Уважението към родителите
Човекът е превъзходното творение на Аллах Теаля, както и Негов наместник на този свят. Това несъмнено е дар за човека, но в същото време и задълженията на човека са по-големи в сравнение с другите творения на Аллах Теаля. В тази връзка можем да кажем, че обичта и уважението са чувства, които съпровождат не само хората, но те са изразени по най-добър начин при тях. Тези чувства и най-вече тяхната изява са основното мерило за морала, интелигентността и характера на хората. Нещо повече обичта и загрижеността на родителите към своето поколение е генетично заложено както при хората така и при животните, докато уважението на децата към родителите се наблюдава само при хората. По начало всеки човек обича родителите си и това също е генетичен залог във всеки човек, но фактът, че този залог се наблюдава само при хората е показател за разликата между хората и другите творения на Аллах Теаля, както и за важността му за човешката същност.
Човекът е сътворен по волята на Аллах Теаля, а също така и човешката природа е в унисон със заповедта на Аллах. Аллах Теаля най-добре познава човешките възможности, слабости и пр., и според това го задължил да изпълнява заповедите Му, в това число и заповедта Му за уважението към родителите. И въпреки необходимостта от добрите взаимоотношения между родителите и децата, в Корана и сунната се говори повече за уважението към родителите, отколкото за обичта на родителите към децата, като причината за това може би е човешкия инстинкт, който предразполага към обичта към децата, докато уважението към родителите се нуждае от насърчаване. Според Исляма уважението към родителите не е само инстинкт или човешки добродетел. Уважението към родителите е повеля на Всевишния Аллах: ”И повели твоят Господар да не служите другиму освен Нему, и към родителите - добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: „Уф”! и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: „Господарю мой, помилвай ги, както те ме отгледаха като малък!” (ел- Исра, 17: 23-24)
В този айет Аллах Теаля повелява да не се прави ибадет на другиго освен на Него. Това е възприемането на Неговото единство, това е основната разлика между исляма и езичеството, това е основния принцип на ислямската религия, която се основава на „ля иляхе илляллах”. Или казано с други думи това е смисълът на „ля иляхе илляллах”. Ако отсъства този принцип, значи няма ислям, а след като няма ислям, няма подчинение на Всевишния Аллах и респективно не става въпрос за уважение и човешки отношения.
Непосредствено след това Аллах Теаля повелява уважение и добро отношение към родителите. Фактът, че повелята за уважението към родителите и повелята за тевхид са една след друга, идва да ни покаже важността на доброто отношение към родителите.
“Не им казвай: „Уф”! Уф - това е най-леката форма на несъгласие и противопоставяне. Според някои учени, ако имаше по-лека форма от тази, Аллах би споменал нея в този айет. А след като е забранено хората да се противопоставят даже чрез най-леката форма на родителите си, какво може да се каже за обиди, наскърбяване или нанасяне на побой над родителите.
Родителите са причина човек да се появи на този свят, те полагат грижи за него още преди да се роди, а също така и след като се роди. За грижите, които майката полага за детето си докато то се намира в нейната утроба, Аллах Теаля повелява:
„И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е тридесет месеца.” (ел-Ахкаф, 46: 15)
д-р Мустафа Хаджи
Портал 
