Адем и Хаууа
Някога, много отдавна, на нашата земя, не живеело нито едно същество.
Аллах пожелал да създаде човека, за да може той да Му служи, да живее на земята, да сее и жъне, да строи домове и прокарва пътища.
Казал на меляикетата:
- Аз ще сътворя наместник на земята.
Меляикетата отвърнали:
- Ще сътвориш там някого, който да сее поквара и да пролива кръв ли? Та ние Те превъзнасяме и възхваляваме, отдаваме Ти дължимата почит.
Аллах Теаля казал:
- Аз зная това, което вие не знаете.
Подир това меляикетата замълчали и си казали:
- Несъмнено нашият Господ знае всичко. Няма да сътвори нещо напразно.
***
Аллах Теаля казал на меляикетата:
- Аз ще създам един човек от кал. Когато му придам форма и му вдъхна от Своя дух и го даря с живот, вие му се поклонете до земята в суджуд.
Меляикетата казали:
- Чухме заповедта Ти и се подчинихме, о Аллах,
Но на шейтана това не се понравило, защото бил горделив. Смятал, че той е най-висшето измежду всички творения на Аллах.
Аллах Теаля вдъхнал на Адам от Своя дъх. Станал истински жив човек. Тогава всички меляикета се поклонили на Адам. Но шейтана не се поклонил. Обзелото високомерие, възгордял се. Така първият, който се разбунтувал срещу Аллах, бил шейтанът.
Аллах му рекъл:
- Кое е това, което против Моята заповед те възпира да се кланяш?
Шейтанът отговорил:
- Аз го превъзхождам. Мене ме създаде от огън, а него – от кал.
Когато чул това, Аллах се разгневил. Прогонил го от дженнета с думите:
- Махай се от тук. Какво ти стана? В дженнета живееш, а се възгордяваш.
Шейтанът рекъл:
- О Аллах, след като ти ме прогони от дженнета заради Адам, аз пък ще се старая да откъсна него и синовете му от Твоя път. Ще ги подучвам на лоши и скверни неща.
Аллах Теаля наредил така:
- Аз дадох на Адам и на синовете му разум, за да различават хубавото от лошото, добрината от злината. Ако въпреки това послушат тебе, сами ще понесат отговорността за това. Но благочестивите, и разумните със сигурност няма да ти се подчинят. Тях никога няма да отклониш от Моя път.
***
Аллах Теаля поискал да покаже на меляикетата, че Адам е по-мъдър от тях, защото за него човекът стоял по-високо от останалите.
Заповядал да докарат различни животни и птици от всички краища на земята. Показал ги на меляикетата и им рекъл:
- Ако си държите на думата, кажете да видим техните имена.
Меляикетата отвърнали:
- Ние Тебе възхваляваме. Не знаем нищо друго освен това, на което си ни научил. Ти си този, който знае всичко и отсъжда истината за всяко нещо.
Аллах Теаля казал:
- Ей Адам, ти кажи имената им. Едно по едно Адам изброи имената на всички животни и птици.
Тогава Аллах Теаля рекъл:
- Не ви ли казах? Аз зная всички тайни на земята и небето. Аз зная и това, което показвате, и това, което криете.
***
Аллах Теаля настанил Адам в дженнета. Там той живял сам-самичък. Ядял от дженнетските плодове, пиел от дженетската вода. Ала не можел да си намери другар, който да прилича на него и с когото да си приказва. Аллах Теаля се смилил над Адам. Пожелал да му сътвори по негово подобие една жена, с която той да заживее.
Адам бил заспал. Когато се събудил видял до себе си една жена, която седяла и го наблюдавала. Като я гледал объркано, той попитал:
- Коя си ти, как се казваш?
Тя отвърнала:
- Аз съм жена, ала не зная името си.
Адам я изгледал радостно. Когато видял, че тя е негово подобие, живо човешко същество, което се движи, казал:
- Ти си Хаууа.
Дошли меляикетата Като видели Хаууа до Адам, поискали да изпитат колко знае той и попитали:
- Адам, как е името й?
Адам им отвърнал:
- Хаууа.
***
Адам и Хаууа заживели щастливо в дженнета. Били заобиколени от спокойствие и сигурност. Не знаели що е умора и страх.
Ядели и пиели всичко, което им харесвало.
Аллах Теаля казал на Адам:
- Ей, Адам, ти и съпругата ти живейте в дженнета. Яжте всичко, което пожелаете. Само не посягайте към това дърво. Доближите ли го, ще бъдете от неправедните.
Аллах Теаля им разрешил да ядат плодовете на всички дървета с изключение на едно. По този начин искал да научи човека да се владее и да проявява воля.
Сторили така, както им заповядал Аллах. Заживели щастливо в дженнета без да изпитват каквато и да било нужда.
Аллах предупредил Адам за шейтана, защото знаел, че шейтанът им завижда. А шейтанът не желаел те да бъдат добре.
Казал на Адам:
- Ей, Адам, шейтанът без съмнение е враг на тебе и на съпругата ти. Да не те вкара в грях и да стане причина да те прогоня от дженнета. Тук вие не знаете що е глад и жажда. Не сте жадни, не проливате пот.
Адам и Хаууа продължили да живеят в дженнета. Но и шейтанът ги дебнел и се опитвал с хитрост да ги изкуши.
