Раиф Ефенди

Бранител на духовната крепост - Мадан

"Миналата и тази година посетих тези райони и се убедих, че 85% от това население се чувства от турски произход... Най-лошо е положението в Мадан... Трябва да знаете, че Мадан е крепостта на околното население. Казват му Кайро. Защото като дойде петък и идват всички с фесове и всичко почервенява...“
(Михаил Груев, Между петолъчката и полумесеца, стр. 181)

Тези думи принадлежат на члена на Политбюро на ЦК на БКП "големия” приятел на турското население Пенчо Кубадински, роден и израснал в Делиормана, и са част от негово изказване, направено през далечната 1959 г.
Това положение стреснало Кубадински и неговите приятели, а и днешното му продължение, сиреч привързаността на хората, живеещи в Мадан и околностите му, към родния край, е станало възможно, благодарение на хората, израснали тук и посветили живота си на делото на исляма. Няма съмнение, че сред най-първите от тях „учените мъже, които представляват сърцевината на народа“. Това са преди всичко „реакционните“ ходжи, които, под влиянието на „външните сили“ бяха трън в очите на комунистическите управници и привържениците на така наречената културна революция. Сред тях най-ярко изпъква името на Раиф ефенди от Мадан.
За да се запознаем по-отблизо с живота и дейността на Раиф ефенди, почукахме на вратата на внука му Мехмед Садък Молламехмед. След като пресяхме онова, което научихме от него, остана следното:
Когато Раиф, син на Расим, се ражда, тези места все още се намират под управлението на османската държава. Той се ражда на 25 Мухарем 1319 г. по хиджри (14 май 1901 г.) в махала Ширинкая на с. Мадан, който тогава наброява 300 къщи. С годините селото се разраства, превръща се в град и получава името Мадан, а Ширинкая се преименува в квартал Шаренка.
От семейството на Раиф ефенди, който расте в религиозна среда водят потеклото си плеяда уважавани учени мъже и ходжи, с което се е прославило в цялата околност. Дядо му е Молла Мехмед ефенди - един от прочутите учени по тези места. Получил е образованието си в медресето на Мехмед Али паша в Кавала, след което пристигнал в Мадан и дълго време бил мюдеррис (преподавател) и ходжа. Баща му Расим ефенди, учил в местното медресе и дълго време развивал преподавателска и просветителска дейност в града. Молла Мехмед ефенди бил вещ и в калиграфията и е успял да препише в четиринайсет екземпляра Коран-и Керим.
След като получава първоначалните си познания по исляма в семейството си, молла Раиф постъпва в медресето в Мадан. Той като блестящ ученик взима частни уроци от Исмаил ефенди от Егридере (Ардино), който е получил образованието си в истанбулските медресета и се завърнал в родния си край, след което в продължение на 40 години се занимава с преподавателска дейност в медресето в Мадан и умира през 1937 г. Освен пред него молла Раиф е коленичил и пред такива известни учени като Джемал ефенди и Кукулоглу.
След като се дипломира в местното медресе през 1937-1938 г,. заедно с приятеля си Ахмед Кукалев от Мадан, Раиф ефенди заминава да учи в Медресетюн Нювваб в Шумен. Тук той посещава определени часове, и полага няколко изпити. Това са данни въз основа на бележките, които е водил и са запазени, само че не разполагаме с документ, който да удостовери, че е завършил шуменското медресе, а и името му липсва в списъка на випускниците на „Нювваб“.
Посветил целия си живот на исляма, Раиф ефенди първоначално учи децата на мюсюлманите в джамийското училище, а по-късно става ваиз в централната джамия в града и в джамиите в околните села, а едновременно с това продължава да преподава в училището. Част от неговите ученици и днес са сред живите и имат голям принос за жизнеността на ислямската духовност в маданския край. Тукашните хафъзи днес са известни в цялата страна. И голям дял в създаването и укрепването на единствения курс за подготовка на хафъзи в България имат именно учениците на Раиф ефенди, достойни последователи на своя учител, останали цял живот верни на делото на исляма. Сред тях можем да изброим имената на сина му Молла Садък Молламехмед, Коджа Хафъз - Хафъз Хасан от Мадан, Хафъз Лятиф, Хафъз Байрам, Хафъз Шукри, Хафъз Сюлейман, Хафъз Хасан Ковачевски, Бекир Хасан, Молла Кадир и др.
