Поробената страна - Източен Туркестан
Истината за предишния и настоящия живот на Източен Туркестан
Въпреки невероятното погазване на човешките права, за тях западния свят предпочита да мълчи, а ислямският, макар че вижда онова, което става се преструва, че не вижда заради политическите и икономическите си интереси и някак с лека ръка отхвърлят онова, което преживява Източен Туркестан. Затова вече години наред не спира държавният терор и асимилаторската политика на китайското ръководство. Източен Туркестан, който десетилетия наред пъшка под гнета на комунистически Китай успява частично да попадне в полезрението на международната общност едва при екстремни ситуации. Така както и преди известно време, когато официалните китайски власти съобщиха за 196 убити, а според местните източници броят на убитите на 5 юли т.г. надхвърля 1000.
Както е известно притеснението на народа на Източен Туркестан както и на останалите народи, които все още живеят под робство, е, че не им се обръща достатъчно внимание, не се чуват стенанията им, а и дори да се чуват не им се обръща необходимото внимание... Най-важната преграда, която възпира отзвука от преживяното в тази страна са политическите пристрастия. Ето защо Източен Туркестан и неговия измъчен народ, с който споделяме редица общи неща, заслужава нашето внимание и състрадание.
Туркестан - прародината на тюрките
Източен Туркестан се намира на запад от Китай, някъде в центъра на Средна Азия. Тъй като е бил център на номадските тюркски империи, през 7 век започнал да се нарича с името Туркестан. През 1949 г. комунистически Китай завладява Източен Туркестан, а държавното му ръководство уж бива поканено от тогавашния баща на народите Сталин и унищожено по време на полет от заложена бомба в самолета. От тогава Източен Туркестан се наименува Синджануйгурска автономна област.
Според официалните данни, почерпени от китайските източници, Източен Туркестан заема площ от 1.600 000 квадратни километра с население от 20 и половина милиона жители. Само че действителната повърхност на страната е 1.823.418 квадратни километра, а броят на уйгурското население надхвърля 40 милиона души. Може би някой ще каже, че това е капка в морето на милиард и 500 милионното население на Китай, но нима това може да бъде оправдание за нечовешкото отношение към изстраданото уйгурско население?
Своеобразен начин в асимилаторската политика
на китайското ръководство е задължителното премахване на плода при бременността на жените, насочено главно към уйгурските и казахските тюрки. Поради „умелото“ ръководство на Китай и водената години наред асимилаторска политика в страната днес равновесията в броя на населението значително се променило във вреда на местното население. Днес уйгурите и казахите съставляват едва 54 на сто от Източен Туркестан, а останалата част са китайци. Не трябва да се забравя, че през 1949 г. те представляваха едва 3 процента от населението на Източен Туркестан.
При тази жестока асимилаторска политика на сегашното китайско ръководство на преден план излиза метода на премахване на плода при бременност ако властите сметнат, че броят на децата в дадено семейство надхвърля определеното число. Заради прилагания аборт и насилственото кастриране всяка година умират десетки хиляди деца и жени. Ако мъжете на бременните жени заемат държавни служби, те биват отстранени от работа и лишени от всякакви социални права.
Политика на атеизма
Борбата, която комунистическият режим води в Китай срещу религията и духовните ценности в Източен Туркестан придобива своя най-яростен вид.
Така например, онези, които работят в държавни учреждения не могат да кланят намаз, да спазват оруч, да отидат на хадж и т.н., които неща се смятат за извънзаконови отживелици.
За да заемат някаква длъжност в държавната администрация, трябва непременно да бъдете член на комунистическата партия, неща близки и познати нам до болка у нас в близкото минало. А когато си член на партията, това те поставя в положение на своеобразна различност. Така например, ако член на партията е извършил престъпление, за което трябва да се осъжда на смърт, то наказанието му се променя в доживотен затвор, казано по-ясно единствено членовете на комунистическата партия се радват на най-малкото внимание, което трябва да се окаже на даден човек. Само че да си член на комунистическата партия е доста тежко задължение. Бидейки партиен член, независимо дали е служител или обикновен редови гражданин, уставът му забранява да вярва в религията. Нима сме забравили тези деяния?
