни наслади и отчаяния, все пак хората и обществата открай време са следвали два пътя: пътят на истината и пътят на суеверието.
В началните епохи, които се назовавали като детството на човечеството, племената и народите се откъсвали и отдалечавали от пътя на истината (на Аллах) и когато изпадали в заблуда, Дженаб-ъ Хак им изпращал пророци-веровестители, които да им покажат правия път и да ги поведат по него. Всеки веровестител и пророк се изправял пред своите хора и им казвал: “Този път ви води към гибел. Ако искате да се спасите от бедата, върнете се и тръгнете по този!” Тези, които ги слушали и се връщали, се спасявали и стигали до спасителния бряг. А онези, които упорствали и продължавали по пътя на заблудата, накрая затъвали в блатото на гибелта.
След като човечеството преминало по този начин през периода на своето детство и навлязло в юношеството си, Изтокът и Западът били обхванати от мрак и заблуда като суеверието покрило лицето на цялата земя с целия си ужас и всеобхватност. Моралният и материалният живот на човечеството бил в трагично състояние. Опожарената изцяло земна шир молела за помощ и пощада небесата. Тогава отново Аллаховият благодат и величие им помогнало. През 622 г. от планината Хира изгрявало ново спасително слънце на щастието: Ислямът! И веровестителят на тази религия, също като предишните пейгамбери, се обърнал към хората, които заблудени вървели по криволичещите пътища на суеверията и търсели живот и щастие, и им казал: „Пътят, който следвате, е гибелен. Много племена преди нас, които са вървели по него, ги е постигнал гнева на Аллах и загинали. Ако искате да се спасите, върнете се при своя Аллах!“ Онези, които послушали наставленията му, постигнали своето щастие и благополучие, а тези, които упорствали в заблудата си, загинали.
И днес светът се вълнува и клатушка в тъмнина, а съвременните народи, попадайки на пътя на заблуждението, тръгват да дирят живот и щастие. Заедно с тях и мюсюлманите от целия свят, водени от разбирането: „Да не се отделяме от стадото!“ се отдалечават от праведния път на Аллах. Заедно с всички вървят към гибелната бездна.
Да, в Изтока, който вечно е бил арена на борбата между истината и лъжата, истината воюва с разбунената заблуда на двайсетия век. Във всеки кът на ислямския свят се водят духовни войни! От едната страна на барикадата са привържениците на религията, а от другата - Немрука, фараоните и Ебу Джехила на нашия век!
Като че ли онези, които се подчинили на неудържимите Немруди, тираничните и горделиви фараони на Египет и предателските и упорити Ебу Джехиловци на Мекка, са постигнали желания живот и мечтаното щастие, та някои жалки същества сред ислямския юммет се предали безусловно и безропотно на днешните им последователи, и в търсене на живот и спасение с пълна пара и вяра пътуват към гибелната бездна.
А борците, които обхванати от яростен гняв, се хвърлили в борбата и с пророческа вяра се опитвали да спрат тази опасна надпревара и заблуда като ги призовавали: „Къде отивате? Нима вие не сте чули за трагичния край на онези народи, които вървяха по този път преди вас и загинаха безславно?.. Елате, върнете се от този път при нашия Аллах!..“
Тези гласове, които посочвали правия път, и отправяха предупреждения, дразнили и ядосвали излъганите заблудени... Верните приятели на сатаната мигом вдигнали врява и писъци: „Ние не можем да се връщаме... Ние не сме реакционери да се връщаме, а сме за напредък! „А горките мюсюлмани, повярвали в тези примамливи обещания с илюзията, че напредват, тичали към гибелта и падението. Напразни усилия и невежество!..
О, вие нехайни мюсюлмани! Страхувайте се не от връщането, а от тези, които отказват религията! Защото с крясъците за напредък и обновление те приспиват и водят накъдето си искат. Целта на тези вероотстъпници е да няма връщане към Книгата и сюннета ни. Когато те казват: „Ние не бихме могли да се връщаме към Средновековието“ искат да заявят: „Ние не можем да се връщаме към Века на щастието!“ Но тъй като ясното и открито заявяване на това не ги устройва, по-скоро, за да те заблудят и завлекат, наричат Века на щастието Средновековие, безверието и вероотстъпничеството назовават напредък и обновление. А това е страшно разединение и привлекателна пропаганда!
Пазете се и не слушайте тези опияняващи и загадъчни гласове!
Каквото и да кажат, ти се върни при своя Аллах!..“Реакционер“ ли ще те нарекат, приеми го с гордост!.. Защото връщането към първоосновите е голяма и славна победа. Всъщност ислямската религия е религия на връщането... Нещастните Си раби Аллах ги връща при Себе Си! Връщай се и ти!.. Знай,че връщането към Средновековието е най-голямата сполука и слава! Защото средновековието на исляма е Века на щастието. Връщането към Века на щастието е връщане към Аллах и Неговия Веровестител!
Мехмед Фикри
(в. Меденийет (Цивилизация)
2.03.1938 бр. 147, стр. V)
Портал 
