Смалявайки се, човек става модерен
Новостите, които ни предлага съвремието ни правят не толкова хора, колкото доброволни роби на капитализма.
Когато съвременният човек започна да става роб на техниката, започна да се руши и вековният строй. Като се почне от реалното и нереалното отношение на парите до мисълта, която е скрита зад стоката, която купуваме, започнахме отново да си задаваме въпроса кое е необходимо и кое ни липсва. Доц. д-р Мустафа Йозел се знае като гуруто на икономиката и е написал стотици статии по тези въпроси.
Защо когато кажем икономика първо се сещаме за банките, финансите, борсата и др.?
Капитализмът представлява тържеството на символичното над реалността. Един вид метафизична система! Днес срещу размяната на 1 долар между 200-те страни на света се извършва фиктивна търговия за над 100 долара.
Какво представлява финансовия терор, който се образува в резултат на отношението между реалната и фиктивната търговия?
В реалната икономика също така съществуват хора, които преследват спекулативна печалба. Но символичната икономика е изключително подходяща територия за спекулации и манипулации. През последните две години паритета между паричните единици на страните, които реализират повече от половината от световното производство – долара и еврото – се движеше непрекъснато между 1,20 и 1,50. При всяко повишение и спадане фалираха милиони дребни производители. Буш беше прав, когато твърдеше, че живеем в епохата на глобалния тероризъм. Но съвременните терористи обитават финансовите небостъргачи. Техните компютри са бомби с най-голяма разрушителна сила! И ние трябва да осъзнаем тази опасност и да я надмогнем. Докато продължава желанието ни за непрекъснато потребление, ние ще загубим правото си да се оплакваме от глобалния капитализъм, който се превърна в хазартен дом.
Когато техниката навлезе в живота ни потреблението се превърна в начин на живот. Защо техниката и технологиите излязоха на преден план в живота на потребителите?
Съвременният човек чувства, че съществува като потребява. Неговият девиз е: „Потребявам, следователно съществувам!“ Но това потребление не е потребление на онова, което той наистина има нужда, а потребление на вещи, които са му внушени като негова нужда. Така например, ако дадена реклама не ни нашепва чувството, че има нещо в теб, което не ти достига“ значи не е успешна. Когато някой не се сдобил с луксозен ръчен часовник, скъп мобилен телефон, маркова дреха има чувството, че все още вече не е успял да влезе в някой кръг, че не е успял да стане частица от дадена елитна общност, останал е долу в низините, полуреализираните. При това положение вече никое равнище на доходи не задоволява хората.
Нима в повечето случаи нуждите не се пораждат от необходимост?
Капитализмът не е естествена система. При капитализма и нуждите на хората, които ще се сдобият с тях „се произвеждат“. С една дума преди продукцията и услугите се произвеждат необходимостта и човека! Нито една голяма фирма не може да предостави своята продукция на капризите на неизвестния потребител. В етапа на проектирането и произвеждането на продукцията морално и мисловно се подготвят лицата, които ще ги потребяват. Естествено ако можем вече да ги наречем „личности“...
Значи нашият статут в обществото се определя от вратовръзката и автомобила ни, който караме. И човек, който не ги приема се изолира от средата, в която се намира. Е, добре, нима мюсюлманите няма да рекламират своята продукция?
Не може дадено предприятие да не рекламира своята продукция. Въпросът тук е рекламата да не убива чувството за реалностите в живота и да не го натовари с чужда на неговите схващания система за разбирания. Рекламите, които не правят тези неща са напълно законни.
Как да го разбираме?
Да речем, че вие произвеждате автомобили или обувки. Няма нищо лошо в това да ги предлагате на обществото като най-здрави, най-луксозни и най-хубави автомобили или обувки. Напълно законно и основателно е да си пазарите стоката по такъв начин. Но ако заявите, че „притежаването на този автомобил е въпрос на престиж в обществото и който не го притежава не може да твърди, че има такъв престиж в обществото“ – това вече показва, че вие играете с ценностната система на отсрещната страна.
Как може даден мюсюлманин да постигне престижно положение?
Престижа на даден мюсюлманин зависи от неговата вяра, благочестие и набожност, от широкоскроената му личност, казано накратко, когато той е полезен за околните хора човек. Ако почитта и уважението към даден човек зависи от предметите, които притежава, а не от навиците и постъпките му и час по час го обявяват по телевизията и радиото, то ценностната система на това общество неусетно ще се промени в рамките на едно две поколения. Да закупим най-сигурния автомобил е наше право, това е необходимост за нас. Но не може автомобилът да бъде нещото, което ще увеличи престижа ни в обществото!
Тогава да зададем следния въпрос: Ако ние не ги купуваме, не ги потребяваме тези стоки, ще има ли производство?
Капиталистическата система не е система, в която да се пресичат търсенето и предлагането. В капиталистическата система предлагането кара търсенето да се превива пред него. Предлагането заема средата и принуждава търсещите да казват: „Ето, това ние търсим!“. Това е реалното положение. С една дума не става въпрос дори да се спори дали водата тече. Кой от нас потребява самостоятелно, без да остане под въздействието на рекламите? Може да се намери и такъв, но един на милион.
