От противник на минарета до привърженик на исляма

От противник на минарета до привърженик на исляма

Един от най-преданите защитници на своята страна срещу „настъплението на исляма“, бореца срещу минаретата и „другите символи на това нашествие“ Даниел Стрейч преди известно време публично заяви, че приема религията на Аллах. По такъв начин някога била шокирана Арабия, когато един от най-ярките бойци на езичеството, най-упоритите противници на мюсюлманите – Икриме заявил същото.
Шокът в Швейцария
Членът на Швейцарската народна партия, известният със своите крайно десни възгледи Даниел Стрейч беше първият, който организира кампанията за забрана на минаретата в Швейцария. Преминаването му в исляма предизвика фурор особено сред онези, които поддържаха идеята за забрана на строителство на минарета и джамии в страната, отбелязват сега средствата за масова информация в Европа.
Даже такова сериозна агенция като Руската информационна агенция (РИА) – Новости не се скъпеше на такива експресивни изрази като „Приемането на исляма от страна на Даниел Стрейч хвърли в шок населението на Швейцария“. Особено голям шум са вдигнали неговите колеги по партия.
Както е известно антиислямското движение в страната пося семената на недоверие към мюсюлманите, което доведе до провеждането на референдум против строителството на минаретата. Сега изведнъж един от главните инициатори на това започва да изповядва религията на Аллах! Антиислямската му дейност го е довела до такава близост с тази религия, че той се заел да изучава Свещения Коран, след което заявил, че приема исляма.
Този факт Даниел Стрейч крил повече от две години от своите съпартийци. По неговите думи масовите информационни кампании за очерняне на исляма го довели до приемането на новата религия. „Аз не можех да се примиря с това.“ – казва Стрейч.
Бидейки един от известните дейци на партията, който се отличавал със своята набожност, четене на Библията и посещенията си в храма Стрейч казва: „Ислямът отговори на всичките ми въпроси, които съм си задавал през целия си живот. Тези отговори аз не получавах никъде“ – казва швейцарският политик. Преди известно време той напуснал редовете на своята партия и сега взема участие в организирането на Консервативна гражданска демократическа партия.
„Все пак тази законодателна инициатива за забрана на строителството на минарета ще остави дълбока следа в моята душа. Аз си задавам въпроса „Защо аз, бидейки професионален политик в продължение на 30 години съм се старал за тази политическа система, тогава, когато Швейцария напротив се нуждае най-много от минарета и повече джамии. Не е добре мюсюлманите да се молят по дворовете“. – казва Стрейч.
Сега той се срамува от своето предишно отношение към исляма и за да изкупи греховете си иска да построи в Швейцария най-хубавата джамия в Европа. И независимо от това, че забраната за минарета вече има юридически статут, той може да основе движение за пропаганда на религиозна толерантност и мирно сътрудничество.
Опасност за Арабия
Подобно нещо се случило преди около хиляда и петстотин години в Арабия. Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни известил своя призив за единобожие. А Икриме, който бил най-богатият, най-благородният и знатен сред курайшити се обявил против това. Както пишат историците, Икриме трябвало да приеме новата вяра по заслуги и по право след като неговите съплеменници като Саад ибн Ебу Ваккас, Мусаб ибн Умейр и други представители на най-знатните родове на Мекка я приели. Той обаче не можал да се противопостави на баща си, който бил един от най-силните богатири в града. Върховен вожд на езичниците и творец на най-жестоки изтезания, чрез които изпитвал издръжливостта на правоверните.
Достатъчно е да назовем името на баща му – Ебу Джехил. Това прозвище, което означава „баща на невежеството“ му дал Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), а истинското му име е било Амр ибн Хишам. Бидейки син на баща си Икриме станал най-яростния враг на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и нанесъл най-много вреди на мюсюлманите, като ги подлагал на жестоки изтезания за радост на баща си.
След смъртта на баща му в битката при Бедир, отношението на Икриме към исляма се променя. Сега той започнал да внедрява ненавист към мюсюлманите и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Това продължило до битката при Ухуд. Там в десния фланг курейшите разположили конницата на Халид ибн Велид. На левия фланг конницата командвал Икриме. Те били най-добрите ездачи сред езичниците, което до голяма степен предопределило изхода от битката в полза на курайшитите.
