Защо Ислямски институт?
Обърна ли поглед двайсет години назад, пред мен отново възниква този въпрос: Защо Ислямски институт? Какъв да бъде той? Къде трябва да бъде? Като ще бъде институт, откъде ще се намерят преподаватели?
И още редица въпроси стояха пред нас, първите ентусиасти.
Но преди всичко пред цялата си отговорност стоеше въпроса: Защо Ислямски институт? Защото нуждата от него бе толкова голяма, че чукаше по вратите ни. Завършилите някогашните медресета и випускниците на училището „Нювваб“ или бяха напуснали тоя свят или пък принудително изгонени от страната. Религиозните дейности бяха останали в ръцете на полуграмотни селски ходжи, които поназнайваха нещичко от бащите си или техните ходжи. За голямо съжаление и тези самородни мъже все повече и повече напускаха този свят и се преселваха в отвъдното. Затова въпроса за разкриване на ислямски институт не можеше да се отлага повече.
В онези години духовното ръководство на мюсюлманите също беше съзрял необходимостта от създаването на такъв институт. Тогава все още не бяхме забравили лозунга „Кадрите решават всичко!“ Трябваше час по-скоро да израснат духовни водачи, които да застанат пред мюсюлманското население в градовете и селата.
Какво трябваше да представлява подобен институт? По времето на Втората световна война в тримесечни курсове са подготвени офицери за фронта. Ала краткотрайните курсове за подготовка на имами от 45 дена не дадоха очаквания резултат. Затова през демокрацията се реши да се основат средните духовни училища в Шумен, Русе и Момчилград плюс Полувисшия ислямски институт.
Първоначално Ислямският институт трябваше да бъде тригодишен. В новосъздадения институт през 1991 г. бях назначен за преподавател по турски език. Тогава се събраха наличните кадри в София и с тяхна помощ започнаха занятията в института. Той се помещаваше в приземните етажи на съществуващата сграда на Главно мюфтийство. В полумрачни и студени стаи, лишени от всякакви условия ентусиазирани студенти слушаха лекциите на своите преподаватели, също ентусиасти. Сред първите преподаватели бяха покойните Юсуф Керим, Халил Етем заедно с д-р Исмаил Джамбазов, Мехмед Бейтулов.
През годините 1993-1995 равнището на обучението в института се издигна решително. Но липсата на финансови средства, с които да разплащаме за ток, вода, храна и заплатите на преподавателите продължаваше да ни тегне. В тези тежки години ние усетихме подкрепата на нашите мюсюлмани, които пращаха различни хранителни продукти, с които издържахме столовата. Ръка за братска помощ ни подадоха и от Турция. Въпреки трудностите ние се гордеехме с първите си випускници и се радвахме на техните успехи. Бяхме и полека тръгнали да решаваме неотложния проблем с духовните кадри.
В тази насока освен усилията на първите ни преподаватели трябва да подчертаем самоотдайността и стоицизма на първите студенти, някои от които по-късно заеха преподавателски места в института. Въпреки тежките битови условия, те не се отчаяха, не паднаха духом и се вляха в живота с познанията, които получиха в това ново огнище за знания. След време се стигна до убеждението, че трябва да се изучават и други религиозни предмети, за да могат студентите да получат по-задълбочени и по-обширни познания. Трябваше да се увеличи срока на обучение и от полувисш института се превърна във висше училище.
Този път обаче възникна въпроса къде да бъде Висшия ислямски институт. Битуваха две схващания. Привържениците на едното схващане твърдяха, че Висшият ислямски институт (ВИИ) трябва да бъде в Шумен. Техните аргументи бяха, че преди това там е бил „Нювваб“, че Шумен се явява център на турско-ислямската култура в страната, че градът е разположен в район, където живеят масово мюсюлмани.
Другата група обаче мислеше по-различно, бих казал по-съвременно. Според тяхното мнение ВИИ трябваше да бъде в София. София бе административен, икономически, политически, културен и научен център. Тук се намират по-голямата част от висшите училища в страната, от които при необходимост можеше да се черпят кадри. Тук щяха да израснат млади хора, които щяха да имат поглед върху цялата страна, а не само върху един ограничен регион. Добре стана, че надделя второто становище.
Изхождайки от тези съображения и разбиране Главно мюфтийство подаде молба до Министерския съвет за преобразуване на Полувисшия ислямски институт във висш. На 20 март 1998 г. с Решение № 63 бе разкрит Висшия ислямски институт. Този път радостта ни беше многократно по-голяма. След 45-годишен атеизъм българските мюсюлмани щяха да имат свое самостоятелно висше духовно училище. Представяте ли си какво е това!
