Молитва за мир в Асиси
Инициативата на Негово светейшество Папа Йон Павел II събра в Асизи над 180 религиозни лидери от цял свят. Журналистите, акредитирани да отразяват събитието твърдят, че подобно събиране е имало през 1986 год. То е имало за цел да се отправят молитви срещу разделението на света от Берлинската стена. Днес тя не съществува, а пред човечеството има други изпитания, тези на нарастващия ужас от тероризма, на страха и несигурността за човешкия живот и на отчуждението от вярата.
Родното място на св. Франциск - Асизи, е характерно за България и с още няколко факта – тук се е венчал в молитвения храм на града и бащата на сегашния български премиер Симеон Сакскобургготски, цар Борис III с царица Йоанна.
Характерното за церемонията бе, че присъстваха целият дипломатически корпус, акредитиран в държавата Ватикана, министър-председателят на Италия Берлускони и президента на страната, членове на кабинета, депутати, много гости и гражданството на Асизи.
Церемонията премина на два етапа, като в края на първия всички представители на различните религиозни общества бяха поканени да отправят своите молитви съобразно спецификата на своите обреди в различни стаи на манастира. В помещенията за молитви бяха монтирани телевизионни камери, които предаваха на живо различните ритуали в момента на тяхното изпълнение.
В стаята за молитва на мюсюлманите се бяха събрали около 30 представители. Молитвеното килимче, донесено от българския мюфтия като подарък за Папата стана и молитвено килимче на молитвата, водена от имама на Рим. Нашето килимче придоби историческо значение, защото молитвата на мюсюлманите в общата церемония и се превърна в достоен подарък, същевременно мюфтията бе приготвил и два превода на Свещения Коран на български и английски.
След молитвите духовенството, дипломатите и гостите бяха поканени в трапезарията на манастира. На централна маса в единия край на залата бе Негово светейшество в компанията на министър-председателя на Италия, Вселенския Патриарх и по един виден представител на световните религиозни общности. Главният мюфтия на България бе настанен на маса в непосредствена близост до тази на Папата, а на трапезата ни правеше компания кардинала на Германия. Менюто, подобаващо за различните предпочитания на религиите изключваше свинско месо, но бе и с традиционните за италианците макаронена паста, задушени зеленчуци и множество блюда с постни ястия.
Втората част на церемонията премина при изключителна тържественост. Голяма изненада за всички бе появяването на францисканските монаси, които носеха по един светилник в ръка и го поднесоха на всички присъстващи на подиума представители на религиозните общности. Със светилниците в ръка те изслушаха заключителното слово на Папата, който ги призова, прочитайки Посвещението за мир да поставят своя малък огън в едно общо плато като всички отделни светлинки да озарят залата в обща светлина символ на тяхната воля и обричане да бъдат в защита и услуга на мира.
Като подарък от тези незабравими мигове всеки участник получи сребърно маслиново клонче, юбилеен медал от Асизи и метален пробит билет от италианските железници – символ на това пътуване към бъдещото утвърждаване на религиозния диалог, съпричастността на духовните лидери към съдбата на човечеството и възвръщането на вярата.
В тази връзка е важен и приносът на 26 религиозни лидери, в това число и на Главния мюфтия на България в проведената конференция в навечерието на молитвите в Асизи, организирана във Ватикана, на която присъстваха над 120 представители на световните религиозни общности. Словата на говорещите съдържаха послания към човечеството, които имаха за цел да ангажират всяка религиозна деноминация с глобалния проблем за вярата, за мира, за бъдещето на децата, диалога между религиите, и най-вече за преодоляването на травмите, нанесени от проявите на терор в световен мащаб. Във всички слова тероризма не присъстваше като алтернатива за борба в името на дадена кауза, дори Главният мюфтия на България заяви съвсем категорично – думи като бог и терор не могат да съществуват заедно. Няма такава религия, която да призовава към физическо унищожение на човешки същества, само защото те са различни от нас. Главният мюфтия на България произнесе своето слово на български език със симултанен превод на английски. То бе трогателно с единомислието, получило се с представителя на ортодоксалната църква, двама души напълно различни, напълно непознати, дори с голяма възрастова разлика говореха сякаш мислите идваха от едно същество, от един разум. Никакво умишлено съвпадение не бе възможно, просто и ясно е, че края на времето от безверие трябва да е настъпил или най-малкото всеки религиозен водач в заседателната зала на Ватикана си даваше ясна сметка за своята огромна отговорност оттук насетне. Борбата за връщането на вярата в човешките души и най-вече в човешкото съзнание ще бъде тяхна отговорност и в тази връзка Главният мюфтия на България направи предложение: „Предлагам да направим символичен пакт между религиите, без да се преливаме една в друга, а със силата на повелите от Светите ни писания да дадем шанс на мира.
