Завземането на Мекка и мъдростта на този акт

Завземането на Мекка и мъдростта на този акт

Ислямската армия под командването на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) тръгва на поход и на 10-11 януари 630 г. завзема град Мекка. Това е много важен акт, който трябва да се споменава не само в ислямската, но и в световната история.
Минали са само 8 години откакто Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и приближените му, които били принудени да се преселят в Медина, за да са сигурни, че са се спасили от злините на курейшитите след провъзгласяването на исляма. С десетхилядна величествена армия Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) завзема Мекка като се старае да не се пролива кръв. След покоряването на града, той обявява празник на опрощението, който няма аналог в историята.
Ето защо в акта на завладяването на Мекка има много важни поуки и изводи, от които трябва да се учат и да ги провъзгласят онези, които се стараят да разпространяват исляма в света.
Първият политически извод е: Сключеното мирно споразумение от Худейбие, което на пръв поглед изглеждало, че е против интересите на мюсюлманите, става доказателство за гениалността на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) в областта на политиката.
Условията на мирното споразумение от Худейбие, които не приемат дори най-близките му съратници, тъй като първоначално са изглеждали пагубни за мюсюлманите, но в края на краищата преди още да са изминали два месеца били нарушени от идолопоклонниците от Мекка и стават причина за завземането на града.
Онези, които се занимават с политика, могат да се поучат на много важни неща от този акт на покоряване и предхождащите го събития. Битките не се печелят само на бойното поле. Истинските битки са край масите, при мирните преговори. Защото след всяка война окончателният резултат се оформя при тях. Ето защо хората, които водят преговорите трябва да са далновидни, да внимават не само върху отделния параграф от споразумението, но и върху всяко изречение, точка и запетая, като имат предвид не само условията на тогавашния ден, а да мислят и за много години напред.
Същевременно онези, които управляват страната в мирно време във всяко отношение трябва да са внимателни, благоразумни и далновидни при изработването на законите, уставите и правилниците. Дори една малка грешка може да наруши равновесието и група хора несправедливо да надвият другите. Впрочем, свръхбогатите монополисти и медийни групи се появяват след подобни грешки.
Вторият военен извод: Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е пазил в тайна деня на похода срещу Мекка дори от съпругите си. По този начин изявил значението на опазването в тайна на нещата от гледна точка на разузнаването. Освен това в началото на похода те поели в обратна посока, с което демонстрирали, че войната е и хитрост. Препречвайки постъпването на помощи отвън към Мекка доказало, че е необходимо да се вземат предварителни мерки. През нощта на всеки войник било възложено да запали огън – да се види с каква внушителна сила настъпва ислямската войска и да се всее паника в стана на врага. А атакуването на града от четирите различни посоки пък не е дало възможност на неприятеля да се изтегли и спаси. Всичко това доказва, че Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е бил и военен стратег.
Третият и последният извод е, че след завземането на Мекка е обявен всеобщ и всеопрощаващ празник. Лично любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е наредил да бъдат опростени Вахши, който убил чичо му Хамза; Хинд – съпругата на Ебу Суфян; идолопоклонника, който станал причина за смъртта на дъщеря му Зейнеб. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и приближените му не се главозамаели от голямата победа, а със сведени глави извършили таваф около Кябе. Всичко това е прекрасен пример, че ислямът е религия на милостта и благодатта.
Завземането на Мекка по този начин е най-добрият отговор, който трябва да се даде на онези, които искат да покажат исляма като източник на тероризъм и насилие. Мюсюлманите, на които преди осем години им е било отнето всичко, били изгонени дори от родните места, нещо повече – освен че били подлагани на изтезания, но са ги лишавали и от живот, то сега, когато се завърнали в Мекка с бляскава победа, не изпитвали гняв и не тръгнали да отмъщават, а всички предпочели да поемат по пътя на Аллаховия Пратеник. Никого не укорили и никого не порицали, на никого не разграбили имуществото и нищо лошо не извършили.
Тази толерантност и всеобщо опрощение не останала без отплата. Хората започнали на цели групи да приемат исляма по свое собствено желание. Хинд, жената на Ебу Суфян, която наела Вахши, за да убие Хз. Хамза, заедно със съпруга си, са признали предишното си късогледство и приели исляма с думите: „Толкова ли сме били заблудени!“
След завземането на Мекка, Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) заявил: „Дойде истината, изчезна заблудата“. С това благовестие е и айетът: „Но Аллах ще стори да засияе в тъмното Неговата светлина“ (ес-Саф, е потвърдено, че ислямът ще просъществува до свършека на света.
С една дума, завладяването на Мекка е прекрасен пример, който ни подсказва, че ние като мюсюлмани първи трябва да се стегнем, да заработим както се полага и с всички сили да дадем пример на останалите хора, като заживеем по изискванията на исляма, да сме водещи в икономическата, политическата, културната област, винаги и навсякъде да разкриваме красотите на религията ни.
Ахмед Башер

Източник