Ние сме синове на тази страна
Напоследък някои хора и партии раздухват етническия проблем и организират неуместни събития с цел да създават напрежение между хората. Най-значимото от тези събития напоследък беше организираната провокация пред Баня Башъ джамия в София.
Понякога мисля: Защо разумни наглед хора трябва да организират такива неща? Не може ли вместо да провеждат такива провокации, българи и турци заедно да се впрегнем и да се трудим за едно бъдещо благоденствие в нашата страна? Провокацията, проведена пред софийската Баня Башъ джамия не приляга на нито една уважаваща себе си религия. Змията, че е змия, не посяга на човека, когато пие вода или кланя намаза си. Нима изминалите досега години не потвърждават това?
Аз, Мустафа, Данчо и Стефан не сме ли израсли заедно по прашните пътища на селото ни? Не сме ли седели на един чин в училище? Когато сина на нашия съсед бай Харизан се учеше в Омуртаг, често той идваше да иска пари назаем от Мехмед Салиоглу. А баба Руска преди нова година канеше нас, децата, у тях и ни черпеше със сладкиши, които правеше. Никога нищо не сме делили в работните си места. Гостувахме си взаимно, с радост и веселие отбелязвахме празниците и сватбите.
Симеон Асенов, който понастоящем живее в Горна Оряховица, още си спомня как в детството си, заедно с другите деца, са обикаляли от къща на къща, целували ръце на големите и събирали бонбони...
Хората си сътрудничеха и си сътрудничат и в социалния живот. Те си помагат когато решат да си строят дом, да вдигнат сватба на сина или на дъщеря си. Йорданка Андонова, която живее на квартира у снаха ми в Шумен, винаги е заедно с тях когато сядат на маса. А дъщерята на Стою Янков, която живее в София, след като ме настани в болницата ИСУЛ, отиде и ми донесе чаршафи и съдини за хранене. Как мога да забравя тези добрини? Цялото ни семейство обхваща вълнение, когато звъни телефона от София. А Христо Жендов от Върбица никога няма да пропусне да се обади по телефона и да ни честити байрамите.
Колко е хубаво хората да живеят в мир и разбирателство вместо да хранят омраза и вражда едни към други. Но както във всяка нива има плевели, така и сред хората се намират някои непочтени. Именно те искат да размътят иначе бистрата вода.
Мехмед Хатибоглу и Панайот Панайотов от нашето село рамо до рамо се били по време на Втората световна война в Унгария, срещу хитлеристките армии. След войната батко
Мехмед се връща жив и здрав на село при жена си и децата си, а Панайот остава да лежи в унгарската земя с четири осиротели деца и овдовяла жена... Те се били рамо до рамо за тази страна, без разлика кой кой е. Покойният ми баща по време на Първата световна война се бил срещу сръбските и английските армии при Дойран. Приживе, всеки път, когато минаваше покрай гробищата, той спираше воловете, четеше своята молитва, след което продължаваше пътя си.
Ние сме деца на тази земя. Нашите предци се родили и израснали тук. Тук са техните гробове. Аз, баща ми Хасан, дядо ми Исмаил, дядото на баща ми Ахмед, дядото на дядо ми Кючюк Хасан, всички ние сме родени, израснали и живели тук на тази земя.
Винаги се спирам пред паметника на незнайния воин в центъра на Омуртаг, който бе открит през месец септември 2007 година. С почит свеждам глава и се зачитам в имената на воините, загинали във войните. За съжаление, не са отбелязали от кои села са били. 760 души. Дял един полк! Оставили жени, деца, родители и загинали по чужди земи. 280 души сред тях са турци!
Както се вижда от това, което разказах дотук, ние сме истински чеда на тази земя. Тази страна си има своя Конституция и закони, и никой няма право да ги нарушава, както на него му се иска.
Мустафа Кючюкоглу
Долно Новково, Търговищко
Портал 
