Балансирането на материалното и духовното у човека

Балансирането на материалното и духовното у човека

Хората трябва да разберат истината за себе си и потребностите си, дали човекът е изправен труп, издигнат скелет или е съвкупност от органи, клетки, месо, кости, нерви и сухожилия. В действителност, човекът е съвкупност от тяло и дух. Той е благодеяние на Всевишния Аллах, жива материя, разумен е и размишлява, чувства и се наслаждава. Аллах го е сътворил от глина, за което ни известява в следния айет, казвайки:
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина (от различни краища на земята).” (ел-Муминун, 23: 12)
След това Аллах Теаля му вдъхнал от Своя дух:
„И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” (Сура Хиджр, 15 :29)
Тези две съставни части на човека – тялото и душата, имат потребности – материални и душевни.
Материалните потребности за тялото са много. От тях въздухът е най-важната, която никой от хората не може да притежава, дори и да иска. Не по малка е необходимостта на тялото от вода и храна, за които понякога човек, за да се сдобие с тях, прибягва към спорове и кървави стълкновения, при които се погубват много хора. По този начин светът става арена на раздори, а животът се превръща в ад, който не се понася.
Още по-голямо значение за човека имат духовните потребности, чрез тях той се различава от другите животни.
Най-важната потребност за духа е вярата в Аллах Субханеху ве Теаля, Господарят на световете, която осигурява потребностите на духа и онова, което я подхранва, подобрява и подсилва. Също така вярата осигурява потребностите и на тялото, като призовава за неговото опазване и осигуряване на онова, от което се нуждае като храна, спокойствие и почивка. С други думи, вярата е онова, което балансира между изискванията на тялото и духа. Това не може да се намери другаде, освен в исляма. Да! Това е присъщо на исляма, справедливост и баланс във всяко нещо, умереност между желанията на духа и потребностите на тялото, между изискванията на религията и потребностите на земния живот. Съблюдаване между работата за този живот, и работата за отвъдния. Аллах Теаля казва:
„И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.” (ел-Касас, 28: 77)
Ислямът не изисква от мюсюлманина да бъде отшелник в някоя джамия или усамотен раб, кланящ се цяла нощ и говеещ през деня, без да има дял от земния живот. Напротив! Ислямът иска от мюсюлманина да работи в този живот, да го изгражда, да търси по земята средствата за препитанието си и да контактува с хората. Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
“Мюсюлманинът, когато общува с хората и понася негативите им, той е по-превъзходен от мюсюлманина, който не общува с тях и не понася техните негативи.” (Тирмизи)
Истинският мюсюлманин не го ангажират изцяло материалните и духовните потребности, нито пък насладите на този временен живот, от истините за отвъдния и вечния живот. Той не трябва да забравя Всевишния Аллах, за да не забрави своите права и същността на Неговото съществуване. Аллах Теаля казва: „И не бъдете като онези, които забравиха Аллах, затова Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.” (ел-Хашр, 59: 19)
От това разбираме колко са важни ибадетите, които предпазват човека от ангажиментите на земния живот, да не го потопят в бездните на забравата. Те припомнят и предупреждават онзи, който е забравил за неговия Господар и е пренебрегнал отвъдния си живот.
Достатъчно е за човека да прочете следните айети, за да разбере от тях как мюсюлманинът трябва да балансира между материалните и духовните потребности. Аллах Аззе ве Джелле казва: „О, вярващи, щом се призове за намаз в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете. И щом намазът завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах, и често Го споменавайте, за да сполучите!” (ел-Джумуа, 62: 9-10)
Доброто в земния живот, споменато в айета има широк смисъл и обхваща: мир и спокойствие, здраве и благополучие, добър съпруг или добра съпруга, послушни деца, ползотворна наука, добро препитание, обич и уважение между хората и всичко, което допринася щастие в земния живот.
А доброто в отвъдния живот е успех чрез спечелване милостта на Аллах, Неговото задоволство и непрекъсващи блага.
Всяка крайност, независимо дали е в материалните или душевните потребности, е порицано и извън сюннета на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и правата вяра. Затова виждаме, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отхвърля идеята за откъсване от земния живот и отдаване само за отвъдното, защото това е отшелничество. Трима човека отишли пред дома на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и в разговора един от тях рекъл: „Аз редовно ще кланям намаз по цяла нощ.“ Вторият казал: „Аз ще говея редовно (т.е. всеки ден).“ Третия рекъл: „Аз никога няма да се женя.“ Когато Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) бил известен за това, той събрал сподвижниците си и казал: „Кълна се в Аллах! Че аз повече от всички вас се боя и се страхувам от Него. Аз говея, а понякога и не говея; кланям (нощен намаз) и спя; и съм женен. А който се отвърне от моя сюннет, той не е с мен.”
Ето по този начин Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) пояснил пътя на исляма и неговото напътствие.
Боязънта от Аллах не се състои в това човек да остави земния живот и да се отдаде само на ибадет. Това не е призив за изоставяне на духовната храна, чрез която човек се извисява на-равно с приближените на Аллах, а е призив за баланс между едното и другото.
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) побратимил Селман и Ебу Дерда. Един ден Селман посетил Ебу Дерда и видял жена му Умму Дерда облечена във вехти дрехи. Той попитал: „Какво има?“ Тя отговорила: „Брат ти Ебу Дерда няма земни потребности.“ Дошъл Ебу Дерда, приготвил храна на Селман и казал: „Храни се, аз говея!“ Той му рекъл: „Няма да се храня, докато и ти не започнеш.“ И той започнал да се храни с него. Когато настъпила нощта, Ебу Дерда отишъл да кланя нощен намаз, но Селман му рекъл: „Лягай!“ И той легнал. После пак тръгнал да кланя нощен намаз, а Селман му казал: „Лягай!“ Когато настъпил краят на нощта, Селман казал: „Стани сега!” И двамата кланяли нощен намаз заедно, и тогава Селман му казал: „Ти имаш дълг към своя Господар, имаш дълг и към себе си, имаш дълг и към семейството си. И дай на всеки полагащото му се право!“ Ебу Дерда отишъл при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), и споменал пред него за това, а той (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Селман е прав“ (Бухари).
В днешно време хората имат необходимост да се привържат към религията ни, за да намерят вярата в сърцата, спокойствие и мир.
Муса Исмаил Дурлу

Източник