Съвършен човек
Най-точната дума, която отразява качеството съвършенство е думата кемал. Тя, ни разкрива връхната точка в развитието, съвършенството в духовен и материален аспект. Освен това тя, индикира и най-високата степен на мъдростта и развитието. След стигането обаче до върха, следва промяна на траекторията в обратна посока, и по-точно настъпва момент, в който се поделя и издължава припечеленото.
За да има кемал в истинския смисъл е необходимо първо, рюшд (зрялост). Тъй като зрелостта е първото необходимо условие за достигане на съвършенството. Връхната точка в извисяването на изгряващото слънце сутрин, е зрелостта, а съвършенството е цялата светлина и топлина, която ни обзема. Цвета и пъпките на едно растящо дърво са знак за зрялост, а поднасянето на плодовете му на нашата трапеза е показателя за съвършенството. Представено в този аспект, рюшд, е състояние на зрялост, а кемал, етап на съвършенство. Зрелостта, в такъв си смисъл олицетворява началната фаза в производството, а съвършенството, завършека му.
Най-добрата продукция, е произведената с обич. Нито едно начинание предприето в отсъствие на обич, няма да се превърне в добра продукция. Тъй като зрелостта се развива вследствие на извършване, обичайки, определена работа, а съвършенството в резултат на продължително извършване на приятна и обичана задача.
Хората, които работят, обичайки работата си, с течение на времето придобиват нрави, като възпитани, снизходителни, красноречиви и др., обаче по-възпитани, по-снизходителни и по-красноречиви, по-състрадателни, биват хората, които постоянно са ангажирани с извършване на обичана от тях дейност, всъщност това са съвършените хора. А съвършенството не ще приключи в най-съвършеното. Например позеленяването на житните класове, представлява състоянието зрялост, пожълтяването им, представлява съвършенството, а свеждането на върховете на класовете към земята представлява най-съвършеното. Представете си факта, че разцепването на житният клас за оплождането на посева, зависи дали е в най-съвършена форма.
Без съмнение, съвършенството е насочено не към външността, а към вътрешността; то отдава голямо значеше на абстрактното, отколкото на конкретното. Не пътуването по света, а вътрешните пътешествия водят човека към съвършенството. Затова по-важно е умствената дейност да се подсилва с душевните търсения и любопитства, както и да се преследва щастието, вместо да се примири удоволствията. Индивида е в състояние да постигне зрялост, съзрявайки се чрез натрупване на знания и изпълване на ума, обаче, за да постигне съвършенство трябва да изпълни сърцето си с обич.
Целта на всички религии и философски системи по света е постигане на съвършения човек. Всички философски школи, развили някакви теории от старогръцката насам, Ведите или Упанишадите, ученията на Буда, шинтоизма и далекоизточните религии са взели в центъра изследванията си въпроса за съвършенството на човека и в тази насока са развили теориите си. Небесните религии и по-специално мистичните им тълкувания са допринасяли винаги за изграждането на съвършения човек, (перфект хюман), а духовните водачи са изпълнявали ролята на училища за подготвяне на съвършени (изградени) личности. Стойността, важността, която света отдавал на съвършения човек, преди появяване на модернизма, за съжаление в епохата на технологията е оставена на заден план, и вместо съвършения човек, по-предпочитан стана способния, зрелия човек.
Ние, още оттогава започнахме да занемаряваме сърцата си. А резултата от това бе безжалостен и разрушаващ. Първо бяха изоставени човешките особености, характерни за съвършения човек – добри нрави, приятни думи, добро поведение, снизходителност; а на вече празното място на това, което се смята за присъщо на идеалния, способния човек, бяха формирани противоположните качества – безмилостност, горделивост, егоизъм, алчност, чувство за покровителство върху другия и т. н.
Не знам, и вие забелязвате ли? През последните години обществото ни все е в търсене на съвършения човек. Само способността и компетентността, вече не ощастливява хората, дори тя не осигурява спокоен живот. Получените дипломи се считат за зрялост, готовност в дадена област, обаче те не са достатъчна подготовка за хората за социалния живот; към това се изисква да имат и умствени и духовни придобивки до определена степен. Само чрез умствено натрупване, младежта не може да изгради бъдещето, може би трябва и сърцата им да са изпълнени с обич и милосърдие. Съвършеният човек е търсен дори и от глобализиращият се свят, жалко обаче, че младежта ни не се старае към това.
Исторически бележки:
ПЪРВИЯ КОНКУРС ПО КРАСОТА
Красотата, от гледна точка на показване на съвършенство, включва прекалено много поуки. Защото е преходна.
Както е казал Дертли:
Какво от това, че щастието си изгубил, ти имаш (по-ценното) съвършенството,
но не се възгордявай със съвършенството си, защото можеш да го изгубиш.
Както е казал Дертли, за красотата няма надменност и гордост. Докато мигнеш веднъж, тя може да изчезне. Женската красота, във всяка една епоха, е намерила за себе си съвършени мерки – понякога чрез възрастта, понякога чрез тялото си, а понякога чрез поведението си е подчертала съвършенството на красотата.
Днешното еквивалентно схващане за младостта и красотата е останало наследство от Византия. Тъй като византийските владетели, когато ще женят синовете си, трябвало да открият най-красивото момиче в страната, да организират конкурс, за да уловят съвършенството на красотата. Затова по цялата страна се разнасяли обяви, след което в уречения ден пред двореца се събирали стотици млади девойки. След това, краля заедно с компетенцията на журито избирал бъдещата съпруга на сина си, а народа гледайки конкурса се забавлявал. В историята е споменато за пет владетеля, които по такъв начин се оженили, а на конкурса на един от тях, Константиниус 6, който се оженил през 788 г., в журито вместо баща му участвала майка му. С една подробност, че императрицата загрижена за женското достойнство, не одобрявала едно младо момиче да показва съвършената си красота пред хиляди мъже, затова тя организирала конкурса в малък салон на Византийския дворец и при това с малко членове в журито.
Берджесте (двустишие):
Господарю!
He c годините, нито c богатството...
Величието се постига само със съвършенство.
Искендер Пала
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (123), Август, 2004 година
Портал 