В най-тежките години на комунистическото управление усилията на Раиф ефенди за известяване на ислямската вяра не секват нито за миг. Затова авторитетът, който той е имал сред населението не е останал скрит за комунистите, които не търпели други авторитети, освен собствените си. Затова служителите на Държавна сигурност са прибягвали до различни методи, за да го привлекат на своя страна. Първо са му предложили да им сътрудничи и да работи за тях. След като получили отказ, го подложили на репресии. През 1962 г. той бива изпратен в концентрационния лагер в Белене, където престоява близо една година. През това време го подлагат на различни изтезания и тормоз. А причината за арестуването му няма нищо общо с истината. Обвинението било, че е хвърлил отрова във водоема на града, нещо несъвместимо с морала на един истински вярващ мюсюлманин.
След завръщането му от лагера, просветителската му дейност била ограничена, по-късно изцяло забранена. Първоначално му била наложена забрана да напуска границите на града. Трябвало всеки ден да се разписва в полицейския участък. Скоро след това нямал право да напуска дори дома си. Нещо повече, при едно негово посещение в областния град Смолян станал обект на покушение като се опитали да го бутнат от моста.
Въпреки всички тези забрани, Раиф ефенди, известен повече като Маданския ваиз, продължава да обучава най-добрите и даровити деца в дома си. А е бил поставен и под най-строг контрол, той не престава да служи на вярата ни като наставлява и отговаря на въпросите, поставяни му от имамите и ходжите от района. Той никога не връща човек, дошъл да го посети и да му зададе някои въпроси. Той продължава да провежда своите религиозни беседи в своя дом въпреки засилените репресивни мерки през шейсетте години. При тези беседи участниците четели Мевлид-и шериф и Мухаммедие, изпълнявали са религиозни песнопения - иляхии и общи намази.
Раиф ефенди не се задоволявал само с наученото от учителите си, а непрекъснато чете и обогатява познанията си. В неговата богата библиотека е имало много класически произведения на арабски и османски автори. Той съхранявал и бележките, които водел. От тези бележки личи, че е имал красив и четлив почерк.
Единственото негово произведение, до което имах възможност да се докосна, е книгата “Йени мевлид-и шериф”. (Нов свещен мевлид). Тя е написана през 1380 г. по хиджри и 1961 г. по новото летоброене и заслужава да бъде представена на широката общественост. Става ясно, че редом с ислямските науки Раиф ефенди е пописвал и поезия и твърде е възможно да е оставил и други произведения. Между бележките, които е водел, срещаме много стихотворения и иляхии. Възможно е някои от тях да са излезли изпод неговото перо. Като например елегията, посветена на събарянето на старата джамия в Мадан и медресето, прикрепено към нея.
Раиф ефенди, който води извисен и аскетичен живот, е отдал дължимото на саръка и феса, които носил на главата си, независимо от всевъзможните трудности и изпитания. И тримата му синове - Садък, Шефкет и Мехмед продължават неговото дело. Особено Молла Садък, който през деветдесетте години обучава десетки ученици по класическия метод на обучение в медресетата.
Прекарал целия си съзнателен живот в родното си място, Раиф ефенди умира на 30 май 1980 г. в гр. Мадан. На погребението му се стекли хиляди хора, нещо невиждано до тогава, което се споменава и до ден днешен като чудо. Гробът му се намира в гробищата на кв. Шаренка - Ширинкая.
Аллах рахмет ейлесин! Нека намери покой в дженнета.

Ведат С. Ахмед

Източник