Само че този път трябваше да се преодолеят някои стереотипи, шаблони. Според мнението на възпитаните в предишните условия кадри нямаше необходимост от такива училища. За съжаление някои от тях все още мислят по същия начин. Те от една страна не приемат съществуването на такива училища, а от друга се съмняват в подготовката на младите хора в тях. Но трябва да се знае, че основите на ВИИ, например, не са положени случайно и че тук няма да се обучават хора мракобесни, чиито глави ще са оплетени от паяжини, а учебно заведение, изградено въз основа на изискванията на Закона за висшите училища в страната и в което вредом със светските предмети ще се изучават и редица ислямски науки, ще се извършват научни изследвания и в никакъв случай няма да бъде място, от където ще излязат полуграмотни селски имами. Тази мисъл трябваше окончателно да се избие от главите им.
Във ВИИ ще има тристепенно обучение. През първия период студентите получават бакалавърска степен. Следва магистърска степен, което изисква допълнително обучение от година и половина и докторантура, която продължава три години. Засега студенти се приемат само в бакалавърска степен. Завършилите института могат да се реализират като имами, ваизи, учители по вероучение, мюфтии, заместник мюфтии, служители в мюфтийствата и във всички други сектори на живота. Днес почти във всички краища на страна ни можете да срещнете млади, енергични и бодри духовни дейци, випускници на нашия институт.
Лека полека те поемат на плещите си тежестта, която години наред при най-тежки условия носиха техните предци, на които дължим нашата благодарност и признателност.
Студентите във ВИИ вредом със специалните религиозни предмети изучават български, турски, арабски, английски, компютър, педагогика, религиозна психология... При това не е необходимо завършилите института да станат непременно имами. Животът показва, че те спокойно могат да се реализират във всички области на живота като журналисти, писатели, редактори, преводачи, бизнесмени, общественици... Те по нищо не отстъпват на своите връстници. Могат спокойно да застанат пред компютъра, да яхнат колите си и да отидат, където трябва...
Нека сега с вас да пристъпим към ВИИ, който от няколко години се намира в покрайнините на София. Преди всичко вие ще бъдете приятно изненадани от добре заградения и подреден двор. Паркираните автомобили в двора са на преподавателите или на студентите. Редно е първом да се отбием при ректора доц. Ибрахим Ялъмов. Него винаги неизменно ще намерите зад бюрото си да пише или поредния научен доклад, или да подготвя някои официални документи във връзка с работата на института, или да подготвя лекциите си.
Доц. Ибрахим Ялъмов е ценен научен работник, когото унаследихме от предишния строй. От няколко години той оглавява института. Негово задължение е да представлява института в Главно мюфтийство, в Министерството на просветата, с разни наши и чужди университети, да се среща със студенти и преподаватели. Само той си знае как успява във всички тези дейности.
- Висшия ислямски институт се управлява и осъществява цялата си дейност при гарантиране на академичната автономност, включващо академично самоуправление и неприкосновеност. Организирането на дейността на института е уредена в Правилника за устройството и дейността на Висшия ислямски институт, приет от общото събрание и утвърден от Министерския съвет.
По-нататък той ще разкрие, че в института постепенно се изгражда материална и информационна база, че библиотеката на института разполага с основната литература по ислямска теология, компютърен кабинет и прожекционна зала, която предоставя възможност за използване на съвременни технически средства и ще допълни:
- Висшият ислямски институт постепенно се утвърждава като единствено в България съвременно висше ислямско училище за подготовка на висококвалифицирани мюсюлмански теолози и научен център в съответствие с потребностите на епохата и на българските мюсюлмани.
Днес в нашия институт се обучават кадри, които утре ще работят в съответствие с обществените потребности след присъединяването на България в Европейския съюз и с цел да се повиши качеството на религиозната просвета на българските мюсюлмани.
След това обхождаме учебните кабинети. В едно от тях младият преподавател Айхан Селиман има час по арабски. Завършил арабска филология в Саудитска Арабия, може да се каже, че той е един от първите випускници на ислямски институт. От друга стая идва гласа на д-р Сефер Хасанов, полиглот, който владее турски, арабски, английски, български, руски... В друга стая преподавателят доц. Стефан Андреев, един от най-добрите специалисти у нас, преподава османски...
Гост преподавателите от Република Турция са висококвалифицирани и подготвени специалисти. Друго е наши студенти да чуят от техни уста Корана и да усвоят от първа ръка религиозните дисциплини. Често напътствам студентите: „Вземете всичко полезно и необходимо от тях!“
Тук е така всеки ден от седмицата. Всеки ден класните стаи жужат като кошер. Естествено след такава систематична и целенасочена работа се постига и успех. Затова когато след всяка ваканция питам студентите: „Как е? Променя ли се погледа на хората към вас?“ Отговорът винаги е: „Да!“ Почувствали това, студентите с още по-голям ентусиазъм и отговорност се захващат за уроците.
Като се има предвид икономическата криза, обхванала страната ни, цяло удоволствие е да се учи във ВИИ в столицата, където ти е гарантирана храната, квартирата, учебниците, учителите... Този институт е истински дар за българските мюсюлмани, който трябва да се цени и да се запази. Истински щастливци са тези, които учат тук. Няма съмнение, че ВИИ е не по-малко солидно и съвременно учебно заведение, огнище за знания от някогашния Нювваб“.
Портал 
