Сърдечно заявената молитва
“И споменавай името на Аллах и се посвети на Него.” (ел-Муземмил,
Молитвата представлява заявяването на безсилието на раба пред величието на Аллах, молбата му с почит и любов към Него и желанието му да получи Неговото благоволение и милост. Молитвата е установяване на пряк контакт между раба и неговия Създател, при който той заявява своите нужди и недостатъци и цели да постигне съвършенство.
Молитвата е заявяване на носталгията и копнежа, който се изпитва към Твореца предвид ужасяващата картина на Вселената. Молитвата е една от основните форми на служенето на човек към Аллах. Когато разглеждаме живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), ще видим, че целият му живот е втъкан от молитви. Защото не може да има живот, лишен от молитви. Душите, които не са в състояние да се обърнат с молитви към Твореца, остават далеч от благополучието. Мюсюлманин, който не е помирен с молитвата, не може да постигне съзнанието за служене на Аллах. Нима може без молитва да се осъзнае служенето пред Него?
Според едно предание, достигнало до нас чрез Енес б. Малик, Аллаховия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) веднъж се молил по следния начин:
„Аллах, мой! Осланям се на Теб от безсилието, мързела, страха, стиснатостта и старостта. На Теб се осланям и поради гробното терзание и смъртния случай“. Когато разгледаме внимателно свещения хадис, ще видим, че нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) поставя ударението върху съществени неща:
БЕЗСИЛИЕТО, например, е голяма слабост и представлява пречка пред успеха.
МЪРЗЕЛЪТ е разточителното харчене на живота, който ни е даден само един път на света. Щастието ни на този и отвъдния свят зависи именно от това как ще оползотворите живота си. Онези, които поради мързел не изпълняват задълженията си се занимават с празни и безсмислени неща. Освен това мързелът е като ръждата – той разяжда и износва повече от работата.
СТРАХЪТ винаги е бил голямо бедствие за човека. Всеки изпаднал в това състояние смята, че нищо не е възможно. Само онези, които надмогват страховете си, се спасяват от невежеството и гледат през друг прозорец света.
СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО е грозно качество, което всеки, който е осъзнал преходността на живота трябва да се стреми да избягва. Скъперничеството не се дължи толкова на бедността, а на богатството. Скъперниците не само, че се пазят да не ядат, да не пият, да не носят хубави дрехи, за да не обедняват, но и не обичат да даряват, което е вложение за отвъдния свят. В повечето случаи те изпълняват ролята на пазачи на стоката си, на касиери на състоянието си.
БЯГСТВО ОТ СТАРОСТТА е невъзможно. Следователно човек трябва добре да оползотвори младостта, преди да остарее и да живее в угода на Аллах.
ГРОБНОТО ТЕРЗАНИЕ е също така нещото, от което един мюсюлманин трябва да се предпазва. Защото това е свързано пряко с щастието на човека на този и на отвъдния свят.
Ебу Саид ел-Худри предава: „Веднъж Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) влезе в месджида, видя Ебу Умаме от енсара и го попита: „Ебу Умаме, защо си седнал замислен в месджида? Сега не е нито време за намаз, нито пък нещо друго.“
„Имам да връщам дългове, я Расулюллах и това ме притеснява!“
Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му повели: „Искаш ли да те науча на някои думи, които като повтаряш, Аллах ще премахне притесненията ти?“
„Искам, я Расулюллах! Научете ме!“
Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повели: „Щом като е така, сутрин и вечер ще четеш следната молитва: „Аллах, мой! На Теб се осланям от мъки и терзания. При Теб се приютявам от безсилие и мързел, отново на Теб се осланям от страха и скъперничеството. На Теб се осланям от прекалените дългове и мъката, която ми причиняват хората.“
С тази молитва Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) освен, че показва пътищата за излизане от бедността като същевременно указва пътя и целта, които трябва да следва. На този етап вече рабът трябва да тръгне да осъществява онези неща, за които се моли, а другото да остави на Аллах. А да седи само и да се задоволява само с молитва не е нещо, което да е характерно за нашата религия. Онова нещо, на което трябва да се обърне внимание е, да се съсредоточим върху желанията ни и да направим онова, което се иска от нас, след което да се молим Аллах да ни доведе до успешен край.
Както подчертахме още в началото, предпазвайки се от лошите нрави, ние трябва да се осланяме на Аллах. От друга страна, правдивостта, честността, незлословието и избягването на злоупотребните си качества, които се отнасят до прекрасното, които би трябвало да притежава всеки човек през живота си. Тези основни положения трябва да ги усвои всеки индивид и да поведе борба за тяхното утвърждаване в обществото. Естествено, това не е нещо, което се придобива с един замах. Усвояването им от човека и превръщането им в негов характер изисква много дълъг процес.
Най-важното нещо, на което човек трябва да обърне внимание по време на молитва е какво той ще предприеме за тяхното изпълнение. Важни са решимостта и твърдото му намерение. Така например, ние всеки ден повтаряме молитвата: „Аллах, мой! Направи ме да съм от чистосърдечните Ти раби и винаги да съм сред тях!“ Но доколко ние сме искрени в тази си молитва?
Д-р Сабри Тюркмен
Портал 