При битката на Хендек езичниците дълго време държали Медина в обсада, докато не се изчерпало търпението на Икриме, на когото блокадата му омръзнала. Избирайки най-тясното място на рова, той повел своята команда на щурм. В резултат на тази безразсъдна постъпка Икриме и няколко души от бойците успели да преминат рова, но при тази схватка той едва успял да се спаси чрез бягство.
Отпора на езичниците
В деня на освобождението на Мекка курейшите решили, че няма да могат да се противопоставят на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и неговите сподвижници. Затова уговорили да предадат града без бой. Но Икриме ибн Джехил като най-яростния противник на мюсюлманите, с група свои хора се обявил против решението им. Те влезли в бой с голям отряд мюсюлмани, но при това стълкновение Халид ибн Велид ги разгромил.
Някои от привържениците на Икриме били убити, а други – побягнали. Икриме бил сред тези, които успели да избягат. Ала след като се покорила на мюсюлманите, Мекка се отвърнала от него. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) простил на онези курайшити, които по-рано били против него.
Все пак това опрощение не било валидно за малка група хора, които се знаели поименно. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) наредил те да бъдат наказани, дори да се укрият зад стените на Кябе. Пръв в този списък бил Икриме. Затова той скришом напуснал Мекка и заминал в Йемен, тъй като се надявал единствено там да намери убежище.
Изглеждало, че този човек окончателно бил загубен за исляма. Но по милостта на Аллах, Умму Хаким, жената на Икриме ибн Джехил, която приела исляма, помолила нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) да му прости и тръгнала да го търси в Йемен, за да го върне в Мекка.
Когато Икриме се връща в Мекка, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) наредил на своите сподвижници: „При вас ще дойде вярващия изселник Икриме. Не съжалявайте баща му. Хулите на мъртвия вредят на живите, но не водят до смърт“. Скоро след това Икриме със съпругата си са отишли там, където е бил Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Той с голяма радост се устремил към него без дори да си облече горните дрехи.
Смъртта на Икриме
Лицето на Икриме грейнало от радост и той рекъл: „Заклевам се пред Аллах, о, Пратенико на Аллах, ако аз воювах против Аллах, то сега многократно повече ще воювам в името на Аллах!“
Икриме ревностно изпълнил своя обет, който дал пред Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). След като приел исляма, взел участие във всички сражения по пътя на Аллах. По време на походите бил в авангарда на бойците. Когато по време на една битка мюсюлманите попаднали в критична ситуация, Икриме слязъл от коня си и се хвърлил сред най-ожесточената схватка с византийците. Халид ибн Велид, който го видял, извикал: „Недей, Икриме! Ако те убият, това ще бъде тежка загуба за мюсюлманите!“
Но Икриме му отговорил: „Остави ме, Халид... Ти си от старите сподвижници на Пратеника. А аз и моят баща бяхме негови най-зли врагове. Позволи ми да изкупя миналото си!.. “ След което добавил: “В много битки воювах против Пратеника на Аллах. Защо сега трябва да бягам от византийците? Това няма да стане никога!“
След това Икриме се обърнал към мюсюлманите: „Кой се заклева да тръгне на истинска смърт?“ Тогава четиристотин души заедно с най-близките на Икриме се хвърлили в боя. Когато битката при Йермук свършила с убедителната победа на мюсюлманите, на бойното поле лежали трима ранени бойци: ел-Харис ибн Хишам, Аййаш ибн Ебу Рабиа и Икриме ибн Ебу Джехил.
Икриме поискал да му дадат вода, но когато му поднесли, той посочил ел-Харис и рекъл: „Дайте на него!“ Ел-Харис викнал: „Дайте на Аййаш!“ Когато стигнали до Аййаш, той вече бил мъртъв. След това хората се върнали към двамата, но видели, че те също последвали своите бойни другари...
Синът на Ебу Джехил
Животът на Икриме и на Даниел Стрейч, който не по-малко от сина на Ебу Джехил е бил предан на невежеството и заблуждението, е знамение за хора мислещи: Това са двама синове на своите народи, потънали отначало в калта на неверието и отдавали своите сили в борбата с религията на Аллах.
Но Аллах, Който избрал тези хора в качеството им на средства за изпитание на вярата на мюсюлманите в края на краищата открил сърцата им за исляма. И двамата, които по-рано служили на невежеството, осъзнавайки дълбочината на своето заблуждение, решили цялата останала част от своя живот да посветят на исляма. С тези си действия хвърлят в шок останалите в невежеството и вселяват радост в сърцата на вярващите. Нека Аллах да приеме тяхното усърдие по пътя на истината и да открие Той светлината за още повече сърца на синовете на невежеството!

Източник