Кои са четирите небесни книги?
Преди известно време телевизионен журналист подаваше микрофона и задаваше въпроси на хората: Отговорите, които получаваше направо го учудваха. Въпросът, който задаваше беше следния:
„Кои са четирите небесни книги, изпратени от Аллах на хората и на кои пейгамбери са изпратени те?“ А отговорите, които получаваше бяха едни от други по-интересни, по-комични и дори горчиви:
Почти всички правилно отговаряха кой е Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) какво представлява Свещения Коран, а когато ставаше въпрос за останалите книги низпослани от Аллах, започваха да бъркат. Някои вместо „Инджил“ (Евангелие) казваха „инджир (смокиня), други вместо “Теврат” (Тора) отговаряха “тебур” по подобие на “Зебур”.. А когато питаше на кой пейгамбер са низпослани тези книги се получаваше истинска смехотвория. Едните отговаряха Хз. Али или Хз. Осман, други бъркаха имената на пейгамберите. Трети пък като чуеха въпроса, казваха: “Бързам, нямам време!” и се отдалечаваха от там...
Аз не бих могъл да обясня това плачевно състояние. Като казвам това, не искам да подценявам никого и с никого не се подигравам.
Ние все пак бяхме щастливи, че се родихме и израснахме в една среда, в която родителите ни познаваха нещичко. Затова сме им благодарни и признателни. Но...
Нека малко да поразсъждаваме!
Какви прекрасни индивиди израснаха сред хората ни! Те са в състояние да ти кажат коя кола от коя област е само като видят табелата й; кой край на страната ни с какво е прославен.
И отново какви млади хора имаме, които могат да ти изброят всички прославени изпълнители, артисти; кой с коя жена се женил и се развел...
Питайте ги за марките на колите, моделите и по какво те се различават и моментално ще чуете отговорите.
Те до последно знаят кой футболист в кой отбор е играл и до кога; след това къде преминал, особеностите на личния му живот; поради кои причини на коя среща са загубили, какъв прекрасен гол е вкарал по време на срещата с еди кой си отбор...
Те ще ти говорят с часове дори за най-незначителни артисти и артистки в какви ли не филми... Имат малко или много представа кои сериали показват по телевизията, какви са характерните черти на главните герои. Други пък почти се разболяват ако пропуснат някой епизод от сериала и редовно следят по коя програма от колко какво показват...
Питайте ги през коя година Майкъл Джексън или кой да е певец какъв албум е издал, какво съдържа албума му, по кои техни песни са записани клипове, какви награди за кои песни са получавали. Тези наши младежи, които безпогрешно отговарят на тези въпроси, защо когато стане въпрос за неща, които засягат живота ни на тоя и отвъдния свят, започват да пелтечат или мълчат?
Няма ли нещо неестествено във всичко това?
Или пък въпреки, че не е на родния му език да се опитва да пее като спазва интонацията, ударението и акцента дори на изпълнителя? Тези наши деца и младежи се възвеличават до небесата, а защо не се посочва за пример едно дете, което ще чете молитвата или една сура от Корана без грешка?
Вярно е, че водещата култура упражнява всестранен натиск. Влияе върху уредбата на домовете ни, на училището, на квартала, дори на храните, които консумираме. Нима ние и нашите семейства ще останем вечно под тяхно влияние? Докато тя се опитва да проникне до мозъка на костите ни, ние ще останем като безмълвни наблюдатели на ставащото?
Нима ще предоставим на чуждите господстващи сили да пазят и да отгледат децата и духовните ни ценности? Например, да им кажем:
„Тези американци правят много хубави филми. Защо не направят един филм и за нашите предци, та да видят и нашите деца?“ Или: „Тези мисионери много добре умеят да се сработват с хората. Защо не дойдат да говорят за предимствата на нашата религия?“
Или пък: „Тази жена, която написа Хари Потър и книгата й стана бестселър, защо не вземе да напише книга и за нашите национални герои?“
Да, тези мисли, които на пръв поглед ни изглеждат нелогични, но са проникнали в подсъзнанието ни... Каквото чужденците правят, правят го много добре, а с каквото се заемем ние цапаме ръцете и лицето си.
Защото те са цивилизовани!.. Защото те са нещо повече от нас, по-умни, по-пресметливи, по-начетени...
Защото тяхната цивилизация ни изпреварва, а ние сме жалки...
Крайно време е да се отърсим от комплекса за малоценност. Трябва без грешка да усвоим познанията, които ни дава религията, да пазим ценностите, които нашата история и култура ни е дала.
Ние сме наследници на хилядолетна култура, разпростряла се на обширни региони на света, на славна история и богата цивилизация.
Като имаме предвид изостаналостта ни, от липсата на пътеуказател и бъркотията в главите ни, не трябва за всичко това да обвиняваме ценностите, които сме имали и имаме. Напротив, каквото сме преживели и преживяхме, за всичко това сме виновни ние, поради факта, че сме се отдалечили от тях и сме им обърнали гръб.
Нашата религия ни наставлява: “Трудете се!” А ние избрахме мързела... Религията ни повелява: “Бъдете силни и смели!”, а ние предпочетохме да се свием в черупките си. Религията ни учи да се занимаваме с наука, а ние решихме да убиваме времето си. Религията ни иска да се трудим за този и за отвъдния свят толкова колкото ще останем в тях, а ние решихме, че животът е само на този свят. Забравихме ахирета, смъртта, рая и ада. Затова се превърнахме в страхливци, в безжалостни скъперници. Който от нас владееше силата, се превръщаше в тиранин, а тези, които биваха потиснати, се съгласяваха, че това им е “съдбата”.
И в края на краищата за всичко това обвинихме религията си и я зарязахме насред път...
Когато ни притискаха, казвахме: „Баща ми беше ходжа, дядо ми мюфтия или хаджия“. Да, те може и да са били такива каквито ги казвате, а вие? Каква е връзката ви с исляма? Да сте прочели някоя книга за нея? Какво знаете за Аллах, за Неговия Пейгамбер, за Книгата Му и за Съдния ден? Как изпълнявате ибадетите си, какви са отношенията ви с хората?
Сещам се за една мъдрост: Попитали един японец: „Как успяхте да постигнете това развитие?“ И той отговорил:
„С нашата привързаност към религията ни!“
„А какво повелява вашата религия?“ – продължил да се интересува човекът. Тогава японецът пояснил:
„Да се трудим, да бъдем правдиви, да свършим добре работата си, да правим добрини на хората... “
„Тя и нашата религия ни повелява същите неща!“ – продължавал човека, но японецът окончателно поставил точката:
„Може да е така, но ние изпълняваме повелите на нашата религия.“
Ето в това се състои и проблема... Да прилагаме в практиката онова, което знаем от теорията. А ако попитате: Откъде да започнем приложението?“, ще ви кажа: Вземете си една книга – илмихал. Четете и прилагайте онова, което научавате. Ще видите колко повече ще прилагате в живота онова, което научавате, ще започнете да разбирате и онова, което не сте знаели.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява: „Този, който отлага за утре, се погубва“. Затова почнете от днес, от сега, без да отлагате за после.
Мелике Шахин
Портал 
