Нашият глас е зов за единение и разбирателство
Доклад на главния мюфтия на Мюсюлманското изповедание д-р Мустафа Хаджи пред Извънредната национална конференция, проведена на 12 февруари 2011 г. в София
Мюсюлманското изповедание в Република България е обществена организация, която има за цел да организира и координира религиозния живот на мюсюлманите в България. Тази институция не може да бъде използвана за политически цели. Взаимодействието на изповеданието с представителите на други изповедания в България е явен показател за добронамереността на ръководството на мюсюлманите. Проблемите на изповеданието не се изразяват в спорове с другите религиозни деноминации, нито с разцепление в редиците на редовите мюсюлмани, а в опитите на някои политици и недобронамерени лица да използват религията за користни цели.
В последно време стана модерно да описваме като сага положението на изповеданието. Накратко ще направя преглед на регистрациите за нашето изповедание. През 1992 г. мюсюлманската общност прие нов устав и избра нови ръководни органи начело с Главен мюфтия Фикри Сали. Приетият устав беше регистриран в Министерския съвет. Мандатът на ръководството беше от 3 години и редовна конференция трябваше да се проведе през 1995 г- Една година по-рано, през 1994 г. Недим Генджев провежда национална конференция, без да се съобразява с регистрирания в Министерския съвет устав на Мюсюлманското изповедание. Уставът, който е приет на псевдоконференцията проведена от Недим Генджев е одобрен от заместник министър-председателя по това време Светослав Шиваров, в противоречие със закона, тъй като заместник министър-председателят не е бил упълномощен от Министерския съвет да утвърждава устави на изповедания. През 1995 г. се провежда национална мюсюлманска конференция, съобразена с регистрирания в Министерския съвет устав, която приема нов устав и го представя за одобряване. Заместник министър-председателят Светослав Шиваров не издава акт за одобряване на устава от 1995 г. и за регистриране на промените в ръководството на изповеданието. Неговият мълчалив отказ е обжалван от избрания Главен мюфтия Фикри Сали. Върховният съд отменя мълчаливия отказ и изпраща преписката на Министерския съвет за одобряване на устава и за регистриране на промените ръководството на Мюсюлманското изповедание. Този път заместник министър-председателят Светослав Шиваров отказва изрично и този изричен отказ отново е обжалван от Главния мюфтия пред Върховния съд. С решение съда се отменя изричния отказ на Светослав Шиваров и отново изпраща преписката на Министерския съвет със задължителни указания да одобри устава на Мюсюлманското изповедание и да регистрира промените. Заместник министър-председателят Светослав Шиваров не изпълнява съдебното решение. През 1996 г. се провежда нова национална конференция, приемат се промени в устава и се избира съставът на Висшия мюсюлмански духовен съвет. Кое кара Недим Генджев да проведе конференция през 1996 г., след като мандата на предходната не е изтекъл? Целта е да се постави историческия казус, че мюсюлманите нямат право да искат провеждане на конференция, а това е от изключителната компетенция на Недим Генджев. Това го четем в един от уставите от 1996 г., защото е всеизвестно, че съществуват няколко устава от 1996 г. и е почти невъзможно да се установи кой е истинския.
Голяма част от присъстващите тук сме участници в т. н. „обединителна конференция" в края на 1997 г. Тогава националната мюсюлманска конференция се организира с участието и на Недим Генджев. Той обаче обжалва заповедта на заместник министър-председателя Веселин Методиев за утвърждаване на устава, приет от националната конференция и за регистриране на ръководните органи на изповеданието с главен мюфтия Мустафа Хаджи. Съдът отхвърли жалбата и потвърди заповедта за одобряване на устава на Мюсюлманското изповедание и за регистриране на новите органи начело с главен мюфтия. През 2000 г. мюсюлманската общност проведе своя редовна национална конференция, която избра за главен мюфтия Селим Мехмед. Именно този устав, приет от националната конференция през 2000 г., както и ръководството на изповеданието начело с главен мюфтия Селим Мехмед, бяха вписани в регистъра на Софийски градски съд по ф. д. № 1659/2003 г. на СГС.
При действието на Закона за вероизповеданията, който изисква регистриране на решенията на националните конференции, свързани с устройствените правила, органите и представителството на изповеданието, са проведени национални конференции през 2003 г., 2005 г., 2008 г. и 2009 г.