Един път се приближил до тях и рекъл:
- Ей, Адам, да ти покажа ли дървото, което ще те направи безсмъртен в дженнета и господар на безчет богатства?
Адам го погледнал, за да проумее думите му. Шейтанът посочил с ръка дървото, което Аллах му бил забранил да доближава.
Адам не му обърнал внимание. Но шейтанът продължил без да губи кураж:
- Вашият Господ ви забрани това дърво, за да не живеете вечно и за да не се сдобиете с голямо богатство.
Адам отново се отдалечил и не проявил интерес към него.
Тогава шейтанът тръгнал по петите му и казал, като се заклел в Аллах:
- Аз само ви съветвам. Не се съмнявайте в това.
Когато Адам и Хаууа чули, че шейтанът се кълне в Аллах, си рекли:
- Не е възможно някой да се кълне в Аллах и да лъже. По всяка вероятност този е праведен и ни казва истината.
После и двамата яли от дървото, което Аллах им забранил.
Щом погълнали в стомаха си плода, останали голи-голенички. Двамата се огледали и видяли, че нямат дрехи върху себе си.
Много се засрамили. От срам откъснали по един бананов лист и се помъчили с него да покрият телата си.
Избягали надалеч, понеже се срамували от Аллах. Но Аллах ги виждал и знаел, че не са спазили заповедта Му да не ядат забраненото дърво.
Аллах Всевишния казал на Адам:
- Ей, Адам, от Мене ли бягаш?
- Не, Господи, но се срамувам от Теб – отговорил Адам.
Аллах рекъл:
- Аз не ви ли бях забранил да доближавате това дърво? Не ви ли казах: „Шейтанът е ваш отявлен враг"?
Адам и Хаууа казали:
- О, Аллах, ние извършихме неправда спрямо себе си. Ако не се смилиш над нас и не ни простиш, ние ще бъдем от хората, които са загубили много.
Аллах попитал Адам:
- Аз те настаних в дженнета. Дадох ти всичко, което пожела. Не ти ли стигна, което ти дадох, та посегна към това дърво?
Адам отвърнал:
- О, Аллах, помогни ми. Аз сметнах, че е невъзможно да лъже някой, който изрича Твоето име.
Аллах Теаля наредил:
- Ще слезете на земята и отсега нататък с умора и пот на челата ще заживеете живот, изпълнен с трудности.
Адам много се натъжил. Усетил в себе си голямо съжаление и заплакал.
Аллах Теаля го научил как да се разкайва. А той се помолил:
- О, Аллах прости ми, смили се над мен.
Подир това Аллах Теаля се смилил над него и му опростил.
ИЗВОДИ И ПОУКИ
Човек е създаден, за да опознае Аллах Теаля и за да благоустрои земята. Бащата на всички хора е Адам. Когато Аллах Теаля съобщил на някои меляикета, че ще сътвори Адам, те попитали: „Ще създадеш там някой, който да сее радвала и да пролива кръв?", но не за да противоречат на Аллах Теаля, а за да научат това, което не знаели. Значи и меляикетата не знаят всичко. Не са се задоволили само с това, което знаели. Поискали да научат и другата причина за сътворението на Адам (алейхис селям). Човек не трябва да се възгордява със знанието, което притежава, трябва да бъде скромен. съзнавайки, че това, което не знае, е много повече. Всичко, което Аллах прави, забранява и създава е мъдро и уместно.
Меляикетата изпълнили заповедта да се поклонят на Адам в суджуд. Но Иблис (Шейтанът) не я изпълнил. Понеже заради горделивостта си Шейтанът сметнал, че неговото мнение и разбиране стоят по-високо от заповедта на Аллах Теаля, той станал неверник. Бил прогонен от дженнета. Защото бил лишен от дженнета и милостта, се превърнал във вечен враг на нашия прародител и на нас. Но не е в състояние да навреди на тези, които са се обърнали истински към Аллах Теаля и му се подчиняват, защото Аллах Теаля е заедно с тези, които са му се посветили и му се покоряват.
Адам отговорил на въпросите, които му задали, така както го научил Аллах. А меляикетата не могли. Дори и меляикетата могат да не знаят нещо, ако не са имали възможността да го научат. Щом е така, първата работа на човека е да научи това, което не знае.
За материалното и духовно спокойствие на човека Аллах Теаля сътворил съпругата на Адам (алейхис селям) – Хаууа. За да имаме спътник в живота, в името на материалното и духовното ни спокойствие ние също трябва да се сдобием със съпруг или съпруга, с други думи да се оженим.
Вярващият трябва винаги да познава своите приятели и врагове. да бъде приятел с приятеля и враг с врага си. Шейтанът е нашият вечен враг. Врагът се стреми да представи на човека лъжата за истина. А това той прави като използва слабостите на човека. За вярващия ценно е онова място, където той се подчинява на Аллах Теаля. Когато престане да се подчинява и прояви непокорство, където и да се намира, рабът може дa бъде прогонен оттам.
Шейтанът не се покаял за големия грях, който сторил, защото смятал, че постъпва добре. А Адам и Хаууа – нашата майка – разбрали, че грешат и веднага се обърнали към покаяние. И Аллах приел тяхното покаяние. Това прегрешение в Дженнета било извършено преди Адам (алейхис селям) да бъде удостоен с пророчеството. Когато съгреши, човекът също трябва веднага да се обърне към покаянието, за да му бъде то прието.
Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година
Портал 
