Кримските мюсюлманиПо време на цялата история Кримският полуостров е било мястото, където спирали различните племена, които пристигали от Азия. Началото от XIII век Крим започва да укрепва икономическите си отношения с Анадола. Поради разширената си търговска дейност анадолските селджуки се опитали да овладеят полуострова, като скоро след това Крим паднал под властта на Алтън орда. Оттогава ислямът започнал бързо да се разпространява, а оттам и изграждането на джамии и други духовни центрове.
След разпадането на държавата Алтън орда в Крим започват вътрешни политически боричкания и настъпилият при това хаос бил овладян с появата на Кримското ханство на историческата сцена през 1441 г. След като през 1475 г. османците стъпили на пристанището Кефе и завладели генуезките колонии, започнало времето на Кримското ханство под контрола на Османската държава. Споменатата държавна структура се запазила до завладяването на Крим от Руската империя през 1783 г.
Политическите събития, които се развиват през годините от 1600-та до 1750, предвид опасността от руското и казашкото нахлуване, стават причина Кримското ханство да се сближи още повече с Османската държава. Макар че в различни времена това сближаване да отбелязва спадове и извисявания, все пак продължава до 1783 г. След тази дата руснаците въвеждат военно управление на полуострова. До края на съществуването на царска Русия, по никакъв начин не позволяваха кримските татари да заемат длъжности в управлението на страната. Те винаги са целели да превърнат полуострова в руско-славянска територия, на която да стъпят в стремежа си да достигнат топлите морета. По тази причина руснаците никога не са искали в Крим да има мюсюлманско татарско население. Затова по всякакъв начин са ликвидирали столетните следи от културата на турско-ислямския синтез. С тази цел руснаците от една страна заличавали историческите паметници от миналото, а от друга - въвеждали славянско и немюсюлманско население в полуострова, с което да намалят броя на татарите. Отнели земите на кримските татари, които били принудени да се изселят от родината си и да се установят в пределите на Османската държава. Тези изселвания продължили около 150 години като в началото на XX век броят им многократно надхвърлял броя на останалите в страната. След като руснаците укрепили властта си в Крим, започнали да изплащат на влиятелните сред народа мюфтии и техните заместници заплати от държавната хазна, като по този начин искали да привлекат на своя страна духовенството и до голяма степен са успели. Оттогава духовниците станали чиновници на подчинение на руската държава, а за да бъдеш мюфтия се искало преди всичко вярно служене на руската власт.
Въпреки тези отрицателни явления сред кримските татари израснал Исмаил Гаснрински, който със своя призив „Единство в езика, мисълта и действията" положил основите националното пробуждане. Националното възраждане, започнало с дейността на Исмаил Гаспрински, има голям принос в борбата през следващите години. Кримските татари, които се обединили и организирали около идеите и под ръководството му през 1917 г. създали Кримската демократична република, която по-късно влязла в състава на Съветския съюз.
Истинската трагедия обаче кримските татари изживели през нощта на 17 срещу 18 май 1944 г. По заповед на Сталин призори руските войници нахлули в домовете им и за 15-20 минути били натоварени на конските вагони на смъртта. Позволили им да си вземат само ръчен багаж. Натоварени във влаковете, където дори нямало къде да поседнат, те били принудени да пътуват три четири седмици жадни и гладни, без храна и вода. От горещините и недостига на въздух хората започнали да умират, не им се позволявало дори да изхвърлят телата им. Оцелелите след това мъчително пътуване били прогонени в полята на Узбекистан, Урал и Сибир. По време на това заточение и последвалите години около 100 000 кримски татари намерили смъртта си. А заточените съзнателно били разхвърлени в огромни райони, далеч един от друг. Днес сред завръщащите се в родината си хора има такива, които никога повече не са срещали родителите, съпругите, децата и близките си, както и такива, които успели да се срещнат след дълги години раздяла. След заточението в Крим остават имената само на Джанкьой и Бахчисарай, всички други, напомнящи за кримските татари, били променени.
През 1956 г. се основава Кримско-татарско национално движение, с много деятели, между които и Мустафа Джемил (Мустафа Абдюлджемил Къръмоглу) и били осъдени. Но това не попречило за разрастването и укрепването на Движението. Борбата им, както и жестоката реакция на съветската държава продължила до 1960 година. До тази дата около 10 000 души успели да се завърнат в Крим, а след това броят им започнал да нараства. Може да се каже, че по времето на Горбачов, кримските татари поели глътка въздух. По негово време в Москва започнали да се провеждат демонстрации, ръководени от Кримско-татарското национално движение. След 1988 г. започнали на вълни на вълни да пристигат в родината си. Годините от 1981 до 1991 г. са най-масовите за връщането им в Крим.
С решаването на техните проблеми се заели активистите на Кримско-татарското национално движение. Днес тези въпроси решава Кримско-татарският национален меджлис от 33 члена, избира се за 4 години и работи под прякото ръководство на Мустафа Джемил. През 1991 г. Крим бе обявен за независима република в състава на Украйна с население от 2 200 000 души, 300 000 души от които са кримските татари. Предполага се, че броят на онези, които не са успели да се завърнат в родината си, е около 500 000 човека.
Гражданските права на кримските татари: Те се ползват със същите права както руснаците и украинците в страната. Имат украински паспорти.
Религиозните свободи на кримските татари: Налага им се да преодоляват редица препятствия, въпреки че Религиозното управление на кримските мюсюлмани е официално признато от държавата, но не получават никакви субсидии от нея. В 350-те джамии под контрола на мюфтийството служат религиозни дейци, освободени от военна служба. Възползвайки се от Закона за възвръщането на религиозните учреждения и места на предишните им собственици, Религиозното управление на кримските мюсюлмани започна да си възвръща принадлежащите му места (джамии, гробища), като представя съответните документи за това. Този процес продължава и сега като възстановените имоти вече са около 50.
Само една джамия в полуострова има документ за собственост. Въпреки трудностите, които държавата създава, продължава процесът на връщане на религиозните имоти. Днес кримските мюсюлмани изпитват най-голяма необходимост от религиозен храм в центъра на града. Отначало управлението се отнесло положително, но по-късно отказало да предостави на кримските татари мястото, определено за джамия. Заведеното дело продължава.
Един от сериозните проблеми, с които се срещат кримските мюсюлмани е, че държавните власти позволяват на различни незаконни секти да развиват дейности из страната и не признават Религиозното управление на мюсюлманите.
Образователните проблеми на кримските татари: По отношение на образованието си те не отстъпват по нищо на останалите етнически групи. Учат в държавните училища, в които има заделени класове за децата им. Преподават им кримски татари, които могат да учителстват и в училищата, където обучението се води на руски. На полуострова има 15 национални училища, в които болшинството от учителите и директорите са кримски татари. В тези училища обучението се води на кримско-татарски език. С една дума, в областта на образованието кримските татари имат всички права. Почти всеки кримски татарин притежава университетска диплома. Те настояват национални училища да се разкриват и в провинцията.
По-голямата част от кримските татари са заети в селското стопанство, животновъдството и търговията. Заедно с това има и много учители, които работят в държавните и националните училища, служат като лекари и медицински сестри в здравните учреждения.
Емин ПатанИзточник 
Портал 
