Ролята на съседите при неразбирателство в семействотоТогаз, когато не могат да се изгладят отношенията между мъжа и жената при неразбирателство, Всевишният Аллах се обръща към съседите със словата:
“А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат одобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е Всезнаещ, Сведущ.” (ен-Ниса, 4: 35).
Съгласно този свещен айет, при възникване на недоразумение между мъжа и жената, което измъчва и двамата, на вярващите се възлага правото да отстранят това разногласие. А факта, че преди всичко тази задача се възлага на роднините, се предполага, че те най-добре знаят или са запознати с причините за конфликта и че те най-лесно ще могат да обяснят или да разкрият положението между тях. А иначе е позволена и намесата на чужди хора.
Налага се обаче съдията да бъде човек справедлив, с напредничави мисли и с познаване на религиозното право. Ако сред роднините няма такъв човек, то вместо него могат да се изпратят и двама души известни с честността и учеността си. (Куртуби)
Що се отнася до задачите на тези двама души, които ще се изпратят, то този, който е изпратен от страна на мъжа и жената трябва да се отделят на неутрално място, където няма да има никой и ще ги питат за оплакванията им и дали искат да се съберат. По такъв начин, след като узнаят причината за неразбирателството помежду им, двамата съдии се събират наедно, разглеждат информацията, която са установили и разбират у кого е причината. След като се разбере кой е истинският виновник за недоразумението, двамата съдии отново заедно съветват, поучават и му забраняват някои неща. По такъв начин те се опитват да отстранят разногласията между страните. Ако успеят, а Аллах Теаля заявява, че ако те пожелаят, Аллах ще ги ощастливи с успех, то значи, че ще успеят. По такъв начин ще укрепят едно семейно огнище, осъдено да се разтури.
Що се отнася до правомощията на съдиите дали те могат да решат да се съберат или да ги разделят, учените юристи не споделят еднакви мнения.
Имам Азам Ебу Ханифе и Ахмед Ханбел заявяват, че след като двамата съдии са само пълномощници на мъжа и жената, то те не могат да ги разделят, без тяхното разрешение.
Имам Малик от своя страна пък заявява, че те решават без тяхното разрешение онова, което е от полза за тях. Ако дори развежданото им са от полза за жената или мъжа, те могат да решат и за развеждането им. Ако мъжът е виновен за неразбирателството до тук изложихме онова, което трябва да се направи ако причината за неразбирателството е у жената. Какво обаче трябва да се направи ако пък вината за неразбирателството е у съпруга?
“Ако жената се страхува, че мъжът й може да напусне леглото й, ако пренебрегва грижата по осигуряването на прехраната и ако по някакъв начин се отвърне от нея, то няма нищо лошо да се уредят отношенията им с мир. Най-добро е помирението.” (ен-Ниса, 4: 128)
Освен че мъжът може да се отвърне от жената, да се мръщи и прави кисели физиономии, да напусне леглото й и я пренебрегва, може също така жената да е възрастна, да е станала досадна с омразните си навици или да пренебрегва съпруга си и всичко това да доведе до положение мъжът да стане по-суров в отношенията си, да не разговаря с нея, да не взема отношения по възникналите въпроси за добро или лошо, послушание или непослушание.
При това положение жената може да постигне помирение с мъжа си като отстъпи от своите права и разбирания. Така например, тя може да му отстъпи правото той да определя по свое желание кога да бъде с нея.
По такъв начин ако жената не иска да разваля семейното си огнище и иска да остане да живее заедно с мъжа и децата си, може да посрещне с разбиране недоразумението, за което станала причина. Дори и тя да не е причината, с отстъпките, които ще прави в полза на мъжа си, може да спаси заплашеното от разруха семейно огнище, децата, които биха осиротели, а дори мъжа си от опасности , които поради незнание се увлякъл по непостижими мечти. Има обаче жени, които преувеличават твърде много дребните недостатъци на мъжете си и се развеждат с проклятия до небесата, а сетне съжаляват и казват: “Защо ми трябваше да се развеждам, когато можех да си седя кротко и мирно в дома си”, но тогава вече е късно. Затова заради още много други неща, по-добре е помирението. (Ниса, 4: 128)
Източник 
Портал 
