Пътуване, пълно с поуки
С думата „преселение“ - „хиджрет“ се обозначава преселването на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и мюсюлманите от Мекка в Медина през 622 година поради нарастващия гнет, натиск и другите обстоятелства, на които са били подложени мюсюлманите в града.
В годините, в които се осъществило преселението в Медина, за да гарантира запазването на имота и живота на мюсюлманите и за да намери някакъв по-добър център, в който да провъзгласи исляма, Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се спира върху град Йесриб (сега Медина), който е бил център със стратегическо значение.
В единайсетата година от провъзгласяването на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), шест души от Медина се срещат с него в Акабе и се разбират да се срещнат отново през следващата година. По време на сезона на хадж през следващата година, дванайсет души, петима от които са били от предишната година, през нощта се срещнали с Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) и се обявили в негова подкрепа.
По време на тази среща мединците помолили Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) да им даде някой, който да им разкрие значението на исляма и да ръководи намазите им. Тогава Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) им изпраща Мусаб б. Умейр. Затова той може да се смята за първия преселил се в Медина. Една година след първото засвидетелстване, отново по време на хаджа, заедно с Мусаб б. Умейр в Мекка пристигат 72 или 75 души, две от които са били жени. Така се осъществило второто засвидетелстване в Акабе. Това показвало, че ислямът получил бързо разпространение в Медина.
В тези дни, поради непрекъснато растящия натиск и мъчения над мюсюлманите в Мекка, положението им сериозно се влошило. Поради тази причина, с разрешението на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) те започнали да се преселват. Хз. Омер отишъл и извършил таваф около Кяабе и извикал: „Който не иска майка му да плаче, дете му да осиротее, а жена му да овдовее, нека да излезе пред мен!“ Но никой не е посмял да го последва.
В дните, в който Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) се изселва в Мекка са останали малък брой мюсюлмани заедно с Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху), Хз. Али (радиаллаху анху), които поради различни причини все още не били се изселили. Най-важната причина за отлагането на изселването на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) може да се обясни с желанието му да се изселят всичките му привърженици и ако се наложи да поеме цялата вина върху себе си и последен да напусне кораба.
В тези дни Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) многократно е искал разрешение от Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) да се изсели, но той му отговарял: „Не бързай. Може би Аллах ще ти даде някой другар!“ Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) искаше този другар да бъде самият Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
От друга страна, тъй като идолопоклонниците се страхували от разпространението на исляма, в Медина, се безпокоили от преселването на мюсюлманите там. Те продължително време търсели изход от това положение. Затова най-сетне се събрали в дома на Кусай бин Киляб в Даруннедве и започнали да обсъждат проблема. Като резултат от цялото обсъждане, те приели предложението на Ебу Джехил от всяко племе да се посочи по един воин, които да нападнат Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и по такъв начин той да бъде умъртвен.
След това решение на езичниците Хз. Джебраил съобщил на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), че Аллах Теаля му разрешава да се пресели. Същия ден, когато се видели с Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху), Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) му известил, че Аллах му разрешава да се изсели. Тогава Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) му казва, че за него е определил една от камилите, които от дълго време хранел. Но нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се съгласил да приеме камилата “Касва” само при условие, че ще я изплати.
През нощта, когато Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) щял да се пресели, повикал у тях Хз. Али (радиаллаху анху) и го помолил да остане в тях и да предаде на собствениците им, нещата, които са били оставили у него на отговорно пазене и едва след това да тръгне на път. Когато тези, които вардели отвън научили, че вътре в дома се намирал Хз. Али (радиаллаху анху) се отчаяли от безуспешния край на атентата. Те арестували Хз. Али (радиаллаху анху), измъчвали го, но по-късно го освободили.
В резултат на това мекканските идолопоклонници тръгнали да го догонят като предполагали, че поел към Медина. Те съобщили, че обявяват 100 камили награда за този, който убие или залови Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Още през първата нощ Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) се приютили в пещерата в планината Севър. На следващия ден една група, която ги преследвала дошла до отвора на пещерата. Тогава Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) се обърнал към Пейгамбера ни с думите: „Я, Расулюллах! Ако се наведат да погледнат ще ни видят тук!“ Хз. Пейгамбер му казал: „Ние сме двама и третият с нас е Аллах. Не се притеснявай, Аллах е с нас!“ Този момент обстойно е обяснен в Коран-и Керим (Тевбе, 40).
В края на третия ден Расулю Екрем (салляллаху алейхи уе селлем), Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) и Амир б. Фюхейре излезли от пещерата и поели пътя към Медина. За да не попаднат в клопка, те вървели не по пътя на керваните, а по по-различен път. Когато групата им пътувала към Медина, на няколко пъти се опитали да им попречат, но тези опити са останали безуспешни. Най-известният от тях е бил набегът на Сюрека б. Малик. Когато обаче той се приближил до Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) и другарите му, конят му се спънал и той паднал. След това станал, но при повторния си опит отново кракът на коня му потънал в пясъка и той отново паднал. Сюрека, който се досетил, че тук има нещо необичайно, помолил Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) да го извини. Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и другарите му, ако пожелаеха можеха да му навредят. Само че нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който никога не е отмъщавал, приел молбата на Сюрека за извинение, след което му казал: „Ти остани зад нас и не позволявай да ни преследват!“ Той от своя страна спирал всички, които срещал по пътя като им казвал: „Аз претърсих всичко наоколо, никъде не можах да ги намеря!“ и ги връщал обратно.
Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и четиримата придружаващи го на 12 рабиулеввел пристигнали в Куба, което отстои на 3 километра далеч от Медина. Тук останали да гостуват 14 дена, през което време Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) наредил да се изгради месджид в Куба. В Коран-и Керим този месджид се обрисува с думите: „Джамията (в Куба), основана върху богобоязливостта от първия ден, е по-достойна да влизаш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват.“ (Тевбе, 108)
Хз. Али (радиаллаху анху), след като бе връчил нещата на собствениците им, бе тръгнал на път и ги настигнал в Куба.
През един петъчен ден Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) потеглил от Куба в Медина. Някъде по средата на долината Рануна той изпълнил първия си намаз в Медина и продължил пътя си. През това време вождовете на различни племена го чакали да им гостува, а той настоявал да оставят камилата му на воля. Тя от своя страна клекнала на място, което принадлежало на двама сиротни братя. Ебу Еюб ел-Енсари (Халид б. Зейд) (радиаллаху анху), който живеел най-близо до това място, приютил Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) до построяването на Месджиди Небеви (Джамията на Пейгамбера) и стаите, пристроени до нея.
В деня на преселението у Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) имало различни вещи у него, оставено на отговорно пазене. Всеки ще се съгласи, че човек би оставил своите неща у този, у когото има най-голямо доверие. А факта, че езичниците в това отношение предпочитали него, идва да ни подскаже какво доверие са му имали въпреки всичко. От друга страна обстоятелството, че независимо от смъртната опасност, Хз. Али (радиаллаху анху) приел да легне в леглото на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) показва неговата привързаност към Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Хиджретът от гледна точка на ислямската история представлява повратна точка, поради което от страна на Хз. Омер (радиаллаху анху) бива обявен за начало на мюсюлманския календар по хиджра.
Портал 
