2 Серап

Серап

Аз, като 40-годишен онколог, в практиката си съм се срещал с много метафизически събития. Записах тези събития със свидетелите им и направих специален архив. Искам да ви разкажа едно тях, което се случи през 1976 г. Когато бях главен лекар в онкологичната поликлиника, имах пациентка – млада жена, която се казваше Серап. Беше болна от рак на гърдата. Въпреки че искаше да отиде да се лекува в чужбина, поради формални причини не беше намерила такава възможност. За нейното лекуване се грижех с особено внимание лично аз. И след известно време видях, че с позволението на Аллах тя оздравя. Но и Серап както другите болни от същата болест също трябваше да внимава през първите 5 години. Тя беше делова жена. След 4 години лечение поиска да отиде в Измир заради един търг. Приех нейното желание, при условие че ще пътува със самолет, защото беше зима. Но за съжаление тя не успяла да купи билет и без да ме уведоми, решила да пътува с автобус. Автобусът, в който пътувала, катастрофирал, а тя останала безпомощна 6 часа. Скоро след нейното завръщане болестта й обхваща костите и белите дробове. Метастазата в костите на Серап я превърна в инвалид, а появата на болестта в белите й дробове я принуди да използва апарат за дишане – при изговарянето на всяка дума трябваше да използва кислородна маска, за да поема въздух. Когато бях отишъл в дома й, говорейки пак със затруднение, каза: "Г-н докторе, аз съм... Ви... сърдита." Попитах, за какво? "Вие сте... бил... религиозен... човек... защо... не ми... разказвате... за Аллах..., за смъртта..., за отвъдния... свят?" Знаех, че нейното убеждение е слабо, затова се учудих много на молбата й. Внимавайки да не я наскърбя, казах: "Да стигнеш до доктора е лесно. Можеш да се лекуваш, при когото искаш, стига да имаш пари, но за лекуването на вярата си трябва да изпитваш вътрешно желание." Нямаше сила да говори, затова поклати глава, сякаш искаше да каже "аз имам това желание". При това безнадеждно лекуване бяхме започнали и уроци по вяра, която представлява рецептата за вечния и щастлив живот. Уроците се бяха превърнали в "интензивно обучение" за Серап, която изживяваше последните си дни. Възприемаше изцяло истините на вярата, които аз разказвах, и понякога задаваше по един въпрос. Една седмица преди смъртта си тя попита: "Г-н докторе, какво....трябва... да... казвам..., преди... да... умра?" Аз й отговорих: "Твоето положение е много специално. Келиме-ишехадет е дълго за тебе. Когато почувстваш този момент, за теб е достатъчно да кажеш Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)." Усмихвайки се, тя кимна с глава. Заради постоянната й болка редовно й инжектирахме успокоителни и се стараехме да я накараме да спи. Заради едно делово пътуване аз известно време не можах да я посетя. Когато се върнах, майка й ми се обади и каза: "От една седмица Серап не желае инжекции. Стене и се измъчва цяла нощ." Веднага отидох при нея и попитах каква е причината да не иска инжекции. Още не мога да забравя отговора, който получих, и всеки път, когато се сетя за него, настръхвам, а той беше – "Ако под влияние на упойката заспя и в този момент ме завари смъртта, аз не ще мога да кажа "Мухаммед"! Такава жена беше Серап. Между другото тя поиска от мен да кланям молитвата "истихаре" и ако има живот още няколко дена, да й бъде инжектиран достатъчно морфин, за да остане будна в последния ден. Въпреки че нямам такъв навик, аз кланях "истихаре" вечерта, която се падаше срещу петък. В съня си съзрях знак, че Серап ще живее до вторник. На следващия ден й казах: "Не се страхувай! Могат да ти инжектират лекарството." А Серап зададе последния си въпрос, който носеше послание за сбогуване: "Г-н докторе..., как... ще се... появи... Азраил... пред... мен?" "Дъще!" - казах й аз. - Той нали е ангел? Не се тревожи, той ще ти се появи като един принц." Във вторник, когато разбрах, че положението на Серап се е влошило, веднага отидох в дома й. Обаче не я сварих жива. Семейството й беше напълно съкрушено. Само една вярваща жена стоеше права – нейна роднина, която дълго време се грижеше за нея, и когато ме видя, дойде при мене и започна да разказва: "Г-н докторе, знаете ли, в този дом преди малко се случи чудо. Преди един час Серап свали кислородната си маска и въпреки че ни се струваше невъзможно, тя стана от леглото, взе абдест и отслужи два рекята намаз. Всички присъстващи тук останахме слисани. И произнасяйки Келиме- и Шехадет, преди да умре, каза: "Кажете на г-н доктора, че Азраил е бил по-красив, отколкото, казваше!!!