Те израснаха по нашата земя
Джевдет паша
(1823 – 1895)Според думите му роден е през 1823 г. в гр. Ловеч. Истинското му име е Ахмед, псевдонима Джевдет получава по време на учението си в Истанбул. Баща му хаджи Исмаил е един от ловчанските първенци, а майка му Айше Сюмбюл ханъм е от известния ловешки род Топузоглу. Пак по негово признание дядо му Юларкъран Ахмед ага произхожда от Къркларели, който след битката при р. Прут се установява в Ловеч и заема своето място сред ловешките първенци.
Още като малък с насърчението на дядо си хаджъ Али ефенди научава арабски при ловчанския мюфтия Хафъз Омер ефенди до степен да може да чете и да разбира книгите от областта на ислямските науки. Подир това продължава да взема частни уроци при заместник кадията Хаджи Ешреф ефенди и мюфтията хафъз Мехмед ефенди. През 1839 г. дядо му го изпраща на учение в Истанбул, където за кратко време се проявява с познанията си в научните среди и получава подкрепата на такива учени мъже като Мехмед ефенди от Дойран, Мустафа ефенди от Видин и др. Взема уроци по математика, алгебра, геометрия и др. като същевременно получава документ за правоспособност да преподава частни уроци. Включва се в литературни и научни кръжоци, научава персийски.
Пак по негово признание научава писмено и говоримо арабски и персийски, а разбирал и френски и български.
През 1844 г. започва служебната му кариера, която преминава през различни перипетии и длъжности от министър на правосъдието, на вакъфите, до министър на просветата и вътрешните работи и правосъдието. През 1848 г. бива изпратен с мисия при Кечеджизаде Фуад ефенди в Букурещ, след което с него се връща в Бурса, където пише своята “Османска граматика” и устава на доброволческото сдружение “Ширкет-и хайрие”. През 1853 г. му се възлага задачата да напише историята от Кючюккайнарджанския мирен договор (1774 г.) до премахването на йеничерския корпус (1826 г.)
Наред с кариерата отбелязва в държавните служби Джевдет паша напредва и в научната област. През 1856 г. бива назначен за кадия на Галата, по-късно пак през същата година за кадия на Премъдрата Мекка. През 1861 г. бива възнаграден с длъжността кадия на Истанбул. Същата година бива натоварен с извънредна мисия за потушаване на бунта в Шкодра (Албания). През 1863 г. бива изпратен да инспектира Босненския еялет, където за година и половина успява да създаде два полка на издръжката на местното население.
Завистници обаче не могат да понасят успехите му, поради което малко преди да бъде назначен за шейхул-ислям, той от научните среди бива прехвърлен в средите на държавните служители, с което се прощава със званието “ефенди” и му се присвоява званието “паша”, което явно го обидило.
Новото назначение, което получава Ахмед Джевдет паша е валия на Халеб, където за две години успява да организира цялостния живот на вилаета. През 1868 г. го назначават в длъжността председател на Съвета по правосъдие, а след превръщането на съвета в министерство, става министър на правосъдието. През тези години организира редовните съдилища и подготвя съответните закони и устави за тяхната дейност.
Онова, с което Джевдет паша се прославя е замисълът му да изготви книгата на основата на правната концепция на ханефиите. Впрочем тази му мисъл бива одобрен и той е бил привлечен на длъжността председател на организацията Съвет за правни закони, който съвет бе призван да събере и публикува сборника “Меджелле” с тези закони. Тази организация, в която влизали прочути улеми на онова време успя да напише първите четири тома на “Меджелле”.
Скоро след това Джевдет паша бива избран за член на Държавния съвет, а през 1873 г. за министър на вакъфите. В средата на годината го преназначават за министър на просветата. При неговото управление се съставят учебни програми от първоначалното училище до висшите училища включително. Отпечатан е бил нов учебник по елиф-ба (буквар) открито било първото начално училище под името “ибтидаие” като образователната система била разделена на три степени: начално (събян), рушдие (прогимназиално) и идади (гимназия).
