ПрепоръкиЕзикът трябва да се използва за приятни и полезни приказки, а преди да се говори – да се мисли. Но когато човек в яда си ругае често пъти приказва, без за да се замисли. Обичайно е да заклеймяваме този, който ругае като казваме: „Не си дава сметка какви ги говори, невъзпитан такъв!“ Да, разбираме някой да не приеме грозните дела. Всъщност, нали религията ни учи да стоим далеч от тях и да проявяваме склонност към добрите. Дотук няма нищо притеснително. Притесненията започват, когато „любящият човек“ не знае какво излиза от устата му, когато изрежда любовни изречения. Жалко е, когато едните са далеч от смисъла, когато ругаят, а други – когато обичат. Разбираме ли? Това е най-голямата ни загуба. Особено, когато сме чужди и далечни на значението на израза: „Елхамдулиллях, мюсюлманин съм!“ Каква горчива истина!
Когато човек се разприказва, а и когато намери добър слушател, много се радва. Но той трябва да умее и да мълчи. Познавах един, който обичаше да клюкарства. Беше толкова празнословен, че навсякъде разправяше какво ли не. Но случи се така, че съдбата направи така, че човекът, по адрес на когото клюкарстваше най-много, да му завърже устата след като предаде духа си на Аллах. Значи, трябва да се внимава. Защото ако човек не може приживе да затвори устата си, то след смъртта му Аллах ще изпрати все някой да го стори.
Между гледането и виждането има разлика – колкото планина. Не се осланяйте много на гледането. Ето защо преди да кажеш „Видях!“ спри се и погледни. Да не те мързи, внимателно отново и отново погледни. Заради любовта си Ферхад извиси Ширин и я изравни с планините. Но явно е бил всеотдайно влюбен, съумял да преодолее дори планините, за да я намери. Затова славата му се разчула навсякъде и станал пример за мнозина.
Ако обаче ще живееш само за днешния ден, не ми говори нито за любовта, нито за планините. Но ако си решил да се влееш в кервана на безсмъртните преди да си умрял, тогава гледай като мъж, говори като мъж и бъди верен на думите си като истински мъж!
Имало един влюбен мъж, който всяка вечер се срещал с любимата си. Една вечер умората го надвила и той неусетно заспал. Когато отворил очи, видял, че отдавна е съмнало и с голямо угризение го съобщил на любимата си. А тя му отговорила:
- Не се коси, любими! Аз съм постоянно в това състояние пред моя Създател. Той ме очаква всяка вечер, ала аз, превита от умора през деня, пропускам времето. Това не е по причина, че любовта ми намаляла, а поради слабостта ми. Да, любовта дава съвсем друга сила на човека, за да засили енергията му по пътя, който води към любимия му. Но какво може да се направи в реалния живот, когато дори в метафората няма сили за това? Както и да е, Онзи Милосърден Любим всеки ден многократно ни предоставя възможност да се поправим. Ако не успея първия път, Той оставя отворена вратата за следващия. Така че дори да няма никакви сили за каквито и да е срещи, Той продължава да чака до последния дъх. Ако си влюбен, възпитанието изисква да не караш да те чака любимата. Ако пък си възлюбен, възпитанието налага да можеш да чакаш.
Отвори дланта си и погледни. Можеш ли да промениш линиите там? Можеш само да ги гледаш. Само ще ги съзерцаваш, без да знаеш какво означават и какви тайни крият. Ти нямаш силата да промениш написаното там! Ала ти, който не можеш да промениш дори онова, което е в дланта ти, тръгваш да променяш другите. Ако искаш да бъдеш полезен, не се бъркай, където не трябва. Моли се с езика си и бъди за пример с постъпките си. Първо залюби, обикни дланта си, защото колкото повече обичаш, толкова по-широка става. Именно тогава мнозина по свое желание ще дойдат в дланта ти, за да намерят благополучието.
Ако с позволението на Аллах умееш да се усмихваш, това означава, че вярата ти е силна. Колкото повече вярваш, толкова повече обичаш и обратно – колкото повече обичаш, толкова по-силно вярваш. Колкото повече вярваш, толкова повече укрепва и заяква вярата ти. Затова с лекота нарамваш онова, което тежи. Веднъж един рекъл: „Не мога да те нося!“ на което друг много се обидил. “Ох, рекъл, да не би да съм кош с камъни, та да ме носиш!“
Аз съм човек, защо трябва да ми ставаш хамалин? На човека му тежи онова, което не обича. Затова недей! Не ми говори за носене! Аз не съм товар, следователно и ти не бъди хамалин. Ако все пак нещо трябва да става, то на човека му приляга обичта. На теб ти стига любовта на достойния!
Човек изпитва желания по неща, които е вкусил и харесал. А когато ги има, ги желае още повече. Ако не можеш да се наситиш на света, в края на краищата ще те наситят с шепа пръст. Но ако нещата, на които не можеш да се наситиш са тези, които хранят духа, знай, че за тях утоляване няма. На вечните неща и вкусът е вечен. Нямат край.
Веднъж отиде на цветар. Поиска да си купи орхидея. Освен всичко взе да се пазари, за да я вземе по-евтино. Цветарят му каза: „Ти дотолкова си беден, че не можеш да оцениш онова, което искаш. С твоите пари можеш да купиш едва този букет лайки. Ако пък ме питаш, с душата, която имаш, не би могъл да купиш и този букет, но както и да е. Щом като нямаш сили и възможности, недей да пожелаваш орхидеята! Ако пък казваш, че не можеш да се откъснеш от нея, тогава върви да обогатиш джоба и душата си, и пак ела. Ако все още ги има, ще си купиш.
Игрите съответстват на годините и равнището. Ако в играта на живота чувстваш, че винаги се затрудняваш – това е защото си роден с дарба да израстваш. Трудните игри са за умните деца. Още по-трудните са за умните и за влюбените. Каквото ти се случва, знай че това е равнището ти. Това означава, че имаш възможност да узряваш. Щом като е така, не се ядосвай за това и онова, а гледай да играеш по правилата!
Той рече: “Аз съм един обикновен човек!” След като каза това, погледнах го с още по-голямо внимание. Защото ако някой се самоопознал до степен да се признае, че е обикновен човек, с голяма вероятност трябва да е от предната редица. А известно е, че първата редица се заделя за протокола. А в редицата на този протокол присъства Хз. Али!
Неслихан Нур ТюркИзточник 
Портал 
