Мюсюлмански духовници обвиняват съда
Продължаващата вече две десетилетия игра на държавните органи с мюсюлманското изповедание доведе до краен предел напрежението в самото изповедание. Може на някои да им харесва тази несигурност в живота на изповеданието, обаче трябва да се знае и разбере, че края на краищата наличието на язва в организма на държавата я разяж-да отвътре и тя може да доведе до нежелани последствия в бъдеще.
Повече от 130 години българските мюсюлмани са показвали, че са лоялни граждани на тази страна и с нищо не са заслужили такова унизително отношение, на което сме свидетели през последните две десетилетия.
Ние разбираме, че неустановените все още демократични принципи на управление на държавата нанасят щети на самото общество, но в това нямат ни-каква вина самите мюсюлмани, а онези, които се намесват пряко в дейността на изповеданието. Крайно време е да се разбере, че изповеданието не е и не иска да бъде държава в държавата, а държи за единството и целостта както на държавата, така и на обществото ни.
Затова на организираната в Главното мюфтийство пресконференция главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи пред представителите на медиите с чувство на дълбоко огорчение заяви:
- Преди всичко искам да ви запозная с историята, която продължава вече 20 години от 1991 година с назначаването от ЦК на БКП Недим Генджев за главен мюфтия. Оттогава започва сагата на вписвания и невписвания, на определянето кой е легитимен и кой не в изповеданието. След като религията е отделена от държавата, би трябвало тя да определя своите ръководни органи, а не други.
По-нататък главният мюфтия определи следните акценти:
1. Религиозна институция - израз на конституционно гарантираното право на вероизповедание като самоопределяне, сдружаване и управление на съответното юридическо лице - на широк кръг правни субекти, изповядващи мюсюлманска религия.
2. Историята на вероизповеданието като юридическо лице се отличава с поредица действия и бездействия на държавни органи (откази за вписвания от страна на Министерски съвет и съда впоследствие, създаване на инициативни комитети и назначаване на особени представители, откази за заличаване и заличаване на вписани обстоятелства въз основа на съдебни решения, постановени в искови производства - едни от които разглеждани в очевидно кратки срокове, а други - неприключващи с години), водещи до несигурност в статута на Изповеданието досежно устройствен акт и органи на управление и контрол:
• С решение №-1 от 18.02.2003 г. служебно е вписано като религиозна институция “Мюсюлманско изповедание” с устав и ръководство, съобразно решенията, взети на НМК, проведена на 28.10.2000 г. - последната по време, утвърдена по реда на Закона за изповеданията (отм.) Решенията на тази Конференция са обявени за нищожни с решение от 08.03.2004 г. и е заличено извършеното вписване. Предходно регистрираната в Дирекция по вероизповеданията при МС е НМК от 23.10.1997 г., чиито решения са обявени за нищожни с решение от 08.03.2004 г.
• На 13.12.2003 г. са проведени две паралелни НМК и избраните от тях ръководни органи са поискали да бъдат вписани със заявител Фикри Сали Хасан и със заявител Исмаил Али Гьоч - като производствата по тези производства са спрени с определение от 30.04.2001 г. Искът на Исмаил Али Гьоч срещу избора на Фикри Сали Хасан е отхвърлен с решение от 19.04.2007 г. , но с решение от 11.05.2005 г. регистърният съд е отменил определението за спиране и е отказал вписване по заявлението на Фикри Сали Хасан. По иска на Фикри Сали Хасан, е образувано ф.д. от 2004 г.
• Със заявление от 03.06.2004 г., лицата, избрани на НМК от 07.08.1996 г. са поискали вписването на нейните решения. Производството по това заявление е спряно с определение от 14.06.2004 г. до постановяване на влязло в сила решение по искова молба от 14.06.2004 г. на Фикри Сали Хасан.
• В периода 19.07.2004 г. - 11.05.2005 г., Изповеданието - съгласно вписване в регистъра на СГС - е било представлявано от трима представители, назначени от съда, които са свикали НМК на 20.03.2005 г. Определението на съда за назначаване на представители е обезсилено с определение по от 2004 г. на Софийски апелативен съд.
