Главния мюфтия взе участие в конференция за ролята на религията за разбирателство в Югоизточна Европа
От 31.05. – 02.06. 2000 главният мюфтия Мустафа Хаджи взе участие в международна конференция под наслов „Религия и разбирателство в Югоизточна Европа" по покана на епископ Михали Майер.
Конференцията се състоя по програма на „Пакта за стабилност в югоизточна Европа" под патронажа на Католическата епископия в Будапеща със съдействието на министерството на външните работи и министъра на културата на Унгария.
На конференцията взеха участие представители от Албания, Босна и Херцеговина, Румъния, Македония, Унгария, Югославия, както и специалния координатор на „Пакта за стабилност в югоизточна Европа" – Бодо Хомбах.
Представители на католическата, православната църква и Исляма, общо 50 делегати взеха участие в пет сесии посветени на сътрудничеството и мира между народите.
Основни теми на сесиите бяха:
1. Теологическа база за разбирателство.
2. Връзки между национална идентичност и религия.
З. Условия за мирно съжителство.
4. Църквата за подпомагане и сигурността.
5. Междурелигиозен диалог и съдействие
Участниците заявиха своето убеждение и надежди, че диалога и съдействието помежду религиозните общности трябва да стане факт на нашето съвремие. Организаторите организират тази конференция поради важната роля на религията в разбирателството и мирното съжителство на нациите. Това е ролята, която произлиза от същността на религията, тъй като спазването на религиозните принципи и обязаности не противопоставя общностите и нациите, а толерира разбирателството помежду им.
Поместваме откъси от словото на главният мюфтия на конференцията:
„Религиозната свобода, толерантност и отговорността на политиците и религиозните водачи:
В демократичните държави проблемът с религиозната свобода и правата на верските общности са гарантирани, както от социалната практика, така и от съответните Конституции. Бившите комунистически страни, където религиозната практика бе преустановена за почти петдесет години, едва в близките десет години започнаха да изграждат законовата база и гаранциите за правата и защитата на вероизповеданията.
Свидетели сме на един преход от държавен атеизъм към демонстрация на верска и религиозна търпимост и уважение. Народите поддържали своята вяра, въпреки комунистическите режими, започнаха обновление на религиозните си структури и потърсиха от политиците законови гаранции за защита на религиозните свободи и правото на изповедание. Ислямската общност в България имаше в близките години огромни проблеми с възстановяването и поддържането на храмовете, с обучението на духовници, с откриването на духовни училища, преодоляването на опитите на назначените от комунистическия режим духовници за връщане към миналото и някои проблеми продължават.
Ето защо е много важно да отбележим, че необратимостта на демократичните процеси в страните на Югоизточния регион е важен фактор, и за необратимостта в процесите на утвърждаване на религиозните свободи. Процесите на изграждане на религиозните структури и тяхното ефективно действие по настоящем са необратими и в това се корени и религиозната толерантност и уважение.
Вярата на хората – основен мост между религиите и важен фактор за стабилността в региона и света.
Независимо от верската принадлежност, вярващият човек споделя нравствени добродетели, характерни за неговата религия. Традициите в Исляма повеляват защита на религиозните малцинства и гаранции за тяхната религиозна практика. Бихме желали да намерим отклик по същия начин и от другите религии. Исляма признава пророците на другите предхождащи го еврейска и християнска религии. В Югоизточна Европа ислямската общност в повечето държави е малцинство, това предполага и значително по-голямо внимание от страна на Световната общност за защита на правата на малцинствата. Отношението към тях определя и степента на демократичност на всяка държава. Погазването или пренебрегването на правата на религиозното малцинство са първите стъпки към дестабилизация на държавата и основната причина за пораждането на конфликти. Населението на новите демократични държави е особено чувствително към погазване правата на религиозните малцинства и това поражда страха за постоянна заплаха от пораждане на конфликти на етническа и религиозна основа. Всяко малцинство има защитни механизми в отстояването на придобитите права и е особено ревниво към всеки опит те да бъдат ограничени.
Вярата на хората обуславя и тяхното отношение към проблемите на съответната държава. Процесите на демократизация са особено лабилни, когато политиците оправдават свои грешки с междурелигиозни конфликти. Така се измества основният проблем и враждата между хората се стоварва върху тяхната религиозна убеденост.
Вредното влияние от намесата на политиците във вътрешните дела на изповеданията.
Като основен дестабилизиращ фактор и провокация към религиозен конфликт е пряката намеса на политиците във вътрешните работи на вероизповеданията. Характерно за новите демокрации е нестабилността на политическия модел и утвърждаването на плуралистичната многопартийна система. Използването на религиозните различия и подтикването на населението на държавите от югоизточния регион към етническо и религиозно противопоставяне е основния фактор за възникване на регионалните конфликти и трайната невъзможност да се изградят мултинационални общества.
Религиозните институции от региона също имат много вътрешни проблеми и религиозните общности като цяло са нестабилни. Използването на тази нестабилност за политически цели е отхвърлена от Българската конституция, а доколкото зная и от конституциите на останалите държави. Но това не възпира политиците непрекъснато да провокират и поддържат вътрешно религиозни проблеми в изповеданията. Това е особено опасно когато и самите демократични държави са твърде млади, за да имат изградени законодателни механизми за противопоставяне на тези машинации. С прякото вмешателство на политиците в религиозните дела се поставя на изпитание демократичния модел и утвърждаването на европейските ценности и се „балканизират" тези процеси. Постигането на трайна стабилност в региона може да се гарантира от стабилността на изповеданията.
Използването на религията за постигането на политически цели.
Твърде често поради липса на утвърдени политически механизми се използват етническите и религиозните различия за постигане на политически цели, с което се разделя обществото и се постига трайно наслагване на етническа и верска нетърпимост. Икономическата нестабилност и етническото и религиозно противопоставяне отдалечават страните от югоизточния регион от постигането на техните цели за евроинтеграция и изграждането на Европейския съюз като общ дом за всички.
Етно-религиозният модел на България.
В България съществува утвърден модел на етническа и верска търпимост и толерантност. Съжителството между различните етноси е обособено с взаимното проникване в обичаите и традициите на различните етноси, със зачитането на религиозната идентичност и с гаранциите на гражданските права и свободи. В периода на комунистическия режим, този модел бе изправен пред особени изпитания, в условията на държавен атеизъм и бе реализиран модела на етническо прочистване с принудителната имиграция на 800 000 етнически български турци.
Като заключение бих искал да заявя, че опи опита на България в поддържане на религиозна и етническа толерантност би могъл да бъде споделен от останалите страни в региона.
Главният мюфтия Мустафа Хаджи бе приет и от нашия посланик в Унгария г-н Светозар Панов, който не скри уважението си към представителите на духовенството.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година
Портал 
