Разградската джамия Магбул Ибрахим Паша
От векове естеството на турците, живеещи в България е особено. Освен с местните нрави битието им е свързано и с мюсюлманската религия и история. Спорейки за съществуването на народите те с право поставят на преден план духа и мястото си в историята. Няма народ без минало, ако изтръгнеш един народ от историята и естеството му, то се превръща в стадо. Ние, родените в тези земи, носим собствената си история, историята на обкръжаващата ни среда и историята на човечеството, защото от векове живеем в една страна, в която се усеща ислямския дух; построени са много молитвени паметници. Въпреки премеждията, нашите предци са успели да ни оставят обичаите, веруюто си и тези места, източник на духовността. Магбул Ибрахим Паша (1490-1536) е известен още като Дамат, Магбул, Френк. Говори се, че Османският Садразм (Мин. Председател) е бил италианец, грък или албанец.
Според преданията е бил отвлечен от алжирски корсари, бил е продаден на богата вдовица в Маниса. Той е получил прекрасно възпитание, научил е турски, арабски, персийски и гръцки език. Кануни, който по това време бил валия в Маниса, научил за способностите на момчето, отвел го в Истанбул, освободил го от робство, направил го държавен служител и когато Кануни се е качил на трона момчето станало негов „хас одабашъсъ". Оженил го за сестра си Хатидже Хатун. Направил го Садразам. Тринадесетгодишния Садразам бил личен човек на Кануни и прославен с прозвището „Магбул".
Способният и далновиден държавен глава Ибрахим потушил въстанията в Анадола и с успех ръководил военните походи към Виена и Ирак. Заради успехите си бил награден със званието „Сераскерлик" и му били предоставени целите приходи на „Бейлербейи Румелия". Само че всички тия негови успехи озверили враговете му.
Гордостта му, свободното му изразяване на личното мнение по религията, отношенията му с Кануни като с равен и доносите на някои среди в сарая станали причина Кануни да намрази Ибрахим. Една вечер Ибрахим бил извикан в сарая Топ Капъ, където главатарят на джеллатите Кара Али го удушил с въже.
Джамията била поръчана на Мимар Синан от великия везир на Кануни. Садразъм Магбул Ибрахим паша и от 1526 до 1532 година е била построена в центъра на Разград. (Данните за строежа на джамията ги вземам от брошурата на Мустафа Молла Осман, издадена през 1993 година в Разград.)
Величествената молитвена зала е облицована с грижливо дялани бели камъни. Стените й са с дебелина 1,63 м, леко наклонени навътре. Корнизите й са много нежни.
Фантастичната здравина на монумента – величественото кубе, е с двоен каснак – горния двадесетичетириъгълник е с дванадесет прозореца 075/147 м, колкото са часовете на деня. На трите фасади има по 13 прозореца разположени шахматно в равнобедрен триъгълник. Храма се осветява от 57 прозорци. Покривалото на михраба е украсено със сталактити, окото трудно може обхване броя им. Акустичното кубе е така построено върху пандативите и стените сякаш ще литне. Чудната акустика на храма е най-голямото достигнало до нас творение, защото построените дотогава джамии не се ползвали от тази техника.
Кредитор на тази джамия е Ибрахим Паша, но монумента е недостроен. Завършил я Махмут Паша. Мустафа Ел Кадъ казал, че според нейната азбучна хронограма, годината се получава като се извади десет." „Джами ел ебрар, дар ел мукъймин" е поетичният израз. Всяка буква има определена цифра. Сборът на цифрите и буквите в хронограмата са 1035, като се извади 10 остава 1025 по хиджри, а по григорианския календар е 1616 година. Защото надписът над входната врата съобщава втория ремонт на джамията през 1616 година.
Минарето на Разградската джамия представлява мънисто сред бисерите на турската култова архитектура от началото на XVI век. Всеки неин камък е изработен с фантастично търпение.
Всеизвестна истина е, че джамията се руши, тя се нуждае спешно от ремонт. Свидетели сме, че отделни личности няма да направят това. Джамията чака ремонт. На чия отговорност е сега джамията, кой се разпорежда с нея? Мисля, че на този въпрос трябва да отговорят хора, които работят в съответните институции. Същите да решат въпроса с ремонта й.
В момента разградската джамия „Ибрахим паша" нито е исторически паметник, нито е музей, нито е и джамия, където могат да се извършват молитви, а е една развалина.
Търсят се отговорни хора, отговорни институции, за да се реставрира и оцелее.
Мехмед Сансаров
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година