Нювваб – училище с незабравимо минало и блестящо бъдеще!
Месец ноември, град Шумен. Студено е. Улиците са почти пусти. Само мъглата кръжи наоколо свободно и безмълвно. Минавам покрай ”Томбул джамия” и продължавам да вървя нагоре по пътечката към Средно общообразователно духовно училище (СОДУ) „Нювваб”. Още с отварянето на вратата ме посреща приятният полъх на пълната с история сграда. Тук се преплитат събития почти отпреди век. Годините минават една след друга... 1919 - образувана е фондация „Нювваб”, което в превод означава човек, който раздава правосъдие. През учебната 1922/1923 година - се открива Духовно мюсюлманско училище „Нювваб”.
В края на 40-те години училището се превръща в турска гимназия. През октомври - 1990 г. отново се открива Средно мюсюлманско училище „Нювваб” с тригодишен курс на обучение.
От коридора се чуват гласове, които идват от класните стаи. „Девети клас” - чета на една врата. Учителката говори за кръговрата на веществата в природата, хранителни вериги. От стаята на десети клас се чуват: пророка, Мухаммед, Хира, преселение, Мека, Медине, енсар, мухаджир... Ясно, имат сийер. Единадесети клас: Present simple tense... Translate the sentencises…read the words on the box...the lesson is over. good bye. Дванадесети клас - тук учителят говори за Вапцаров, Смирненски, Димитър Талев, Димитър Димов, начини за писане на есе. Имат час по български език и литература.
Качвам се по стълбите на втория етаж. Търся директора на училището. Намирам го в кабинета, наведен пред компютъра с документи. Посреща ме със сърдечна усмивка и ме приканва да седна. Да ви го представя:
- Казва се Шериф Исмет Хюсню. Завършил е Висш ислямски институт-София. Специализирал е ислямско богословие в Истанбул. После завършил магистратура по специалността управление на образованието в Шуменския университет. През 2000 година постъпва на работа като възпитател в „ Нювваб”. От 2004 до 2006 година преподава по религиозни дисциплини. От 2006 година е директор.
Питам го:
По какво „Нювваб” се различава от другите училища? Кое привлича учениците да продължат образованието си тук?
„Нювваб” се различава съществено от другите училища, тъй като нашите ученици получават задълбочени познания както по светските, така и по религиозните предмети. Нашето училище изгражда навици за учене и поведение, позитивна ценностна система у младите хора, необходими през целия им живот. Освен това получават задълбочена общообразователна и специализирана подготовка по отделните дисциплини.
Успяват ли да се реализират професионално в живота? Имат ли склонност да продължат образованието си?
70 на сто от випускниците ни се реализират в различни области. Сред тях вече има завършили медицина, фармацевтика, икономика, финанси, туризъм, математика, информатика, химия, журналистика... А друга част от тях изпълняват длъжности като мюфтии, ваизи, имами в различните райони на страната.
Какви цели си набелязвате като директор за бъдещето на „Нювваб”? Какво ще се промени?
Училището има потребност от подобряване на материалната база. За тази цел имаме одобрен проект за изграждане на нова училищна сграда със столова, общежитие и физкултурен салон, отговарящи на европейските качества и стандарти. В продължение на две поредни години на държавни зрелостни изпити заемаме шесто и седмо място в областта. Целта ни е училището ни да достигне първите места. Като се подобри материалната база, желаещите да учат тук ще се приемат след полагане на конкурсни изпити. И накрая, искам да изкажа най-сърдечните си благодарности на тези, които се отзоваха в кампанията за подпомагане на ислямското образование.
В този момент удря училищният звънец, междучасие е. В коридора срещам преподавателя по български език и литература Айхан Боз дългогодишен учител в това училище.
Какви са наблюденията ви върху учениците в „Нювваб”? Различават ли се те от другите училища?
Няма особена разлика, но все пак е видно, че голяма част от тях идват без стабилни познания по езика, не познават основните книжовни норми.
Тогава как успявате да ги подготвяте за матура по български език и литература?