Регистрациите на проведените национални конференции на мюсюлманите обаче са заличени по искане на Недим Генджев и на подкрепящите го политици.
Това нормално ли е?!
Ако причината да оспориш решенията на една конференция е това, че не си съгласен с решенията, не е ли по-нормално да присъстваш и да изкажеш мнението си по въпроса лично пред конференцията? Преди всяка конференция Недим Генджев получаваше покани. Но той не уважаваше тези покани. Той не участваше на самите конференции и може би трябва да се запитаме защо.
Ако причина да оспориш решенията на една конференция е това, че не си избран в ръководството на изповеданието, не е ли по-нормално да издигнеш кандидатурата си за съответния ръководен орган? Той и това не е направил до тази конференция, защото може би по-важният въпрос за него е дали ще бъде избран от членовете на върховния орган на Мюсюлманското изповедание.
Но при всички случаи тук особено се набива на очи факта, че един член на мюсюлманската общност непрекъснато не е доволен от решенията на общността. Но той е само един. И неговото мнение, и неговият глас имат значение колкото на всеки един от нас, членовете на общността, поотделно. Важно е да се подчертае, че решенията се вземат от общността, в конкретния случай – чрез делегатите, които са избрани от общите събрания на мюсюлманите.
Относно решенията на националните конференции, трябва да се има предвид, че те влизат в сила от датата на приемането им. Решението на съда има значение само да оповести пред обществеността какви точно решения е приела конференцията. Затова приетите решения от настоящата конференция ще влязат в сила от датата на приемането им и избраното от вас ръководство ще има задължението да подготви и да внесе в съда документите за регистрация на конференцията. В качеството си на главен мюфтия, избран от последната национална конференция на мюсюлманите през 2009 г. заявявам категорично, че още днес ще предам документите, печата на Мюсюлманското изповедание, както и чалмата и джуббето на главен мюфтия – символите на духовната власт, с която ме е овластила мюсюлманската общност, на новия ръководен орган, който ще представлява изповеданието.
Неправилно е да се отмъщава на мюфтийството, ако не си съгласен с работата на мюфтията, защото няма как да се отмъщава на нещо, което са оставили нашите деди. Те са изградили тази институция с искреност и усърдие и за това тя се е запазила до наши дни.
Мюсюлманите преминаха през изпитания и предизвикателства, за да стигнат до положението да излязат на улицата, за да заявят, че трябва да се чуе и техния глас, и че и те са равноправни членове на българското общество. Стигна се дотам мюсюлманите да заявят, че искат правата им да се зачитат на практика, а не само на книга. Стигна се дотам, мюсюлманите да си задават въпроса: наистина ли свърши комунизма?
Тези проблеми обаче не ни попречиха да работим. Въпреки затруднението през 2010 година, Главно мюфтийство и районните мюфтийства продължаваха да изпълняват задълженията си, подкрепяни от мюсюлманската общност. Прави впечатление, че в някои насоки имаме по-високи постижения, като например в провеждането на летните Коран курсове, в организирането на семинари за младежи и др. Това е показател, че проблемите ни сплотяват и ни правят по-устойчиви.
Днес ние сме тук не само, за да изберем ръководство на изповеданието. Ние сме тук, за да отбележим прелом в историята на изповеданието, да сложим ново начало и да гледаме напред, без да обвиняваме никого, тъй като вярваме, че съдбата ни е предопределена от Аллах с.т.
Днес се събраха както делегатите, избрани от всички мюсюлмани, така и представителите на ВМДС, представляван от Недим Генджев, а също и ръководството на изповеданието, избрано на миналата национала конференция, за да може пред обективите на журналистическите камери и в присъствието на гостите от страната и чужбина, да заявим, че слагаме край на проблемите, с които се занимавахме досега.
Днес сме тук, за да кажем, че никога няма да се отлъчим от законността и демократичните принципи, които са залегнали в конституцията на Република България. Съблюдаването на тези принципи не касае само правата на мюсюлманите, но и правата на всички български граждани. А правата на гражданите са устоите на държавата. Ето защо ние сме тук, водени от обичта към родината си и от отговорността, която сме поели като граждани на България в деня, в който сме се родили на тази земя.
Портал 