На учащите също така им е забранено независимо дали се намират в училище или извън него, да изпълняват религиозните си задължения. Трудно е да се посочи броят на убитите религиозни деятели през последните 60 години, през които Източен Туркестан живее под окупацията на Червен Китай. Но известно е, че само през периода между 1949 до 1952 г. са ликвидирани 120 хиляди религиозни деятели от уйгурското население.
Когато погледнем историческите източници виждаме, че в Източен Туркестан има значителен брой месджиди. За съжаление обаче днес едва малка част от тях са оцелели. Защото комунистическото ръководство на Китай води целенасочена политика на атеизъм и обезверяване на населението. Това също трябва да напомним на някои хора у нас, които ни сочат като „правилна“ линията на китайското ръководство!
От 1949 до 1979 г. в Източен Туркестан са унищожени 29 000 джамии. А онези, които са оцелели, се използват за свински кочини, военни казарми, складове, кино и театрални салони.
Макар че известно подобрение на положението в Източен Туркестан настъпи след смъртта на Мао, то главната политика остава неизменна и до днес.
Така например до 1997 г. в района на Хотен насилствено са затворени 1218 джамии, а 939 са изравнени със земята.
На жените, независимо дали са служителки или домакини им е забранено да посещават джамиите. На всички под 18 години, независимо дали са ученици или не, също така им е забранено да посещават религиозните храмове.
Всеки член на определен джамийски джемаат е принуден да изпълнява молитвите си единствено в джамията в своя квартал. Посещаващите други джамии се наказват. Забранено е в джамиите да се използват високоговорители за провъзгласяване на езана.. А теравих намаз може да се изпълнява единствено в централните джамии.
Задължително обучение на китайски
Във висшите учебни заведения, в които по-рано се преподаваше на уйгурски, сега задължително е въведен китайски език. Онези преподаватели, които не могат да преподават на китайски са принудени да подадат оставките си. Този закон, който изтласква извън обществения живот онези, които не владеят китайски цели народът на Източен Туркестан да забрави своята същност, своя народност, независимост, религия и езика си, за да може в бъдеще изцяло да се чувства китаец.
Работа за уйгури няма!
Според данните, поместени в едно списание, в което се намират обяви за работа и работна сила в страната, се посочва, че през 2003 г. малцинствата са имали 70 на сто възможност да си намерят работа. Този процент през 2005 г. пада до 32,8 на сто, а през тази година е едва 1 на сто. Така например всяка година в областта Аксу висше образование завършват около 5330 младежи, но едва 1 процент от тях могат да се уредят на някаква работа.
За да си намери подходяща работа всеки уйгурец трябва да владее добре китайски, което през последното десетилетие за тях стана задължително. Поставен беше край на владеенето на два езика. Това означава уйгурският език бързо да отстъпи своите позиции и да остане извън икономическия живот.
Същност на събитията от 5 юли
На 26 юни някакъв китайски вестник публикува лъжлив материал озаглавен “6-има уйгурски младежи нападнаха две китайки”, след което в една фабрика за детски играчки в провинция, близка до Хонг Конг избухва пререкание между работниците китайци и уйгури. След събитията, при които биват убити двама младежи уйгури, ръководството на фабриката, която принадлежи на китайската държава, уволниха 500 работници уйгури, въпреки че събитието е предизвикано от китайци. Уволнените работници уйгури съобщават това положение на семействата си в Урумчи (столицата на автономната област), където те се дигнаха да протестират срещу това своеволие. Няколко хиляди уйгури излязоха на протестно шествие, при което танкови части на китайската армия навлязоха в Урумчи и още при първия сблъсък, продължил 4-5 часа биват убити 140 души и 900 са ранени. Сблъсъците продължиха и през следващите дни като официално се съобщава за 196 убити, но местните източници сочат техния брой като 1000.
Бейтуллах Демирджиоглу
Портал 
