Свещените книги
"Ние не можем да видим Аллах. Как тогава ще разберем Той какви иска да бъдем? От къде ще научим, че дадено нещо, което вършим, е добро или лошо?" Когато размишляваше над тези въпроси, Ахмед беше забравил, че е в час. Учителката забеляза това и се приближи до него.
- Ахмед, за какво си се замислил толкова дълбоко? – попита тя.
В първия момент Ахмед не знаеше как да й обясни. След като помисли малко, й отговори въпрос:
- Госпожо, ние не можем да видим Аллах и не можем да Го чуем. Как тогава Той ни се е представил? И как ни е обяснил какви хора трябва да бъдем?
- Да, Ахмед, не виждаме Аллах, но от първия човек насам Той е изпращал на хората книги и страници, които са разяснявали, отделяли са доброто от злото и са посочвали задълженията и отговорностите им като личности, в семейството и обществото.
Всички в класа започнаха да се питат "Какви ли са тези книги, страници...?" Те знаеха какво е книга, но какви ли са тези страници? Какви ли бяха тези книги, низпослани на пейгамберите? Досега сигурно бяха виждали стотици книги. Но дали тези, изпратени на пейгамберите са като тях? Изведнъж в класа стана шумно. Всеки питаше или казваше нещо. А учителката, г-жа Фатма, доволна от интереса на учениците, се усмихваше.
- Деца, на първите пейгамбери са им били низпослани от Аллах няколко свещени страници. Те са малки и затова се наричат страници (сухуф). По-късно на пейгамбера Муса бил изпратен Теврат, на пейгамбера Дауд – Зебур, пейгамберът Иса получил Инджил, а на нашия пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил низпослан Коранът. В тези свещени книги и страници Аллах е разкрил на хората Своите качества и е разяснил отговорностите и задълженията за индивида, семейството, обществото и народа. Тези книги, изпратени на пейгамберите от Аллах чрез откровение, обясняват въпросите, свързани с морала и възпитанието, вярата и ибадета, необходими на човека за постигане щастието на този и в отвъдния свят. Тези книги са били оформени, след като са записани откровенията, низпослани на пейгамберите от Аллах.
- Госпожо, как са стигнали те до пейгамберите? От небето ли са паднали?
Целият клас се изсмя. Въпросът на Джемиле им се бе сторил много смешен, а може би никой от тях не знаеше отговора му.
Г-жа Фатма веднага се намеси:
- Деца, съученичката ви зададе хубав въпрос. И аз мислех: да ви попитам същото. Как тези книги са стигнали до пейгамберите?
В първия миг настъпи тишина, но после учениците започнаха да отговарят.
- Пейгамберите са ги видели в сънищата си.
- Един ангел е предал думите на Аллах.
- Аллах е обяснил това, което пише в книгите, в разговор с тях.
Г-жа Фатма, доволна, отново се усмихна. Отговорите на учениците бяха верни, но бяха се включили само няколко души. Това означаваше, че върху този въпрос трябва да се разсъждава по-подробно.
- Много добре, деца. Отговорите и на тримата са правилни. Всъщност свещените книги са стигнали до пейгамберите по един от споменатите от вас начини. В началото на урока казахме, че това е станало чрез откровение. Това, което казахте, са видовете на откровението. Да, един от тях е, съновидение. Тези сънища, сънувани от пейгамберите са отговаряли на реалността. Друг вид откровение е както каза Лейля, е донесеното от меляике. Името на това меляике (ангел). Неговото име, както е известно на всички ни е Джебраил.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (123), Август, 2004 година
Портал 