Така в Асизи Папа Йоан Павел II призова за общо посвещение в мир, където всички участници със запалени светлици повтаряха:
„С тази вяра, ние ще работим неуморно за каузата на мира, като се вричаме и посвещаваме:
- да утвърждаваме нашето, непоколебимо убеждение, че насилието и тероризмът противостоят на истинския дух на религиите и заклеймяваме в името на Бога и религиите всеки източник на насилие и война;
- да учим младото поколение да уважава и цени другите хора, така че хората от различните народи, култури и религии да живеят в мир и солидарност;
- да утвърждаваме диалога между различните култури;
- да защитаваме човешките права на всички хора, за да живеят изпълнени със своето човешко достойнство;
- да се ангажираме в искрен и търпелив диалог, превъзмогвайки нашите различия и непреодолими бариери и съзнавайки, че различията могат да спомогнат за по-дълбокото опознаване на истината;
- да си прощаваме взаимните грешки и предразсъдъците – минали и настоящи и да се подкрепяме в общите усилия за преодоляване на безразличието, на злоупотребата с властта, омразата и насилието;
- да вземем страната на тези, които страдат от бедност и самота, да говорим за тези, които са лишени от възможността да напомнят на света, че самотният не познава щастието;
- да издигнем своя глас в защита на тези, които отказват да живеят в насилие и зло и да посветим всичките си сили, за да вдъхнем на човечеството надежда за мир;
- да изискаме от лидерите на всички нации да правят всичко възможно на национално и международно равнище, за да осигурят изграждането и поддържането на световната солидарност и мир;
Ние, които принадлежим към различните религии, неуморно ще оповестяваме, че мира и справедливостта са единствения .път, който ще води човечеството към бъдеще и надежда.“
Освен символичния характер на цялата церемония за един ден света бе приковал поглед към Асизи, не защото там се правеше някакво чудо, това не беше световна новина, имаща сензационен привкус, не, това беше една внушителна демонстрация на присъствие, на съпричастност, на пряка ангажираност на духовните лидери от различни изповедания към глобалните проблеми на човечеството. В своето слово произнесено на конференцията в Рим Главният мюфтия на България определи тази пред-поставка така: „Всички ние, духовниците, от практиката знаем, че това, което политиците и силовите мерки не могат да спрат – убийствата, кражбите, безредиците, духовниците го възпират с божието слово...
Ние извървяхме пътя до Рим и ще продължим до Асизи с искрената убеденост, че следваме вярната посока, тази на диалога и утвърждаването на духовните ценности. Тази посока няма алтернатива и хубавото е, че сме заедно. През XXI век между религиите трябва да има консенсус и диалог, но без да се нарушават или потискат убежденията на другите, само защото те са различни от нашите собствени. Това ще е предпоставка за щастието на хората и мира в света. Тук сме за да подкрепим инициативата на Негово светейшество Папата, която прави първите си стъпки към световен между религиозен диалог за Мир.
Така може би всеки един религиозен лидер оценяваше случилото се все още очарован от перфектната организация, от изключителното персонално внимание. На следващия ден Папата ни покани на прощален обяд в покоите на Ватикана и всички присъствали духовни лидери бяха толкова близки, като че ли се познаваха от години. В края на обяда Папата пожела да си каже по няколко думи с всеки от гостите. В залата за аудиенции се проточи дълга и пъстра верига от хора, който засвидетелстваха своето уважение към домакина и бяха приготвили символични, но характерни за всекиго подаръци. Швейцарските гвардейци, стоящи от двете страни на папата отдаваха чест на всеки гост, а кардинали представяха участниците с по няколко думи за страната, от която идват и кои са те самите. Така бе представена и нашата страна България, като на обяда присъстваше и архиерейския наместник за западна Европа отец Симеон във Виена. Главният мюфтия Селим Мехмед, задържайки за момент ръката на Папата почувства голямата близост с този човек, посветил живота си в полза на мира и на човечеството.
България бе спомената няколко пъти в речите на Папата, и то в духа на всеобщото признание и уважение. Това именно накара и Главния мюфтия да се чувства още по-горд, че е духовник, заслужено признат от Ватикана като един от важните духовни лидери на Балканите и освен това поради факта, че е български гражданин. Етническата му принадлежност към Турция не попречи на мюфтията да покаже своя респект и уважение към държавата, която представляваше на този форум, макар и реално да представляваше мюсюлманското малцинство на нейна територия.
Ето защо той бе изпълнен с чувство на изпълнен дълг и по отношение на представянето на междурелигиозния и етнически диалог като земния рай на религиите. Рай не на слободията и на безнравствената последователност на различни деноминации, а на диалога и разбирателството, на възможност в една малка страна да съжителстват толкова много религиозни общности, които се опознават на базата на толерантното отношение една към друга.
Н. Панков
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (107), Март, 2002 година
Портал 
