Хз. Юсуф – символът на възвишеността

Хз. Юсуф – символът на възвишеността

Притчата започва с думите как Юсуф разказва на баща си – пророка Якуб съня си. В него той видял как единайсет звезди, плюс слънцето и луната се покланят пред него. В известен смисъл този сън олицетворява разкриващия се пред него живот, честта и славата, които малкият Юсуф ще постигне. Та нали всеки от нас е живял с подобни мечти в юношеството си. Именно мечтите за бъдещето очертават пътната карта на нашия живот.
Само че както има хора, които гледат с лоши очи всяко благо и не могат да го асимилират, така ще се появят и тези, които ще завидят на Юсуф. Но баща му с пророческата си далновидност го предупредил да не разкрива пред братята съня си, за да се избегнат всякакви противоречия. От този съвет на Хазрети Якуб стигаме до извода, че родителите не бива да предоставят възможности за развитие, които впоследствие ще породят завист между децата.
Нима това предупреждение не ни напомня и факта, че измяната може да дойде от най-близките, на които често ставаме жертва. Идва момент, когато под предизвикателството на сатаната те се превръщат в наши най-върли врагове, от които можем и да очакваме най-невероятни предателства.
Така и на Хазрети Юсуф му се случва онова, от което се страхувал и баща му. Той станал жертва на предателските намерения на братята си. Дори искали да му причинят най-голямото зло – да го убият. Но в края на краищата решили, че най-добре ще бъде да го хвърлят в кладенец и да го оставят там. А баща си излъгали, че Юсуф бил нападнат от вълк. Ето до такава степен е вредна завистта, която може да повлече човека от лъжата до предателството.
Докато Юсуф бил в кладенеца, пристигнал керван на път за Египет.
Когато се опитвали да извадят вода, открили, че на дъното има момче. Това било истинска изненада за тях. Измъкнали го с намерението да го продадат тайничко на пазара за роби. Когато стигнали в Египет, го продали много евтино за нищожна сума.
В Свещения Коран, където се описва тази притча, точно на това място разказът се прекъсва със следните изводи: “Ето по този начин Ние осигурихме подходяща почва, за да може Юсуф да заеме достатъчно добро положение в страната. Освен това дадохме му възможност да тълкува сънищата и да схваща истинската същност на нещата. Аллах винаги е абсолютният победител при осъществяването на Своята воля. Ала повечето от хората не го вразумяват.” (Юсуф, 21)
Само че изпитанията на Юсуф продължили. Съпругата на господаря му искала да го съблазни. Но целомъдрието на Юсуф надделяло и той се предпазил от грозното деяние. Само че тя упорствала и го заплашвала: “Заклевам се, ако той не се подчини на заповедта ми, непременно ще бъде хвърлен в затвора и ще бъде унижен.” При този шантаж Юсуф – образец на непорочността се осланя на Аллах и отговорил по следния знаменателен начин, който е поучителен за всички нас: “О, Аллах мой! За мен затворът е за по-предпочитане, отколкото поканата на жените за подобни деяния. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.” (Юсуф, 33) Аллах приел неговата молитва и го предпазил от коварствата на жените.
Хазрети Юсуф бил невинен, но въпреки това го осъждат и изпращат в затвора. Години наред продължил затворническия му живот. Най-накрая бил освободен след като разгадал съня на краля. След това го поканили да заеме отговорна длъжност в държавата – да отговаря за хазната. Тук отново притчата прекъсва, за да последват божествените повели: “Така укрепихме Юсуф на Земята. Настаняваше, където пожелае. Ние отреждаме Нашата милост комуто пожелаем и не погубваме отплатата на благодетелите. А отплатата на отвъдния живот е най-доброто за онези, които вярват и се боят от Аллах.” (Юсуф, 56-57)
Тук става въпрос за някои теми, подбрани от легендата за Хз. Юсуф. Тя, естествено, не свършва с тях. Но стигаме до много важни изводи, които можем да обобщим по следния начин:
Погледнато от външната страна, в събитията, свързани с живота на Хз. Юсуф, ще се види, че няма нищо радостно в тях. Защото той не е пощаден от братята си и е хвърлен в кладенеца. Тези, които го намерили, го продали на безценица на пазара за роби. Всички тези неща са най-унизителните и най-тежките изпитания за един човек. Но Всевишният Аллах, Който от мъртвото ражда живото, така и чрез тези нерадостни събития подготвя светлото бъдеще на целомъдрения Юсуф. По-нататъшните събития потвърждават предвещаваните от съня на Юсуф действия. Но външно картината изглежда по-различна, повърхността на водата се различава от дълбоките течения в нея. Тези, които гледат и виждат нещата само отгоре, могат да се излъжат. Та нали всъщност и мнозинството разсъждава така.
Коранът разкрива пред нас и вътрешната, и външната страна на събитието. Както не всякога е тъмна вътрешната част на бляскавото, така и не всякога е горчива вътрешната част на онова, на което горната част е горчиво. Има много неща, които не се харесват на човека, но са добри и полезни за него. Така също има и такива, които не пораждат добри последствия за тях. (Бухари, 216)
В задния план на очевидното, божествената сила може да подготвя светли бъднини, както и го прави, и никой не е в състояние да й попречи. Въпреки нежеланието на хората събитията ще се развият и увенчаят така, както повелява Той. Защото не е възможно да се накарат реките да текат обратно. Но онези, които са заслепени от външния блясък на събитията, не са в състояние да доловят божествения замисъл в тях.
Всъщност онова, което се случва на Юсуф, нима не се случва и на нас? Нима не попадаме често в плен на злонамерените замисли и намерения на завистниците? Нима онези, които не могат да понасят благата, които имаме не се изяждат от гнева си?
Като извод можем да кажем следното: Всеки от нас повтаря по един или друг начин живота на Хз. Юсуф, а в края на краищата се реализира волята на Всевишния Аллах спрямо нас. Той е истинският притежател на собствеността. Когато пожелае — ни го предоставя, а когато пожелае — ни го отнема. Когото пожелае и издига, а когото пожелае — сваля. Всички добрини са в Неговите ръце. Той е способният на всичко. (Ал-и Имран, 26)
доц. д-р Ибрахим Хилми Карслъ

Източник