При подготовката за зрелостните изпити се налага да преповтаряме учебния материал от начална и средна степен, от втори до осми клас. Поради тази причина тежестта е неимоверно голяма. На практика се налага задължителния материал да се преподава едновременно с пропуснатия. С допълнителни часове донякъде успяваме да попълним пропуснатия и неусвоения.
След това разговорът ми продължава с Катя Василева. Вече 16 години тя е преподавателка по биология и химия. Училището обаче не разполага със специализирани кабинети за лабораторни упражнения. Това навярно затруднява работата й?
Засега работим главно с таблици, графики, илюстрации от учебниците и табла, а също така и с примерни тестове за матура. Много ми е приятно, че в училището има дисциплина, добър колектив, приятна атмосфера. Има какво да се желае във връзка с материалното обезпечаване. Удовлетворена съм, че голяма част от учениците ми биха могли да имат по-добра реализация. Примери за това са наши възпитаници, които следват или са завършили медицина, фармация, педагогика, инженерство и други специалности.
С Мехмед Хасан разговаряме в учителската стая, която служи и за библиотека. По рафтовете се виждат подредени книги на Вазов, Ботев, Шекспир, Александър Дюма, Балзак, Мопасан, Даниел Дефо, Омир, Джеляледдин Руми, Мевляна.
Той е млад учител. Скоро е завършил ислямска теология в университета „Мармара” в Истанбул.
- Това, което целя като преподавател е да подготвям младежи, които да бъдат полезни на обществото ни, споделя той... Различното в това училище е изучаването на религия - придаваме особено значение на моралната и религиозната страна на обучението.
Успяват ли да се реализират професионално според вас възпитаниците на „Нювваб”? В кои области?
Според мен успяват в учението и в работата. Затова полагам усилия да правя всичко по най-добрия начин.
Екрем Алиосманов вече осма година преподава в „Нювваб” хадис и история на религиите. Той е един от тези преподаватели, които излъчват спокойствие и увереност.
- Както знаете, за разлика от другите училища, тук се преподава религия. Според мен това е особено важно за един човек. С религията човек придобива морални качества. Именно от тях се нуждае едно общество, споделя той.
Това е голямото предимство! Но в днешно време то не е достатъчно. Все пак мисля, че ние изграждаме самата основа. А както знаете, една къща няма само основи. Затова трябва да продължат образованието си по-нагоре. Те са бъдещите преподаватели по религия, ваизи и мюфтии.
Не бих желала да пропусна Джелил Джелил, преподавателя по арабски език и Коран в „Нювваб”:
- Да бъдеш учител, означава да си добър пример за младото поколение.
Това не е лесно. Делата на учителя не отиват под земята, а остават на повърхността. Нашите възпитаници научават кое е морално и кое не. Подготвят се за живота в условията и възможностите на XXI век. Вярвам, че ще са пример за обществото.
Часът е два следобед, учебните часове вече свършиха. На двора срещам три момичета: Гюнел, Айсун и Меляхат.
Гюнел е от село Пет могили. Учи в 11 клас. Сестра й също завършила тук средното си образование.
Айсун пък е от силистренския край. Сама пожелала да учи в това училище. И смята, че не сгрешила. Сега е в 11 клас.
Меляхат е от село Браничево. Тя също твърди, че сама е направила своя избор.
Удовлетворява ли ви подготовката, която получавате тук?
Гюнел: Преди исках да уча в друго училище. Но сега съм много щастлива. Доволна съм от учителите си, въпреки че изискват много от нас. Но все пак знам, че всичко това е за наше добро.
Айсун: Аз одобрявам учебната работа и смятам, че подготовката, която получаваме е полезна. С гордост мога да кажа, че нашите преподаватели ни помагат да сме по-зрели от връстниците ни в сравнение с другите училища.
Меляхат: Доволна съм от образователния процес. Преподавателите са отзивчиви, отнасят се много добре към нас. Удовлетворяват ме знанията, които получавам тук.
Юзлем Тефикова