А има ли свободен, независим потребител?
Днес хората общо взето се хвалят, че са свободни, че не са роби на някой друг. Но всичко това е само легенда. Съвременният човек е играчка в ръцете на рекламодателите. Той не само че не е по-различен от другите, който наистина свободно извършва своя избор, а е същество, което е включен в един апарат и ратува да може да каже „Аз също съм един от вас“. Заради това капитализма успява да оцелява. Капитализмът е система на доброволното робство!
Дали съвременникът ни е този, който непрекъснато има дългове?
Факта, че банките непрекъснато раздават кредити, можем да обясним с това. Човек непрекъснато мисли, че изпитва необходимост от нещо и отива да взема кредити. И се принуждава цял живот да работи, за да изплати кредита си. Следователно той е човека, който доброволно се заробва. Капитализмът е система на доброволното робство и ние съвсем съзнателно се превръщаме в такива. Умните хора не вършат глупости поединично, но умират да са сред колективните глупаци.
Следователно капитализмът широко се възползва от стадното чувство на хората...
Сам човека никога няма да тръгне да върши неразумни неща. Но ние умираме да ни излъжат масово. Човешкият син има тази особеност да казва: „Онези, на които подражаваме го правят, следователно и ние трябва да го направим!“ Рекламните агенти се възползват именно от това и ни карат да свикваме с лудостта на колективните потребители. Например, добре би било едни обувки със себестойност 20 лв. да се продават за 30. Но те ни ги пробутват за 330 лв. под някаква марка. Ние го осъзнаваме, но умираме да ги купуваме, за да се включим в онова стадо. И се съгласяваме да работим 15 дена, за да изкараме тези пари. Ето това е то доброволното заробване!
Нали всъщност марката създава различност от другите?
Различавайки се от едните, вие заприличвате на другите. Де да можехме наистина да се различаваме в човешкия смисъл на това различие. Защото тези, които наистина са различни, са свободни. Тук аз очаквах суфизмът да изиграе положителна роля, а виждам, че модата сред тях има господстваща роля. Аз не критикувам изяществото. Изискване на религията ни е да изглеждаме чисти, спретнати и красиви. Но ако мислим, че това изящество се постига чрез модните стоки, които италианските или френските моделиери ни налагат, и ако безусловно сме възприели това положение, то тогава нашата душевност ще изчезне. Повтарям, някои хора смятат за неестествено, аморално хубавото и качественото обличане, но и това не е правилно. Човек, който работи и печели добри пари, забогатява, нормално е да закупи по-хубава и по-добра кола или дом. Но модата или така наречената марка е система от табута. Все едно живеем в епохата на невежеството и се самозаробваме при даден идол или кумир, проектиран за нас.
Следователно съвременният живот ни превръща все повече в роби на капитализма?
Ако ние наистина можехме да бъдем свободни индивиди, нямаше да изпадаме в положение на доброволни роби на капитализма. Всяка марка сега е божество. Защото нали и божествата са обещавали: „Аз ще те спася; ще те направя вечно свободен!“ Сега хората като че ли търсят свободата в марката. Така че всяка марка може да разглеждате като тотем или идол. Докато не ги отхвърлим, ние не бихме могли да постигнем онова тайнство, което се крие зад тях.
Какви трябва да бъдат мерките, които да съблюдаваме в живота, когато избираме лидера си?
Лидер е човекът, който ни въздейства чрез ума и поведението си. Обикновено тези неща ги търсим далеч от нас. А в болшинството случаи те са много близо до нас. Той е наш приятел, съпруг, син или наш ученик.
Какво представлява инициативният човек?
В наше време за да се оцелее като индивид или общност са необходими усилията на четири вида хора. Когато липсва солидарното единство на тези четири вида хора, вие не бихте могли да създадете трайна организация. Това са: инициаторът, проектантът, ръководителят и производителят.
Следователно този, който може да поеме рискове е човек...
Неотменно качество на инициативния е риска. Онези, които не могат да поемат рискове, били те политици, икономисти или хора на изкуството не биха могли да направят дори крачка напред от подражателството. Ако риска, който си предприел е безмерие, не пресметнат правилно, тогава си хазартен играч. Но направиш ли добре сметката си, ставаш инициатор, предприемач. Това е основната причина семейните фирми обикновено да фалират при второто поколение. Не всеки ръководител може да поеме рискове. Ако сте проектант, планиращ човек, но който не поема рискове също не върши работа. Затова вместо да накарате вашите деца още при първите си стъпки в живота да седнат на шефско място, по-добре е да ги дадете да чиракуват при хора с качество на ръководител, за да удължите живота на фирмата си. Трябва бащите в името на бъдещето на фирмите да накарат децата си да придобият общ поглед върху работата на съответната фирма.
Мустафа Йозел
Портал 