• Решенията на НМК от 20.03.2005 г. са вписани с решение №-7 от 21.05.2005 г., прогласени за нищожни с решение от 2007 г., влязло в сила на 01.08.2008 г. и заличени, съгласно решение от 14.04.2008 г. на САС.
• Междувременно, с решение №-6/11.05.2005 г. и решение на САС са вписани уставът и ръководните органи, избрани на НМК на 07.08.1996 г., независимо от наличието на гражданско-правен спор неприключил и понастоящем (проведени са 15 заседания, и е все още на първа инстанция) и поради възприетото от ВКС в определение от 20.04.2005 г., че се касае за служебно задължение за вписване на основание Закона за вероизповеданията, а не за вписване по заявление.
• С решение №-9/22.04.2008 г. са вписани уставът и изборът на ръководни органи, съобразно решенията на НМК от 19.04.2008 г. - предмет на настоящото производство.
• Към настоящия момент са заявени за вписване решенията за приемане на устав и избор на органи на Изповеданието, взети на НМК от 31.10.2009 г., производството по което е спряно с определение на регистърния съд., въз основа на заявление от 02.11.2009 г. подадени от Шинаси Сюлейман Шакир, Недим Хафъз Ибрахим Генджев и Хайредин Рамадан Хатин. Регистърният съд е мотивирал акта си за спиране на вписването въз основа на погрешно възприетото от фактическа страна, че с невлязлото в сила решение по в.ф.д. № 1295/2009г., САС е установил неистинност на устава, съобразно който е свикана и проведена НМК от 31.10.2009 г.
3. По отношение на представителството и управлението - анализът от уставите на “Мюсюлманско изповедание” обосновава извод, че ръководните органи имат определен мандат, като в последните години, той е с продължителност 4 години. Институтът на мандата сам по себе си гарантира правото на оправомощаващия да контролира действията на оправомощения, както и задължението на последния да се отчита пред този, който му е делегирал правомощия. Видно от проведените конференции в периода след 1996 г. и понастоящем, независимо доколко провеждането им е опорочавано, на нито една изповядващите мюсюлманска религия не са потвърдили избор на Недим Хафъз Ибрахим Генджев и устройствен акт на Изповеданието, съобразно решенията, взети на НМК през 1996 г. Само по себе си това обстоятелство налага извода, че със съдебни решения - безспорно, основани на констатирани пороци по свикване и/или провеждане на върховните колективни органи на Изповеданието - се подменя действителната воля на изповядващите Исляма през годините и към днешна дата, воля, съставляваща конституционно гарантираното им право на вероизповедание.
4. Формалното прилагане на устава, приет на НМК от 07.08.1996 г. ще доведе до несъответствие с разпоредбата на не¬овия чл. 69, ал.1, предвиждаща, че ВМДС има състав от 30 членове - фиксиран, а не лимитиран в горната си граница брой. От избраните преди повече от 13 години само 25 - в очевидно противоречие с предписания в устава общ брой - към настоящия момент 9 вече са починали, а 7 са декларирали писмено, че не желаят да осъществяват правомощията си като членове на ВМДС. Това, на практика, означава, че централният колективен орган, председателстван от д-р Генджев, ще функционира в състав от 9 члена, което очевидно е в противоречие с избора, проведен през 1996 г. и с устава, приет през 1996 г. Не е без значение и обстоятелството, би ли могъл в този си състав този колективен орган да вземе валидно решение за свикване на НМК - правомощие, което не е упражнено от години от страна на ВМДС и неговия „легитимен председател” Недим Хафъз Ибрахим Генджев.
5. По отношение съхраняване имуществото на Изповеданието - историческият преглед върху имуществото на мюсюлманска религиозна институция сочи, че след вакъфиране имотът остава неприкосновен завинаги. Това е залегнало и в ислямските религиозни догми, в този смисъл са и съответните разпоредби на приетите устави след 1989 г., като уставът, приет на НМК на 07.08.1996 г., в противоречие с религиозната забрана допуска продажба на вакъфи. Тоест, заличаването на решенията на НМК от 19.04.2008 г. въз основа на въззивното решение ще санира предварително - до произнасянето от ВКС - устав, противоречащ на религиозните догми, при все че верското убеждение (безспорно включващо и разпореждането с вакъфи) е задължителен реквизит на всеки Устав по действащия към момента Закон за вероизповеданията.
Портал 
