Джобни париНе е правилно да се мисли: “Аз теглих много, поне децата ми да не теглят.”
Джобни пари на децата трябва да се дават, за да се развива у тях чувството за отговорност. Те ги приучват да спестяват, да проявяват търпение и да са икономични при боравене с пари.
Естествено, всеки родител иска да купи за детето си най-хубавите неща, за да живее то най-добре. Но въпросът за джобните пари трябва да се разглежда паралелно със състоянието на доходите и възможностите на семейството. Ала тук трябва да се внимава тези пари да не са нито много, нито пък малко.
Ако джобните пари са в повече, отколкото трябва, и детето ни не спестява от тях, то може да ги превърне в средство за надмощие над приятелите си, за да ги притиска в даден момент. По такъв начин можем да станем причина за развитието на черти като безотговорност и алчност характера на детето си.
И обратно, ако джобните пари са недостатъчни, тогава пък у детето ни се поражда чувство на малоценност и изпитва притеснение пред съучениците си. В резултат на това детето може да израсне непокорно и непослушно и по-късно да се оформи като агресивен младеж. Следователно, към джобните пари трябва да проявяваме отговорност и внимателно отношение към количеството и начина им на изразходване.
А що се отнася до братята, ако между тях няма възрастова разлика, джобните пари трябва да са равни, ако пък има такава разлика, количеството на парите решително трябва да съответства на годините.
Не е правилно разсъждението на родителите, които казват: „Аз теглих много, поне децата ми да не теглят“. Това е погрешна логика и решително накърнява разбирането на детето за икономично и разумно изразходване на джобните пари.
Освен това важно е да знаем кога и по колко пари да даваме.
Идеалният вариант на децата в първите класове на началното училище трябва да се дават пари достатъчни за деня. В основното училище - за цялата седмица, а в университета - за целия месец. По това преди всичко трябва да е свързано с развитието на чувството на отговорност на детето ви.
Родителите трябва да поставят определени цели пред децата си, като по този начин ги приучат да изразходват целесъобразно парите, които им се дават, а останалата част да спестяват за неща, които ще им потрябват в училище.
М. Емин БакърдемирИзточник