На 30 ноември 1882 г. Джевдет паша се оттегля от поста министър на правосъдието. След кратко боледуване умира на 26 май 1895 г. и бива погребан в близост до тюрбето на Фатих султан Мехмед.
Освен като голям държавник, Ахмед Джевдет паша е бил историк, юрист, мислител, писател, просветител и социолог. Още в ранна възраст като ученик в медресе той бе привлякъл вниманието на своите учители с изключителния си ум и трудолюбие, със знанията и сполучливите си анализи. Заедно с ислямските науки научава арабски и персийски, взема частни уроци по френски, което му дава възможност да се запознава със западната литература и законодателство.
В своята научна, просветителска и държавническа дейност той се отдава главно на три неща: а) Разкриване на нови учебни и културни учреждения; б)Изготвяне и издаване на учебници за всички степени на образователната система; в) Превръщане на турския в научен език.
Своята история той написва на сравнително ясен и разбираем за времето си език, което показва какво голямо значение той придава и на заниманията върху езика. Същевременно той е изготвил учебници по турски език, написани по съвременни методи и предназначени за преподаване в училищата като доказал на противниците, че на турски могат да бъдат написани прекрасни произведения.
Джевдет паша е човека, който успява да съчетае и да постигне синтез между източната турско-ислямска култура с модернистичната западна култура. Той приема първенстващото положение на Запада в областта на положителните науки, техниката и управлението и защитава идеята за преустройство на османските учреждения по техен пример. Той се противопоставя на прякото копиране на европейските закони и твърди, че трябва да се спазват ислямските традиции, поради което играе важна роля при изготвянето на „Меджелле“.
Според Джевдет паша ислямската религия гарантира свобода на всеки, затова на изток на се е случвала борба за свобода като на Запад. Затова пък усилията за приложение на правдата винаги са стояли на преден план. Той е смятал, че именно държавата и правителствата като спазват ислямските правила могат да предотвратят бунтове, вълнения и насилията. По тази причина той е настоявал спрямо немюсюлманите да се отнасят съгласно свещения шериат. Именно поради тази съгласуваност между равенството и правосъдието в османското общество, отсъстват класовите стълкновения, феодалните порядки, експлоатация и насилия, отбелязва той.
Наред с останалите си качества Джевдет паша, особено със своите исторически книги внася нов момент в османската историография. Макар формално да остава привърженик на класическата османска историография, той привнася от иранската традиция написването на история на базата на документи. Така той изгражда своеобразен мост между старата и новата историческа наука.
Книгата му “Тарих-и Джевдет” (История на Джевдет) описва събитията от сключването на Кючюккайнарджанския мирен договор (1774) до премахването на йеничерския корпус през 1826. В дванайсетте тома на тази история могат да се прочетат описания на събития, архивни бележки, официални документи и лични спомени на автора.
В книгата му „Късас-и енбия и ве тарихи хулефа“ (Разкази за пророците и истории на халифите) се разказват притчи за пейгамберите от Хз. Адем до Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), появата на исляма, животът на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), четиримата халифи, турско-ислямската държава до 1439 г.
Освен, че е бил изтъкнат държавник и историк, той е юрист, който въвежда редица новости в правната и юридическата сфера по времето на Танзимата. Негов подпис стои под редица закони и по-голямата част от новосъздадените учреждения. Ето защо Бернард Луис го окачествява като „бележит юрист и правист“. Мектеб-и хукук (Юридическото училище), което представлява ядрото на днешните юридически факултети бива открито през 1880 г. по времето, когато той е министър на правосъдието. Няма съмнение, че най-важното произведение, с което той остава в историята на ислямското и османското право е „Меджелле-и ахкям-и адлийе“ (Сборник с юридически закони).
Източник 
Портал 
