Шри Ланка - Земята на Хз. Адем
Връх Адем се намира в планината Шри пада, заобиколена от езера и тропически гори. Тук се намират и богати залежи от руди. На върха на планината на мястото, където е стъпил Адем алейхис селям при пристигането си от рая е изграден дом за посетители. Известният арабски пътешественик Ибн Батута през XIV век се изкачил в планината, за да види стъпките на Хз. Адем, дълги 14 педи. И сега хората изкачват 4600 стъпала, за да стигнат върха на тази планина.
Мюсюлманите в Шри Ланка представляват 7 на сто от населението на страната. В столицата Коломбо и в останалите градове се издигат многобройни джамии като Величествената (Гранд) джамия, Марадана джамия, Средната джамия, Колупития джамия, Бамбалпития джамия, Борах джамия, Военната джамия и Голямата джамия, които украсяват силуета на столицата. Доскоро в тези джамии все още се четяха хутбета, в които се споменаваше имената на османските султани. През 1909 г. цейлонските мюсюлмани, тайно от английските колониални власти, откриват клона на дружеството за подпомагане на османската флота и изпращат събраните средства в Истанбул. Те, под ръководството на организацията Ислямски съюз се обявяват в подкрепа на Османската държава по време на балканските войни. А когато започва Първата световна война, в края на 1914 г. в Коломбо се свикват две събрания в Съюза на моорите и в училището „Хамидие“. Въпреки английските колониални власти те отново се обявяват в подкрепа на османците. Те също така подкрепят Турция по време на национално-освободителната война, която води против империалистическите държави.
По време на управлението на султан Абдулхамид хан отношенията между Османската държава, която придава определено голямо значение на Далечния изток, и Цейлон /Шри Ланка/ се развиват още повече. От 1364 г. семейство Маркар изпълняваше длъжността на главен консул на Османската държава в Шри Ланка. От тях Абдулмеджид Хюсеин Леббе е изпълнявал особено успешно своята мисия в Коломбо като чрез списание „приятелите на исляма“ повежда решителна борба срещу мисионерите, благодарение на неговите упорити старания в петъчните си хутбета цейлонските мюсюлмани споменаваха името на султан Абдулхамид II.
След Абдулмеджид ефенди през 1903 г. същата длъжност заема Мухаммед Маджан Маркар Леббе. А неговият внук Мухаммед Фарук все още е жив в Шри Ланка и пази снимките и спомените за своя дядо.
С поощрението на султан Абдулхамид II през 1900 г. в Коломбо е разкрито училището “Хамидие” с искрената подкрепа на заможните цейлонски мюсюлмани под ръководството на Хаджъ Абдулкерим Ахмед Леббе.
Синът на Ебу Бекир ефенди Ахмед Атауллах ефенди, изпратен на нос Добра надежда през 1901 г. се отбива в областите Коломбо и Галле в Цейлон и оказва голяма помощ при изграждането на училището „Хамидие“ в града. Името на училището през 1921 г. бива променено от Медресету-л Хамидие в Мъжка английска гимназия „Хамидие“.
Цейлонските мюсюлмани в съдилищата носеха фесове като символ на исляма. През 1905 г. цейлонските мюсюлмани организират масови митинги против забраната на английските колониални власти и в подкрепа на идеята в съдилищата да се носи мюсюлмански фес като символ на исляма. Те разпространяват протестни манифести, подписани от повече от 100 изтъкнати мюсюлмански дейци в Цейлон.
Портал 
